Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.П – контрольор, автомобилен транспорт при „Център за градска мобилност" ЕАД и „Център за градска мобилност" ЕАД (ЦГМ), чрез процесуален представител, срещу решение № 2938 от 02.05.2019 г. по адм. д. № 13248/2017 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С оспорвания съдебен акт е отменена принудителната административна мярка, изразяваща се в използване на 28.11.2014 г. на техническо средство за принудително задържане на лек автомобил марка Фолксваген, модел Лупо с ДК [рег. номер на МПС] от длъжностни лица при ЦГМ и дружеството е осъдено да заплати на Е.Р сумата от 30 (тридесет) лева обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразен акт и действия на служители на ответника - използване на 28.11.2014 г. на техническо средство за принудително задържане на лек автомобил марка Фолксваген, модел Лупо с ДК [рег. номер на МПС] от длъжностни лица при ЦГМ до заплащане на посочената сума, въпреки заплатена от ищцата такса за почасово паркиране и непремахването му при преглед на талоните и 15 (петнадесет) лева разноски по делото за държавни такси.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е недопустимо, алтернативно неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и поради неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се становище, че жалбата против оспорването на принудителната административна мярка (ПАМ) е просрочена. ПАМ е наложена от служител на длъжност „контрольор автомобилен транспорт“, а не от ЦГМ. Сочи се, че изпратеното от Ранчева писмо не е жалба, нито отговорът е решение на административен орган за отхвърляне на искането. Отговорът е израз на добра воля на представляващия дружеството, без изискване за форма, още по-малко със срок за оспорване по съдебен ред. Процедурата по налагане на ПАМ не...