Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 27, ал. 1 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по касационна жалба на О. С, представлявана от кмета Н.М, чрез процесуален представител, срещу решение № 250/06.02.2019 г., по адм. дело № 3715/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу решение № РД–02–36-1452/09.11.2018 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. /УО на ОПРР/.
По делото е постъпила и частна жалба от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. срещу определение № 726/05.04.2019г. по адм. дело № 3715/2018г. по описа на АС Пловдив, с което е отхвърлено искането му за допълване на решение № 250/06.02.2019 г., в частта за разноските и за присъждане на направените по делото разноски.
Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че при изготвяне на методиката не е налице констатираното от първоинстанционния съд нарушение – методиката съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертата, вкл. за относителната тежест, която възложителят дава на всеки от показателите за определяне на икономически най-изгодната оферта. Касаторът сочи, че в настоящия случай са спазени изискванията на закона, разписани в чл. 70, ал. 5 ЗОП, както и че методиката е съобразена с изискванията и на чл. 70, ал. 7 ЗОП Сочи се, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ППЗОП.
Твърди, че не е доказано от органа нанасяне на вреда на общия бюджет на Европейския съюз, а така също и органа е определил грешно размера на финансовата корекция, което не е било съобразено и от първоинстанционния съд. Моли съда да отмени решението на Административен съд - Пловдив и да постанови друго с което отмени обжалваното решение на УО на ОП „Региони в растеж“ 2014-2020. Претендира разноски.
Ответникът – заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014 – 2020 г., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира направените разноски за касационната инстанция. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба. По подадената касационна жалба :
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за частично основателна по следните съображения:
С атакуваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на О. С срещу решение № РД–02–36-1452/09.11.2018 г. на УО на ОПРР, с което в тежест на общината е наложена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на допустимите разходи по договор № BG16RFOP001-1.022-0001-C01-S-02 от 23.08.2017 г., с изпълнител „П. И“ ООД, на стойност 265 972, 24 лв. Административната мярка е приложена във връзка с констатирано нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 б. б, и чл. 70, ал. 5, вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП, в проведената от бенефициера обществена поръчка. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 9 - "Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или документацията за участие" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата/Наредба за посочване на нередности).
За да обоснове извод за законосъобразност на решението на УО ., първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че О. С е бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020, процедура на директно предоставяне BG16RFOP001-1.022, "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020-Смолян“ част от процедура BG16RFOP001-1.001-039; № от ИСУН – BG16RFOP001-1.022-0001-С01, № РД-02-37-312 от 22.12.2016 г., за изпълнение на проектно предложение ИСУН № BG16RFOP001-1.022-0001 "Ремонт и рехабилитация на улици, тротоари, надлези, пешеходни алеи и детски площадки за подобряване на градска среда на гр. С..
Във връзка с извършен предварителен контрол и установено нарушение на процедурата, в Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие" при МРРБ е регистриран сигнал за нередност с № 510 за констатирани нарушения, изразяващи се в незаконосъобразна методика – нарушение на чл. 2, ал. 1 ЗОП във връзка с чл. 70, ал. 5 и ал. 7, т. 2 и т. 3 б „б“ от ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП.
Проведена е процедура по чл. 73 ЗУСЕСИФ, вследствие на което е издадено оспореното решение за налагане на финансова корекция.
По отношение на констатираното от УО нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. „б“, във вр. с чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл. 33, ал. 1 от ППЗОП, съдът е установил следното :
Избраният от възложителя критерий за оценяване е „Икономически най-изгодна оферта“ при следните показатели:
1. ценово предложение /О1/ - тежест в комплексната оценка 40%, максимум 40 точки.
2. Организация за изпълнение на поръчката /О2/ - тежест в комплексната оценка 60%, максимум 60 точки.
Оценката по показателя „организация за изпълнение на поръчката“ се формира на базата на представените от всеки участник подход и програма за изпълнение на поръчката. Офертите на участниците, които отговарят на изискванията на възложителя, се подлагат на сравнителен анализ, съпоставят се една с друга и се оценяват по следните критерии: Предложение за изпълнението на поръчката, което отговаря на предварително обявените изисквания на възложителя, съдържа задължително изискуемите елементи и в своята последователност гарантира навременното и спрямо минималните изисквания на техническата спецификация постигане на резултати, ще бъде оценено с 12 точки. Предвидено е присъждане на допълнителни точки при наличие на характеристики, надграждащи предложението за изпълнение спрямо минималното ниво, заложено от възложителя.
