Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на адв.П.И, в качеството му на процесуален представител на П.Н, срещу решение № 6558 от 09.11.2018 г. по адм. дело № 6442 по описа за 2018 г. на Административен съд - София град. С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 3286з-1949/15.05.2018 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР, постановена на основание чл. 68, ал. 6 от ЗМВР.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР не ангажира становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № 3286з-1949/15.05.2018 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР, постановена на основание чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. С нея е отказано снемането на полицейска регистрация на П.Н.

От събраните относими доказателства се констатира, че касационният жалбоподател е бил осъден за престъпление по чл. 343б от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (НК), като с протоколно определение от 30.10.2012 г. по НОХД № 49/12 по описа на Плевенски военен съд е одобрено споразумение на основание чл. 384 от НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) (НПК), с което му е наложено наказание „пробация“ за срок от шест месеца. Няма спор, че наказанието е изтърпяно, както и че касационният жалбоподател е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 2, вр. чл. 85 от НК. Надлежно установени са и обстоятелствата относно подаването на молба от лицето за снемане на полицейската му регистрация и постановяването на отказ по нея от страна на административния орган, обективиран в процесната заповед, както и оспорването й по административен ред.

След извършената проверка за законосъобразност първоинстанционният е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. За да обоснове този извод съдът е приел, че в съответствие с изискванията на ЗМВР полицейските органи са длъжни да регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Като държавните органи, осъществяващи наказателното производство, те са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на тази регистрация, която по съществото си е вид обработване на лични данни за тези лица, която се осъществява при условията на ЗМВР и без тяхното съгласие. И това е така, понеже тези данни се използват единствено от полицейските органи и само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред.

Редът и условията за снемане на полицейската регистрация са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 68, ал. 6, т. 1-т. 5 от ЗМВР - с изрична писмена заповед на администратора на лични данни или на упълномощено от него лице, в случаите, когато регистрацията е извършена в нарушение на закона; наказателното производство е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК; наказателното производство е приключено с влязла в сила оправдателна присъда; лицето да е освободено от наказателна отговорност и да му е наложено административно наказание; лицето да е починало.

С оглед на тази законодателна уредба и на установеното от събраните в хода на производството доказателства правилно първоинстанционният съд приема, че в случая не е налице нито едно от посочените по-горе законови предпоставки за снемане на полицейската регистрация на касационния жалбоподател. Същият е осъден с влязла в сила присъда, доколкото последиците от определението, с което съдът одобрява постигнатото между страните в наказателното производство споразумение и прекратява производството, са приравнени на тези на присъда.

На следващо място следва да бъде посочено, че в изброените по чл. 68, ал. 6, т. 1-т. 5 от ЗМВР хипотези липсва като основание за заличаване на полицейската регистрация настъпила реабилитация. Касае се до два различни правни института, които имат различни цели и съответно различни последици. Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако със закон или указ е установено противното, а полицейската регистрация цели обработване на лични данни за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността и е последица от извършване на противоправно деяние, за което законодателят предвижда налагане на предвидено в НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) наказание. Поради това настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейската регистрация. не е и необосновано.

В хода на съдебното производство са събрани относими доказателства, при чиято съвкупна преценка съдът е обосновал изводите си за потвърждаване на оспорената пред него заповед. Фактическите му констатации съответстват на събраните по делото доказателства, а съвкупната им преценка води до изводите, до който е достигнал. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, като при постановяването му не са нарушени материалния и процесуалния закони, а и не е необосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.

По отношение на възражението относно размера на възложените в тежест на касационния жалбоподател съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, то размерът е съобразен с посочените в първоинстанционното решение правни норми и конкретно е в съответствие с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Преценката се основава на фактическа сложност на спора, с който е сезиран съда и е от негова компетентност да направи същата.

При този изход от спора съдебни разноски не се дължат, като ответната страна не е претендирала присъждане на такива.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6558 от 09.11.2018 г. по адм. дело № 6442 по описа за 2018 г. на Административен съд - София град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.