Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи чрез юрк.. Т против решение № 2145/28.03.2018г. по адм. д. № 11711/2018г. по описа на Административен съд София - град. Оплакванията са за нищожност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на императивното изискване на разпоредбата на чл. 172а, ал. 1, т. 8 от АПК. Алтернативно са развити доводи и искане за отмяна на съдебния акт като неправилен, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопрозводствените правила и необоснованост.
Ответната страна-Комисия за защита от дискриминация (КЗД) чрез юрк.. М представя писмено становище в което поддържа неоснователност на касационната жалба.
Ответната страна –Синдикална федерация на служителите в Министерството на вътрешните работи не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е основателна.
С решение № 2145/28.03.2018г. по адм. д. № 11711/2018г. по описа на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на министъра на вътрешните работи срещу решение № 398/01.10.2018г. постановено по преписка № 126/2017 г. на КЗД, с което е: 1. Установено, че министърът на вътрешните работи извършва пряка дискриминация по признак „лично положение“ спрямо всички униформени служители на МВР, които имат право на униформено облекло в периода 2014-2017г., но не са получили такова или неговата равностойност: 2. На основание чл. 76, ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.) на министъра на вътрешните работи са наложени принудителни административна мерки, като му е предписано да предприеме мерки по чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр., чрез които да бъде осигурен стабилен механизъм в уреждането на въпроса с предоставянето на униформено облекло на служителите на...