В представената методика, възложителят не е осигурил достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по този показател; избраният по такъв начин показател не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта и да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите: Органът е установил, че за да получат допълнително оценяване по надграждащите условия, участниците следва да са предвидили в Техническите си предложения, описаните от възложителя допълнителни моменти. В описанието на условията се съдържат неясни термини, които не са уточнени в документацията за участие и които позволяват субективно третиране от страна на комисията. Липсата на определения на използваните термини като „аргументиран подход“, „качествено изпълнение“, „по-високо качество“ води до липса на достатъчна яснота за потенциалните участници относно начина на подготовка на техническите им предложения. Липсата на ясни термини поражда прекомерна свобода по отношение на преценката от страна на комисията за прилагане на разглежданата методика. По отношение на т. 4 от надграждащите условия е установено, че не е ясно как възложителят ще прецени кои технически и технологични параметри са свързани с постигането на по-добро качество. В поясненията на термина „икономически аспект“ е предложил случаи на предложения с по-добри характеристики, като е описал „и др. благоприятни икономически обстоятелства“, като това пояснение не допринася за по-голяма яснота и определеност на използвания термин, а предпоставя прекомерна свобода на комисията в преценката й, кои предложения са с по-добри технически и технологични параметри в икономически аспект.
Изведен е извод и за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, тъй като в зависимост от подробното описание на разпределението на отговорностите и задачите на експертите и посочване или не на ресурсите за изпълнение на дейността, участникът получава повече или по-малко точки за предложението си. С оглед на гореописаните констатации за неясни надграждащи условия се стига до хипотеза, в която се оценява степенувано възможността за пълнота на техническото предложение, използвайки общи изрази и/или пояснения на понятия, даващи възможност на помощния орган на възложителя да занижи или завиши оценката на участник чрез субективна преценка, отчитайки доколко подробно е описано дадено техническо предложение.
Въз основа на установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на общностно и национално ниво, първоинстанционният съд е формирал решаващ извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, считайки, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на производствените правила и на приложимото материално право. Намерил е за доказано констатираното в акта нарушение на възлагателната процедура, при което е приел, че законосъобразно на О. С е наложена финансова корекция в размер на 5 % от разходите по засегнатия от нередностите договор. Съдът е преценил, че с включването на неясни показатели възложителят е създал предпоставки за разубеждаване на желаещите да участват икономически оператори, което безспорно се явява предпоставка за ограничаване на конкуренцията, с което е нарушена разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОП и на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 70, ал. 5 ЗОП. Приел е, че възложителят е заложил критерии за оценяване пълнотата и начина на представяне на информацията в изисканите документи, което е в противоречие с нормата на чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Извел е краен извод за законосъобразност на оспорения административен акт и е отхвърлил подадената срещу него жалба.
Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Между страните не е налице спор по фактите. Спорът е за това допуснато ли е нарушение на разпоредбите на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 70, ал. 5, вр. чл. 2, ал. 1 ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП, представляващи нередности по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата – "Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие".
Съгласно чл. 70, ал. 7 ЗОП в документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател. Начинът трябва да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации (т. 1); да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите (т. 2); да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. По силата на чл. 70, ал. 5 ЗОП показателите, включени в критериите по ал. 2, т. 2 и 3, трябва да са свързани с предмета на поръчката. Те могат да съдържат фактори, които се отнасят до всеки етап от жизнения цикъл на строителството, доставките или услугите, независимо че тези фактори не се отнасят до характеристиките, посочени в техническите спецификации. Те не трябва да дават неограничена свобода на избор и трябва да гарантират реална конкуренция.
Цитираната нормативна регламентация налага извод, че законодателят е въвел императивно изискване методиката за оценка на предложенията да съдържа точни указания за оценяване, което да гарантира запознаване на участниците с параметрите на оценяване, в рамките на които да предложат оферта, целяща най-добро класиране. Показателите следва да са със стриктно формулирано съдържание и с оглед степента на съответствие, да са определени точни указания за тяхното оценяване. Заложените от възложителя надграждащи компоненти № 3 и № 4 от критерия „Организация за изпълнение на поръчката“ към методиката за оценка се явяват неясни. За да получат допълнителни точки на предложената оферта, участниците следва да предвидят в Техническите си предложения, описаните от възложителя допълнителни моменти, които обаче съдържат, както правилно е приел първоинстанционният съд, неясни термини. Видно от Методиката за комплексна оценка на офертите - „Организация на изпълнение на поръчката“, оценката по този показател се формира на базата на представените от всеки участник подход и програма за изпълнение на поръчката, съдържаща се в предложението за изпълнение на поръчката в съответствие с техническите спецификации и изискванията на възложителя. Последният е обяснил какво точно следва да предложи участникът в подхода и програмата за изпълнение на поръчката, но то се отнася само до основните параметри. Не така стои въпросът с характеристиките, които следва да съдържат офертите, които да надграждат предложението за изпълнение. Липсват пояснения, дадени от възложителя, по отношение на посочените от него характеристики, които биха дали повече точки на участник, ако бъдат изпълнени от последния. В посочените четири надграждащи характеристики, възложителят е използвал неясни термини, които позволяват субективно оценяване от съответната назначена от последния комисия. Възложителят използва термините и съчетанията „аргументиран подход“, „качествено изпълнение“ и „по-високо качество“, но липсват определения какво точно има предвид възложителят, използвайки тези понятия. От посочените в т. 3 и т. 4 надграждащи характеристики участникът разбира само, че следва да предложи допълнителни мерки за осигуряване на по-добро и качествено изпълнение, но къде и в какъв обем да бъдат заложени не е уточнено. Именно това условие създава неяснота какво да предложи участникът, както и съдържанието на изразите „качествено изпълнени“ и "по-високо качество". Така поставеното изискване се явява неясно, както за потенциалните участници, така и за комисията. Възложителят е предоставил на последната неограничена свобода по отношение тълкуването и прилагането му и преценката дали предложената допълнителна мярка може да се счете за такава, спрямо постигането на по-високо качество, остава изцяло за сметка на личностните и професионални възприятия на членовете на комисията, без да е налице възможност за обективна оценка. Ето защо липсва и яснота относно това какъв ще е подходът на комисията при присъждане на точки по отношение на този компонент.
