О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 107

София, 05.03.2021 година

В. К. С на Р. Б, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Е

ЧЛЕНОВЕ: Б. Й

Е. С

изслуша докладваното от съдия Е.С т. д.№1289/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „У. Б“ АД –гр. София, срещу решение №94 от 10.04.2020г., постановено по в. гр. д.№57/2020г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение №1065/07.10.2019г. по гр. д.№3676/2018г. на Шуменски районен съд.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон (чл. 235, ал. 2 ГПК, чл. 12 ГПК, чл. 202 и чл. 236, ал. 2 ГПК), и необоснованост. Твърди се, че въззивният състав е основал правните си изводи на констатации, които не отговарят на обективната истина и на приложените по делото писмени доказателства. Оспорва се становището в обжалваното решение, че признатата за неравноправна клауза от договора за кредит, касаеща определянето размера на възнаградителната лихва, е „без установен метод и стандарт“. Отделно се твърди, че съдът не е взел предвид, че първоначално договореният размер на лихвата от 6.28% се отнася само до първите три години от действието на договора, след което, съгласно постигнатото в договора съгласие между страните, размерът е 8.33%. Според касатора съдът е следвало да констатира, че делото е останало неизяснено от фактическа страна досежно релевантното за спора обстоятелство дали има надвнесени вноски към датата на обявяването на задължението за предсрочно изискуемо или към тази дата кредитополучателят е бил в забава, обуславяща обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Сочи се, че въззивният...