Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „С. Б“ ЕООД подадена чрез процесуален представител адв.. В, против решение № 5665 от 03.10.2019 г. на Административен съд – София-град /АССГ/, постановено по адм. дело № 1450/2019 г. Със същото е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за отказ от предоставяне на окончателно плащане по заявление с ИН 2902040144 от 27.07.2018 г. и за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2600/5339 от 05.02.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, и е осъдено да заплати на ДФЗ сумата от 650 лева представляваща разноски по делото.
Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в конкретния случай няма налице влязъл в сила административен акт, който да обективира публично държавно вземане и същото да е изискуемо и ликвидно и да подлежи на събиране посредством оспорения АУПДВ. Счита, че административният съд не е събрал и обсъдил всички допустими и относими доказателства за изясняване на спора. По подробно изложени доводи в касационната жалба, иска отмяна на решението и присъждане на разноски за две инстанции.
Ответникът – изпълнителния директор на ДФЗ, не изразява становище по депозираната касационна жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ № 01-2600/5339 от 05.02.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на „С. Б“ ЕООД е отказано изцяло изплащане на финансова помощ в размер на 31 874, 11 лева, представляваща второ плащане по договор № 201707 от 04.09.2017 г. /Договора/ и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 30 273, 22 лв., представляващо първо плащане съгласно чл. 8.2, буква „в“ във вр. с чл. 4.5 и чл. 2.1 горепосочения договор.
От фактическа страна е установено, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Национална програма за подпомагане на винаро-лозарския сектор. На 04.09.2017 г. е сключен договор № 201701 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярката. Общите инвестиционни разходи по договора и допълнителното споразумение към него са 102 498.81 лв. и финансова помощ в размер на 76 874, 11 лв. По силата на така сключения договор, бенефициента се е задължил да изпълни всички одобрени дейности в два етапа съгласно чл. 2.1 като върху собствени недвижими имоти на площ от 3.1842 ха засади лозови насаждения и изгради подпорна конструкция. Във връзка с приетата заявка за второ плащане по сключения договор е извършена проверка, при която е констатирано, че част от лозовите насаждения липсват, както и че не са положени индивидуалните колчета към всяка лозя. Установено е неточно в количествено отношение изпълнение, както по отношение на одобрената площ за засаждане, която рефлектира и върху изградената подпорна конструкция проект. С писмо изх. № 01-2600/5339 от 10.10.2018 г. ДФЗ е открил -производство по издаване на АУПДВ на основание чл. 20а, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП, влезли в сила заповеди на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" № 03-РД/3105 от 01.09.2017 г. и № 03 – РД/3742 от 05.10.2017 г., въз основа на които е сключен процесният договор, допълнително споразумение към договора № 201707 от 04.09.2017 г., одобрено и изплатено авансово плащане в размер на 58, 54 % от одобрените инвестиционни разходи, както и на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК и на основание чл. 4.4, предл. Първо, букви „а“ и „б“ предл. Първо, чл. 4.5, във вр счл. 8.2, буква „в“ оот Договора и Допълнителното споразумение, съответно на основание императивните разпоредби на Наредба № 2 от 04.4.2014 г. (глави втора и трета, раздели от първи до шести включително, раздел осми) и чл. 55, § 1, б. "а" от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността. На 05.02.2019 г. е издаден процесният АУПДВ № 01-2600/5339 от 05.02.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е отказано изцяло изплащане на финансова помощ и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът е кредитирал. От заключението на вещото лице се установява, че има несъответствия между размера на договорираната площ и действително установената при проверката на място от 1.1128 ха. Експертът е изчислил процента на установеното по договора неизпълнение на 34, 95 %.
За да отхвърли жалбата срещу оспорения АУПДВ решаващия съд се приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Изложил е мотиви, че при издаване на процесния акт е спазено изискването за форма на административния акт, в хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, актът е материално законосъобразен и постановен в съответствие с целта на закона. Крайният извод на съда е, че са налице предпоставките за издаване на процесния АУПДВ. Прието е, че от страна на ДФЗ правилно е частично усвоена учредената в полза на фонда банкова гаранция издадена от Първа инвестиционна банка АД.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост като е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания АУПДВ. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон.