Разпоредбата на чл. 70, ал. 7 ЗОП изисква методиката да съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател, като значението на тези точни указания е от изключителна важност при прилагането на показателите, които нямат стойностно измерение, предполагат експертност и известна доза субективизъм при оценяването и не се измерват с помощта на ясен и предварително дефиниран математически алгоритъм, който подлежи на лесна последваща проверка и контрол, какъвто е случаят с разглеждания показател.
Неоснователни се явяват доводите на касатора, че изготвената методика съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертата. Както се посочи по-горе, възложителят е пояснил своите изисквания, но те касаят само основните елементи на оценката „Организация на изпълнението на поръчката“. Що се касае до надграждащите такива, липсват дадени пояснения на част от термините и изразите, които са използвани, като именно по този начин се внася неяснота относно начина по който следва участниците да представят своите предложения, така, че да получат максимален брой точки.
Правилен е и изводът на Административен съд - Пловдив, че методиката е изготвена в противоречие с нормата на чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Посочената разпоредба гласи, че възложителите могат да изискват представяне на планове, графици и други документи, свързани с организацията на изпълнение на дейностите, доколкото представят изпълнението в съответствие с офертата на участника и изискванията на възложителя. Пълнотата и начинът на представяне на информацията в документите не може да се използва като показател за оценка на офертите. В конкретния случай, видно от приетите от възложителя надграждащи критерии по т. 1 и т. 2, се стига до оценяване на офертите свързано именно с начина и пълнотата на представената информация в документите. Възложителят изисква, за получаване на по-голям брой точки, участниците да покажат разпределението, броят и квалификацията на необходимите строителни лица за всяка една операция, както и за всяка една операция да дефинира необходимите технически ресурси – брой и вид на необходимата механизация, материали, срещи със заинтересовани страни и др. Така посочени двата надграждащи критерия не оценяват предмета на поръчката, а офертите на другите участници. Предвиденият метод за оценка чрез сравнителен анализ на предложението на отделните участници относно пълнотата на изложението, създава несигурност, доколкото никой от кандидатите не е запознат с останалите предложения за изпълнение на поръчката, а точките се поставят при извършвани сравнения между тях.
Правилен е изводът на административния съд, че така утвърденият механизъм за оценяване не осигурява обективно оценяване на офертите, в нарушение на чл. 70, ал. 7 и ал. 5 ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП, дава неограничена свобода на оценителната комисия при присъждане на точките и не предоставя на потенциалните участници достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат. Допуснатото нарушение правилно е квалифицирано като нередност по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата – "Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие", за която е приложен най-ниският процентен показател.
Неоснователен е доводът на касатора, че липсва нанасяне на вреда на общия бюджет на Европейския съюз. Органът е изложил съображения досежно финансовото отражение на нарушението върху бюджета на общността, представляващо елемент от фактическия състав на нередността, които правилно са приети от решаващият съд за законосъобразни. Липсата на точни указания в методиката за оценка има отказващо влияние върху потенциалните кандидати за участие в процедурата, защото те не могат да предвидят на какви точно предпоставки следва да отговаря тяхното техническо предложение, за да получат максимален брой точки. Отказът от участие от своя страна намалява конкуренцията, както и възможността бенефициера да избере икономически най-изгодната оферта. За да отчете финансовото влияние на нарушението в конкретната хипотеза, ръководителят на УО е обсъдил броя на подадените оферти, процедурата и прогнозната стойност на поръчката, която обуславя липсата на трансграничен ефект; отчетеното реално ниво на конкуренция и ограниченото влияние на нарушението, ръководителят на УО е определил размер на корекцията 5%, съответстващ на тежестта на нарушението.
Нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2, (36) Регламент № 1303/2013 е трайно установено и в практиката на Съда на Европейския съюз дадено по повод на идентичните дефиниции в Регламент № 2988/1995, Регламент № 1083/2006, както и други секторни регламенти (виж решение Ireland v Commission, С-199/03, EU: C: 2005:548, т. 31; решение Chambre LТIndrе, С-465/10, EU: C: 2011:867, т. 47; решение Firma, С-59/14, EU: C: 2015:660, т. 24; решение Wrocуaw, EU: C: 2016:562, т. 44).
Когато точното финансово изражение на вредата не може да бъде определено, размерът на финансовата корекция се определя по пропорционалния метод. В този случай, за определяне на финансовата корекция, се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи.
Същевременно, за да е законосъобразна наложената финансова корекция, трябва правилно да е определена и основата, върху която тя се налага. В случая основата е формирана от стойността на сключения договор в процентен размер от него, като финансовата корекция е определена в размер на 15 958, 33 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ЗУСЕСИФ, размерът на финансовата корекция трябва да е равен на реално установените финансови последици от нарушението върху изразходваните средства – допустими разходи. В ал. 3 от същия законов текст е прието, че когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, за определянето на финансовата корекция, се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Определеният процентен показател по изречение първо се прилага и за засегнатите от нарушението разходи, включени в следващи искания за плащания, като в този случай не се издава отделно решение за определяне на финансова корекция. С оглед посочените две разпоредби на ЗУСЕСИФ, съдът счита, че органът е следвало при определяне на финансовата корекция само да посочи, че тя ще бъде в размер на 5% от допустимите разходи по сключения договор, но не и да фиксира сума в абсолютна стойност - 15 958, 33., с която да не се верифицират разходи, тъй като не е ясно какъв ще е размера на разходите, които ще се претендират от бенефициера по сключения договор.
Като е достигнал до извод, че решението на органа в частта, в която е определена финансова корекция в абсолютна стойност от 15 958, 33 лв., с които не следва да се верифицират последващи искания за плащане, решаващият съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази му част. В останалата част, касателно определената финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по засегнатия от нарушението договор решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По подадената частна жалба :
Същата е допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Видно от доказателствата по делото присъждане на юрисконсултско възнаграждение е поискано едва с молбата за допълване на решението в частта за разноските от 27.02.2020г. До приключването на устните състезания пред първата инстанция такива не са били поискани. В представената пред настоящата съдебна инстанция обратна разписка с дата от 14.01.2020г. не се установява твърдяното от частния жалбоподател обстоятелство, че разноските са били поискани своевременно. В обратната разписка не е посочено, че с нея е изпратена молбата, приложена като доказателство пред касационната инстанция. Видно от доказателствата по първоинстанционното дело на 14.01.2020г./от която дата е обратната разписка/ в АС Пловдив са постъпили писмени бележки от ответника по жалбата, а в същите липсва искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че не е доказан твърдяния от частния жалбоподател факт, че искането за присъждане на съдебните разноски пред АС Пловдив е направено преди приключването на устните състезания пред първата инстанция. Ето защо определениетото на АС Пловдив се явява законосъобразно и следва да се остави в сила.
Предвид изхода на спора, в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройство следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лв., определен по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 250/06.02.2019 г., по адм. дело № 3715/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив,, в частта, с която е отхвърлено оспорването на О. С против решение № РД–02–36–1452/09.11.2018 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на управляващия орган по Оперативна програма "Региони в растеж", в частта на определената финансова корекция в абсолютна стойност от 15958, 33 лв. по договор № BG16RFOP001-1.022-0001-C01-S-02 от 23.08.2017 г., с изпълнител „П. И“ ООД, на стойност 265 972, 24 лв., като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ решение № РД–02–36–1452/09.11.2018 г на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на управляващия орган по Оперативна програма "Региони в растеж", в частта на определената финансова корекция в абсолютна стойност от 15958, 33. по договор № BG16RFOP001-1.022-0001-C01-S-02 от 23.08.2017 г., с изпълнител „П. И“ ООД
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 250/06.02.2019 г., по адм. дело № 3715/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в останалата част, с която е отхвърлено оспорването на О. С против № РД–02–36–1452/09.11.2018 на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на управляващия орган по Оперативна програма "Региони в растеж", в частта на определената финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по по договор № BG16RFOP001-1.022-0001-C01-S-02 от 23.08.2017 г., с изпълнител „П. И“ ООД
ОСТАВА В СИЛА определение № 726/05.04.2019г. по адм. дело № 3715/2018г. по описа на АС Пловдив.
ОСЪЖДА О. С да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сума в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.