К. М на земеделието, храните и горите моли да бъде отменено като неправилно решение № 15934/25.11.2019г. по адм. д. № 3036/2018г. на Върховния административен съд, ІV отделение, с която е отменена негова заповед № РД 09-951/14.12.2017г. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението да бъде отменено.
Ответникът по касационната жалба ЕТ“Симекс-Р. С“ по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение тричленния състав на ВАС, е отменил заповед № РД 09-951/14.12.2017г. на министъра на земеделието, храните и водите, с която е отказано на ответника предоставяне на държавна помощ по подадено заявление с УИН 08/692370/0113807/29.09.2017г. по Глава четвърта "а" от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство".
Тричленният състав на ВАС е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти е направен обоснован извод за незаконосъобразност на оспорената заповед в обжалваната част от ЕТ“Симекс-Р. С“.
ЕТ "Симекс–К. И" е регистриран като земеделски производител с УРН 594576 и е подал заявление по схемата за държавна помощ за 2016г., имал е регистрация за две последователни стопански години (2014/2015г и 2015/2016г.), с което е изпълнил условията за допустимост по схемата. На 29.08.2017г. физическото лице К. С. И е починала и оставила наследници С. Г. С и Р. Г. С – синове, които с нотариално заверени декларации за заявили своето съгласие и изрично са декларирали, че наследникът Р.С поема търговското предприятие на едноличния търговец "Симекс–К.И". С нотариално заверена декларация от 7.09.2017г. Р.С е декларирал, че е съгласен и поема търговското предприятие на К.И - ЕТ "Симекс–К. И". Представено е удостоверение за актуално фирмено състояние от 21.09.2017г. на Агенцията по вписванията, според което в Търговския регистър при АВ е вписано поемане на търговско предприятие на едноличния търговец от наследник по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), като е вписан ЕТ"Симекс–Р. С". Приложена е и декларация за прехвърляне на заявление за подпомагане с вх.№02-080-6500/1775#1 от 20.11.2017г. на ОД“Земеделие“-Добрич, с която доброволно е прието стопанството, описано в Общото заявление за подпомагане на наследодателката, с произтичащите от това права и задължения.
По заявлението от 29.09.2017г. е съставен контролен лист 1, в който е прието, че кандидатът не отговаря на изискването да има валидно заявление за подпомагане по СЕПП. Въз основа на доклад, съставен по контролния лист е издадена процесната заповед, в приложението на която ЕТ“Симекс-Р. С“ не фигурира, съставляваща отказ за подпомагане по подаденото заявление. Правилен е изводът на тричленния състав на ВАС, че за едноличвния търговец е налице интерес да оспорва заповедта, представляваща неблагоприятен административен акт за него. Обосновано е позоваването на тълк. р. № 16/1975г. на ОСГК на ВС на тричленния състав на ВАС, за да приеме, че мотивите на заповедта в оспорената част са изложени в доклада и съставения по заявлението контролен лист 1. Обсъдени са изискванията на чл. 47в, ал. 1 от ЗПЗП за предоставяне на държавната помощ на земеделския производител. Предвид извършеното поемане на търговското предприятие на ЕС“Симекс-К.И“ от наследника Р.С и вписването по чл. 60, ал. 2 и 3 от ТЗ на ЕТ“Симекс-Р. С“ тричленният състав на ВАС правилно е приел, че ЕТ "Симекс–Р. С" е универсален правоприемник на ЕТ"Симекс–К. И" и цялото търговско предприятие е преминало в патримониума на Р.С с ЕТ“Симекс-Р. С“.
Становището на ответника, че ЕТ "Симекс–Р. С" е новорегистриран земеделски стопанин правилно е прието в решението, че противоречи на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, която определя условията и реда за регистриране на земеделските стопани, съгласно чл. 7 от ЗПЗП, която регистрация е условие за предоставяне на държавната помощ, предвидено в чл. 47в, ал. 1 от ЗПЗП.