Правилни са изводите на съда, че при съвкупен анализ на събраните доказателства безспорно се установява, че поетите от бенефициента задължения във връзка със сключения договор за отпускане на безвъзмездна финасова помощ са изпълнени върху площ от 2.0714 ха, при договорена /одобрена/ площ в размер на 3.1842 ха. Установента разлика от 1.1128 ха съставлява основание за преизчисляване и налагане на редукция върху окончателния размер на финансовата помощ по договора съгласно клаузата на чл. 4.5, във вр. с чл. 8.2 буква „в“. Тези изводи на съда са подкрепени и от назнаначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е прието и кредитирано от съда като обективно и безпристрастно. В тази връзка неонователни са възраженията на страната за квалификацията на вещото лице, тъй като на експертизата е дала отговор на спорните въпроси по делото. Същата е обсъдена в съвкупност със останалите събрани доказателства по делото, като са изведени правилни изводи за законосъобразност на оспорения АУПДВ.
Видно от събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, е установено неизпълнение в размер на 34, 95%, което съгласно чл. 20, ал. 1 т. 3 от ЗПЗП и клаузата на чл. 8.2 буква „в“ от сключения договор е основание за редуциране на финансовата помощ. В този контекст правилни са изводите на съда, че е налице неизпълнение на нормативни и договорни задължение от страна на бенефициента, което от своя страна има за последица и задължава ДФЗ да постанови отказ за изплащане на финансова помощ по заявлението на „С. Б“ ЕООД от 27.07.2018 г., както и да поиска връщане на изплатените авансово средства.
Неоснователен е основният довод в касационната жалба, че не е спазен реда за издаване на АУПДВ. Съгласно чл. 27, ал. 5 от Закон за земеделските производители /в приложимата му в случая редакция, след изм. и доп. - ДВ, бр. 12 от 2015 г./ вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс. Н. препраща към чл. 166 ДОПК, според който установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. В конкретния случай, заповедта по чл. 18, ал. 4 от Наредба № 2/04.04.2014 г. е инкорпорирана в издадения административен акт. С процесният АУПДВ № № 01-2600/5339 от 05.02.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е определено и установено задължението на жалбоподателя, като административния съд правилно е приел, че не са допуснати съществени нарушения на адмнистративнопроизводствените правила и акта е издаден в предвидената от закона форма.
Обосновани са изводите на съда, че банковата гаранция е правилно усвоена от страна на ДФЗ. Съгласно чл. 8.2, буква „в“ от договора, при окончателно плащане след авансова изплатената финансова помощ, когато неизпълнението е над 20 на сто, но не повече от 50 на сто, констатирано с провеките по чл. 18, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 2/2014 г., подпомагането се изчислява въз основа на установената от проверка на място площ и се намалява с двойния размер на установената разлика. Ползвателят следва да възстанови установената разлика в двоен размер; в случай, че ползвателят не възстанови дължимата сума, ДФЗ усвоява дължимата сума от банковата гаранция.
Основателен е довода на касатора за липса на обсъждане от съда на представените от него доказателства в хода на издаване на обжалваният АУПДВ, но това нарушение на съдопроизводствените правила не е от категорията на съществените, тъй като не се отразява на законосъобразността на крайният съдебен акт. Представените доказателства са обсъдени от органът издал обжалвания акт и са част от мотивите му, а именно, че административния орган е уведомил бенефициера-касатор, че не приема твърденията за форсмажорни обстоятелства и не уважава искането за подължаване на срока за изпълнение по договора, както и е указан срок за депозиране на заявление за окончателно плащане.
Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ, Административен съд – София-град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, в полза на Държавен фонд Земеделие следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 200 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5665/03.10.2019 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. дело № 1450/2019 г.
ОСЪЖДА „С. Б“ ЕООД, ЕИК 201845848, с седалище и адрес на управление: с. М., ул. Л. К № 22, Столична община, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.