Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на адв.Н.П, в качеството й на процесуален представител на М.Д срещу решение № 347 от 22.02.2018 г. по адм. дело № 2981 по описа за 2017 г. на административен съд – Варна (АС-Варна). С него е отхвърлена жалбата на лицето срещу решение рег. № ДОИ17000172ВН_005ВН от 04.10.2017 г. на секретаря на община В. по заявление рег. № ДОИ17000172ВН от 20.09.2017 г., относно отказан му частично достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ).
Образувано е и по частна жалба на адв.Н.П, в качеството на процесуален представител на М.Д срещу определение № 1186 от 10.04.2018 г. по адм. дело № 2981 по описа за 2017 г. на АС-Варна, постановено в производство по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
В касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решение и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски.
По повод на проведеното производство по реда на по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК сочи, че неправилно е определен размерът на дължимите от частния жалбоподател съдебни разноски в такъв висок размер от 500.00 лв. С оглед на изхода от спора определението да бъде отменено, респ. изменено.
Ответната страна по жалбите – секретарят на община В. оспорва същите като неоснователни чрез становище по реда на чл. 213а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и частична основателност на частната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната и частната жалби, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната и частната жалби са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежна страна, а разгледани първата е неоснователна, а втората е частично основателна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд – Варна е било решение рег. № ДОИ17000172ВН_005ВН от 04.10.2017 г. на секретаря на община В. по заявление рег. № ДОИ17000172ВН от 20.09.2017 г., относно отказан частично достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ). По делото се установява, че това заявление съдържа три въпроса, като въпрос втори е с два подвъпроса, а въпрос трети е с пет подвъпроса. С оспорения акт е отказан достъпа по исканата информация само по точка три от него. По другите две точки информацията е предоставена.
Административният съд е счел, че секретарят на община В. е компетентният орган определен от кмета на община В. по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ да вземе решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация. Конкретно е приел, че по точка три от заявлението не е поискана обществена информация по смисъла на ЗДОИ, а са зададени въпроси. ЗДОИ задължава компетентния орган да предоставя достъп до обществена информация, която се събира, създава или съхранява от държавните органи и органите на местното самоуправление по повод на тяхната дейност. За компетентния орган няма законово задължение от една страна да създава нова информация по повод на направено искане за достъп, а от друга да отговаря на въпроси, които да съдържат мнение, оценка, становище на задължения субект във връзка със съхранявана в общината информация. Обосновано е прието от съда, че достъпът по ЗДОИ е до обективни данни. Освен това с решението си административният орган е предоставил достъп до исканата обществена информация по заявлението на жалбоподателката по точка първа и по точка втора. Обстоятелството, че са заличени данните за лицата осъществили оперативната подготовка на актовете е в съответствие с ограниченията на чл. 13 от ЗДОИ. С оглед на изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата на М.Д за изменение на решение № 347 от 22.02.2018 г., постановено по делото, в частта относно размера на присъдените разноски от 500.00 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение е неправилно. С оглед на изхода от спора съдебни разноски се дължат, като те представляват такива за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на определеното юрисконсултското възнаграждение в случая не съответства на предвиденото такова по чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК за защита по административни дела. Следва да се присъдят такива в минималния размер от 100.00 лв., с оглед фактическата сложност на спора, с който съдът е бил сезиран.
При този изход от спора на страните не следва да бъдат присъждани съдебни разноски за настоящото производство.
Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 347 от 22.02.2018 г. по адм. дело № 2981 по описа за 2017 г. на административен съд – Варна.
ОТМЕНЯ определение № 1186 от 10.04.2018 г. по адм. дело № 2981 по описа за 2017 г. на АС-Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. ДИМИТРОВА да заплати на община В. сумата 100.00 лв., съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.