След смъртта на физическото лице К.И търговското предприятие на едноличния търговец „Симекс–К.И " е поето от нейния наследник Р.С на 21.09.2017г. според представеното удостоверение за актуално фирмено състояние, издадено от Агенцията по вписванията. На 29.09.2017 г. ЕТ "Симекс–Р. С" е подал заявление за държавна помощ по Глава четвърта "а" от ЗПЗП, в което заявление е посочено количеството газьол за съответната година по фактури в литри и са приложени копия от фактури за закупен газьол през 2016 г., опис на фактурите, удостоверение за липса на задължения, издадено от ТД на НАП - Варна и документите, удостоверяващи вписаното в ТР поемане на търговско предприятие по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че ЕТ "Симекс–Р. С" е новорегистриран земеделски стопанин, тъй като на 25.09.2017г. в ОДЗ Добрич чрез С.С има подадено заявление, в което е заявено желание ЕТ"Симекс–К. И" да бъде отписан от Регистъра на земеделските стопани поради смърт на физическото лице. В заявлението е посочено, че се подава от С.С поради смъртта на К.И. Не е посочено да е подадено и от името на Р.С с вписан на 21.09.2017г. ЕТ“Симекс-Р. С“ или като негов пълномощник, поради което не е следвало да се извърши заличаване на земеделския стопанин от регистъра. Подаденото заявление на 29.09.2017г. от поемателя на едноличния търговец - земеделски производтиел незаконосъобразно е прието за подадено от новорегистриран земеделски производител. По чл. 60, ал. 1 от ТЗ фирмата на едноличния търговец може да бъде прехвълена на трето лице само заедно с предприятието му. Съгласието за прехвърлянето на фирмата трябва да бъде дадено съобразно чл. 15, ал. 1. Според ал. 2 и 3 от същия член наследниците на едноличния търговец, които поемат предприятието, могат да запазят неговата фирма, в който случай, към фирмата трябва да се добави името на новия собственик. Според чл. 15, ал. 1 от ТЗ предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено. Предвид цитираните норми законосъобразен е изводът на тричленния състав на ВАС, че с поемане на предприятието на ЕТ“Симекс-К. И“ от Р.С на основание чл. 60, ал. 2 и 3 от ТЗ предприятието на едноличния търговец е с променено име ЕТ"Симекс-Р. С“, но е същото предприятие, със същите права, задължения и фактически отношения предвид чл. 15, ал. 1 от ТЗ, поради което признанието на касатора на л. 131 от първоинстанционното дело, че за ЕТ“Симекс-К. И“ са налице основанията за допускане на подпомагане по заявената държавна помощ се отнася и за подаденото от ЕТ“Симекс-Р. С“ заявление за подпомагане от 29.09.2017г., както правилно е приел тричленният състав на ВАС. Правилен е изводът в решението, че ЕТ“Симекс-Р. С“ встъпва в правата на регистрирания земеделски стопанин относно поетите ангажименти по одобрените схеми и мерки за финансово подпомагане и в правата за получаване на средства от централния бюджет за държавни помощи, поради извършеното универсално правоприемство. От регистрацията на земеделския стопанин в регистъра по неговия ЕГН не може да се направи извод, че правата на земеделския стопанин по ЗПЗП се предоставят интуито персоне и не могат да бъдат наследявани, поради погасяването им със смъртта на земеделския стопанин. Това тълкуване противоречи на целта на закона, насочен към подпомагане на земеделските стопанства с цел тяхното запазване и развиване но дейността им, както правилно е приел тричленният състав на ВАС.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на едноличния търговец за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за направени разноски за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15934/25.11.2019г. по адм. д. № 3036/2018г. на Върховния административен съд, IV отделение. Решението не подлежи на обжалване. Производство по чл. 208 и сл. от АПК.
К. М на земеделието, храните и горите моли да бъде отменено като неправилно решение № 15934/25.11.2019г. по адм. д. № 3036/2018г. на Върховния административен съд, ІV отделение, с която е отменена негова заповед № РД 09-951/14.12.2017г. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението да бъде отменено.
Ответникът по касационната жалба ЕТ“Симекс-Р.С“ по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение тричленния състав на ВАС, е отменил заповед № РД 09-951/14.12.2017г. на министъра на земеделието, храните и водите, с която е отказано на ответника предоставяне на държавна помощ по подадено заявление с УИН 08/692370/0113807/29.09.2017г. по Глава четвърта "а" от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство".
Тричленният състав на ВАС е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти е направен обоснован извод за незаконосъобразност на оспорената заповед в обжалваната част от ЕТ“Симекс-Р.С“.
ЕТ "Симекс–К.И" е регистриран като земеделски производител с УРН 594576 и е подал заявление по схемата за държавна помощ за 2016г., имал е регистрация за две последователни стопански години (2014/2015г и 2015/2016г.), с което е изпълнил условията за допустимост по схемата. На 29.08.2017г. физическото лице К.И е починала и оставила наследници С.С и Р.С – синове, които с нотариално заверени декларации за заявили своето съгласие и изрично са декларирали, че наследникът Р.С поема търговското предприятие на едноличния търговец "Симекс–К.И". С нотариално заверена декларация от 7.09.2017г. Р.С е декларирал, че е съгласен и поема търговското предприятие на К.И - ЕТ "Симекс–К.И". Представено е удостоверение за актуално фирмено състояние от 21.09.2017г. на Агенцията по вписванията, според което в Търговския регистър при АВ е вписано поемане на търговско предприятие на едноличния търговец от наследник по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), като е вписан ЕТ"Симекс–Р.С". Приложена е и декларация за прехвърляне на заявление за подпомагане с вх.№02-080-6500/1775#1 от 20.11.2017г. на ОД“Земеделие“-Добрич, с която доброволно е прието стопанството, описано в Общото заявление за подпомагане на наследодателката, с произтичащите от това права и задължения.
По заявлението от 29.09.2017г. е съставен контролен лист 1, в който е прието, че кандидатът не отговаря на изискването да има валидно заявление за подпомагане по СЕПП. Въз основа на доклад, съставен по контролния лист е издадена процесната заповед, в приложението на която ЕТ“Симекс-Р.С“ не фигурира, съставляваща отказ за подпомагане по подаденото заявление. Правилен е изводът на тричленния състав на ВАС, че за едноличвния търговец е налице интерес да оспорва заповедта, представляваща неблагоприятен административен акт за него. Обосновано е позоваването на тълк. р. № 16/1975г. на ОСГК на ВС на тричленния състав на ВАС, за да приеме, че мотивите на заповедта в оспорената част са изложени в доклада и съставения по заявлението контролен лист 1. Обсъдени са изискванията на чл. 47в, ал. 1 от ЗПЗП за предоставяне на държавната помощ на земеделския производител. Предвид извършеното поемане на търговското предприятие на ЕС“Симекс-К.И“ от наследника Р.С и вписването по чл. 60, ал. 2 и 3 от ТЗ на ЕТ“Симекс-Р.С“ тричленният състав на ВАС правилно е приел, че ЕТ "Симекс–Р.С" е универсален правоприемник на ЕТ"Симекс–К.И" и цялото търговско предприятие е преминало в патримониума на Р.С с ЕТ“Симекс-Р.С“.
Становището на ответника, че ЕТ "Симекс–Р.С" е новорегистриран земеделски стопанин правилно е прието в решението, че противоречи на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, която определя условията и реда за регистриране на земеделските стопани, съгласно чл. 7 от ЗПЗП, която регистрация е условие за предоставяне на държавната помощ, предвидено в чл. 47в, ал. 1 от ЗПЗП.
След смъртта на физическото лице К.И търговското предприятие на едноличния търговец „Симекс–К.И " е поето от нейния наследник Р.С на 21.09.2017г. според представеното удостоверение за актуално фирмено състояние, издадено от Агенцията по вписванията. На 29.09.2017 г. ЕТ "Симекс–Р.С" е подал заявление за държавна помощ по Глава четвърта "а" от ЗПЗП, в което заявление е посочено количеството газьол за съответната година по фактури в литри и са приложени копия от фактури за закупен газьол през 2016 г., опис на фактурите, удостоверение за липса на задължения, издадено от ТД на НАП - Варна и документите, удостоверяващи вписаното в ТР поемане на търговско предприятие по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че ЕТ "Симекс–Р.С" е новорегистриран земеделски стопанин, тъй като на 25.09.2017г. в ОДЗ Добрич чрез С.С има подадено заявление, в което е заявено желание ЕТ"Симекс–К.И" да бъде отписан от Регистъра на земеделските стопани поради смърт на физическото лице. В заявлението е посочено, че се подава от С.С поради смъртта на К.И. Не е посочено да е подадено и от името на Р.С с вписан на 21.09.2017г. ЕТ“Симекс-Р.С“ или като негов пълномощник, поради което не е следвало да се извърши заличаване на земеделския стопанин от регистъра. Подаденото заявление на 29.09.2017г. от поемателя на едноличния търговец - земеделски производтиел незаконосъобразно е прието за подадено от новорегистриран земеделски производител. По чл. 60, ал. 1 от ТЗ фирмата на едноличния търговец може да бъде прехвълена на трето лице само заедно с предприятието му. Съгласието за прехвърлянето на фирмата трябва да бъде дадено съобразно чл. 15, ал. 1. Според ал. 2 и 3 от същия член наследниците на едноличния търговец, които поемат предприятието, могат да запазят неговата фирма, в който случай, към фирмата трябва да се добави името на новия собственик. Според чл. 15, ал. 1 от ТЗ предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено. Предвид цитираните норми законосъобразен е изводът на тричленния състав на ВАС, че с поемане на предприятието на ЕТ“Симекс-К.И“ от Р.С на основание чл. 60, ал. 2 и 3 от ТЗ предприятието на едноличния търговец е с променено име ЕТ"Симекс-Р.С“, но е същото предприятие, със същите права, задължения и фактически отношения предвид чл. 15, ал. 1 от ТЗ, поради което признанието на касатора на л. 131 от първоинстанционното дело, че за ЕТ“Симекс-К.И“ са налице основанията за допускане на подпомагане по заявената държавна помощ се отнася и за подаденото от ЕТ“Симекс-Р.С“ заявление за подпомагане от 29.09.2017г., както правилно е приел тричленният състав на ВАС. Правилен е изводът в решението, че ЕТ“Симекс-Р.С“ встъпва в правата на регистрирания земеделски стопанин относно поетите ангажименти по одобрените схеми и мерки за финансово подпомагане и в правата за получаване на средства от централния бюджет за държавни помощи, поради извършеното универсално правоприемство. От регистрацията на земеделския стопанин в регистъра по неговия ЕГН не може да се направи извод, че правата на земеделския стопанин по ЗПЗП се предоставят интуито персоне и не могат да бъдат наследявани, поради погасяването им със смъртта на земеделския стопанин. Това тълкуване противоречи на целта на закона, насочен към подпомагане на земеделските стопанства с цел тяхното запазване и развиване но дейността им, както правилно е приел тричленният състав на ВАС.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на едноличния търговец за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за направени разноски за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15934/25.11.2019г. по адм. д. № 3036/2018г. на Върховния административен съд, IV отделение.
Решението не подлежи на обжалване.