Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Т. Т“ ООД гр. П., представлявано от управителя Г.Т, чрез процесуален представител, против решение №2085/29.11.2019г. по адм. дело №2461/2019г. по описа на Административен съд – Бургас. С решението е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на РУ – Поморие при ОД на МВР Бургас по молба вх.№320000 – 6505/17.09.2019г. за връщане на жалбоподателя на лек автомобил „М. В. Т“ с рег. [рег. номер на МПС], В жалбата са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. По подробно развити доводи в касационната жалба се оспорват изводите на съда за законосъобразност на постановения мълчалив отказ. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на такова по същество, с което се постанови връщане на иззетия автомобил.
Ответникът – Началникът на Районно управление – Поморие не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение №2085/29.11.2019г., постановено по адм. дело №2461/2019г. по описа на Административен съд – Бургас е отхвърлена жалбата та „Т. Т“ ООД против мълчалив отказ на Началника на РУ – Поморие при ОД на МВР – Бургас по молба с вх.№320000 – 6505/17.09.2019г. за връщане на лек автомобил „М. В. Т“.За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният мълчалив отказ е издаден от компетентен орган, при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. От доказателствата по делото, съдът е приел за безспорно установено, че жалбоподателят е лице доброволно предало вещ – процесният автомобил на РУ – Поморие, за което има подаден сигнал в ШИС от К. Б. За предаваното на вещта е съставен протокол за доброволно предаване от 10.04.2019г., поради което жалбоподателят се явява заинтересовано от връщане на вещта лице при наличието на хипотезата на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР – ако в 60 дневен срок от държавата членка, въвела сигнала не постъпи искане за връщането й.
Съдът е обсъдил представените по делото доказателства, като е установил от фактическа страна, че държавата – членка въвела сигнала – К. Б е била уведомена за изземването на вещта на 11.04.2019г. с формуляр 38 чрез бюро „СИРЕНЕ“, а също така, че ако в срок от 60 дни не постъпи искане за връщане на вещта от компетентните белгийски власти, вещта ще бъде върната на лицето, от което е приета или иззета.На 03.05.2019г. в РУ – Поморие е получено писмо от дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ /ДМОС/ към МВР, съгласно което в отдел „СИРЕНЕ“- ДМОС е получено съобщение от бюро „СИРЕНЕ“- К. Б, с което българските власти са уведомени, че собственикът на автомобила е заинтересован от неговото връщане, като за получаването му е упълномощен [гражданство] К.К, представител на „Плам“ ЕООД,с приложено пълномощно.
На 17.09.2019г. жалбоподателят е подал молба до Началника на РУ – Поморие, с която е поискал на осн. чл. 84, ал. 9 ЗМВР да му бъде върнат автомобила, поради това, че в 60 – дневния срок, държавата – членка, въвела сигнала в ШИС не е поискала връщането му. На 30.09.2019г. Началникът на РУ – Поморие е поискал от отдел „СИРЕНЕ“ при ДМОС информация дали е налице официално искане за връщане на вещта по смисъла на чл. 84 ЗМВР. В отговор от 01.10.2019г., ДМОС е уведомил Началника на РУ – Поморие, че волеизявлението на собственика на автомобила, че е заинтересован от връщането му, следва да се счита като изрично искане за връщане на вещта. Със заповед №320з – 279/09.10.2019г. на началника на РУ Поморие, на основание чл. 84, ал. 8 от ЗМВР автомобилът е върнат на упълномощеното лице К.К.П тези фактически обстоятелства, съдът е приел, че държавата – членка, въвела сигнала в ШИС е направила искане за връщане на вещта в 60 дневния срок, поради което е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 8 от ЗМВР за връщане на вещта на посоченото в искането лице, която хипотеза изключва приложението на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР за връщане на вещта на жалбоподателя, поради което обжалваният мълчалив отказ е материално законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Безспорно е, че молбата на жалбоподателя до Началника на РУ – Поморие при ОД на МВР – Бургас с посочено основание по чл. 84, ал. 9 от ЗМВР представлява искане за връщане на предадения доброволно от него автомобил, съгласно представеният по делото протокол. За да са изпълнени предпоставките на цитираната разпоредба, следва да се установи липсата на хипотезата по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР за отправено искане за връщане на вещта от държавата – членка, въвела сигнала в ШИС в 60 - дневен срок. Тази отрицателна предпоставка в случая не е налице и от представените по делото писмени доказателства, съдът е стигнал до правилен извод за законосъобразност на постановения мълчалив отказ, предвид липсата на предпоставките на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР за връщане на вещта на жалбоподателя.
От представените по делото доказателства се установява, че в отдел „СИРЕНЕ“ – ДМОС е било получено съобщение от Бюро „СИРЕНЕ“ – К. Б, с което българските власти са уведомени, че собственикът на автомобила е заинтересован от неговото връщане, като за получаването му е упълномощен [гражданство] К.К. На следващо място по делото е представена заповед №320з – 279/09.10.2019г. на Началника на РУ – Поморие, с която на основание чл. 84 от ЗМВР е заповядано връщане на К.К, представител на „Плам“ЕООД на МПС лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „В. Т“, иззет с протокол за доброволно предаване на вещ на 10.04.2019г. Правилни и съответни на материалния закон са изводите на съда, че наличието на хипотезата на чл. 84, ал. 8 от ЗМВР, изключва приложението на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР, на която се позовава жалбоподателя.Наведените в касационната жалба оплаквания по съществото си касаят законосъобразността на издадената заповед по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР, която не е предмет на разглеждане в настоящото производство и настоящата съдебна инстанция не би могла да осъществява косвен съдебен контрол върху същата.Жалбоподателят освен всичко не е адресат на посочената заповед и със същата не се засягат негови претендирани субективни права и законни интереси. Актът няма за предмет засягане на права на собственост или други вещни права, а възстановяванена фактическото положение преди възникване на обстоятелствата по чл. 100 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген за вещите, изброени изчерпателно в чл. 100, т. 3, б“а“ от нея – откраднати, незаконно присвоени, или загубени МПС.
За да е налице хипотезата на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР и уважаване на молбата на жалбоподателя за връщане на вещта в неговия патримонуим, следва да е реализирано отрицателното условие, визирино в разпоредбата – в 60 дневен срок да не е постъпило искане от държавата - членка, което както беше посочено по горе не е налице.В случая не само е постъпило искане от държавата – членка – К. Б, регистрирала сигнала в ШИС, но и издадена заповед по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР за връщане на вещта на посоченото в искането лице. След като не са налице предпоставките на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР за връщане на вещта на жалбоподателя, то постановеният мълчалив отказ по подадената молба е материално законосъобразен и жалбата срещу него правилно е отхвърлена от първонистанционнит съд като неоснователна.
Предвид изложените съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не страда от визираните в жалбата пороци и не е са налице основанията по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Същото като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.
Независимо от изхода на спора разноски в полза на ответника не се присъждат, тъй като такива не са претендирани.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2085/29.11.2019г., по адм. дело №2461/2019г. по описа на Административен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване.