Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция "ДФ Земеделие" - гр. Я., срещу решение №66/25.04.2019 г. по адм. дело № 352/2018 г. на Административен съд - Сливен, с което е отменено уведомително писмо изх. №01 -283 - 6500/1033 от 28.11.2019 г., издадено от директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - гр. Я., в частта, в която С.С, от [населено място], не е одобрен за участие за дейност 14.1.2. "Осигуряване на свободно отглеждане на открито ( ЕПЖ) от подмярка 14.1. "Хуманно отношение към животните в сектор ЕПЖ" и е изпратена преписката за ново разглеждане и произнасяне на административния орган. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационна жалба - С.С, жив. в [населено място], със съдебен адрес в гр. Я., чрез процесуалния си представител в писмен отговор и писмена молба - становище, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за настоящето производство.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че оспорената пред него част от уведомителното писмо е издадена от компетентен орган, комуто надлежно са делегирани правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си, но липсват конкретни данни, от които да е направен изводът за несъответствие на заявените от кандидата площи, които са конкретизирани едва в съдебното производство. Съдът е изложил мотиви, че според регистъра на на земеделските стопани към 06.06.2018 г. на името на оспорващия е отразена обща използвана площ: 81.6192 ха, от които 6, 73 ха естествени ливади и 74, 89 ха пасища и мери, като 10, 2 ха от тази площ се намират в близост до животновъдния обект в с. С.. За посочените в заявлението ЕПЖ на възраст над 24 месеца (1 ЖЕ) - 47 бр., при свободно пашуване е необходима площ от 23, 5 ха съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредба №4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14, с каквато жалбоподателят разполага, като липсва изискване цялата площ да е в непосредствена близост до животновъдния обект, каквито твърдения е изложил административният орган. В нарушение на чл. 35 АПК и чл. 21 от Наредба №4/08.08.2017 г. административният орган не е изискал допълнителна информация за подходящата за пашуване площ. Предвид изложеното АС е приел, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно, като издадено при неспазване на установената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Решението е правилно.

Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите на АС, че в уведомителното писмо не е посочено по какъв начин е установено неспазването на това изискване на чл. 4, ал. 5 от Наредбата и към делото не са ангажирани доказателства, установяващи неговото неизпълнение.

Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Наредба №4 от 08.08.2017г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г. регламентира, че Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, извършва административни проверки и проверки на място за изпълнение на изискванията за подпомагане на дейностите.Съгласно чл. 25 от същата Наредба, ДФ" Земеделие" - Разплащателна агенция, съвместно с БАБХ извършва проверка на място за изпълнение на дейностите, заявени за подпомагане от земеделските стопани, а по силата на чл. 27 от Наредбата при извършване на контрол за изпълнение на изискванията на тази Наредба, както и документите свързани с подпомаганата дейност, ДФЗ - РА, може да използва всяка информация за животновъдния обект, налична в БАБХ, включително констативен протокол по проверка за регистрация на животновъдния обект. Безспорно е, че в случая процесното писмо е издадено без извършване на необходимите проверки, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, поради което изводите на административният съд, че оспореното писмо е издадено в нарушение на чл. 35 от АПК са правилни и законосъобразни.

Законосъобразни са и изводите на АС за нарушение на материалния закон от страна на административния орган.

Обосновани са изводите, че Стоев е установил, че разполага със значително по - голяма площ, подходящаза пашавуне от минимално необходимата съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредба №4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14. Действително по - голямата част от нея не се намира в близост до животновъдния обект, но както правилно е посочил АС, подобно нормативно изискване липсва. Както правилно е констатирал АС, критерият близост до животновъдния обект е свързан единствено с изискването по чл. 4, ал. 7 от от Наредба №4/08.08.2017 г. да се води дневник, в който се вписват броят на животните по вид и категория, с дните и часовете на извеждане, копия от който заявителят е представил пред административния орган. В съответствие с разпоредбата на пар. 1, т. 24 от ЗПЗП и пар. 1, буква "Б" от Регламент (ЕС) №1307/2013 г. са доводите, че стопанството включва цялата пасищна площ, използвана от земеделския стопанин на територията на Р. Б.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на претендираните от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500 ( петстотин) лева, платими от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. С..

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №66/25.04.2019 г. по адм. дело № 352/2018 г. на Административен съд - Сливен.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. С., да заплати 500 ( петстотин) лева разноски по делото на С.С, жив. в [населено място], [улица].

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.