Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, подадена срещу решение № 1765 от 17.09.2019 г., постановено по адм. дело № 1847/2019 г. на Административен съд - Пловдив (АС), с което е отменена заповед № ЧР-03-37/06.02.2019 г. на касатора за налагане дисциплинарно наказание „уволнение“ на инспектор Т.И – главен надзирател II степен в затвора гр. П. II категория и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - Т.И чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението на АС.
Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
В резултат на проведеното дисциплинарно производство не е установено по безспорен начин допуснато дисциплинарно нарушение от страна на Т.И – главен надзирател II степен в затвора гр. П. II по чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 8 и т. 13 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), каквито са правните основания за издаване на заповедта.
От фактическа страна е установено, че на 20-ти и 28.10.2018 г. и на 05-ти и 09.11.2018 г. в затвора в гр. П. II са били извършени четири на брой нарушения, като първите две от тях, осъществени през м. 10 са се изразявали в това, че лице, изтърпяващо в затвора наказание лишаване от свобода без съответната заповед е било изведено от килията му с цел същото лице да приготви банички с яйца и сирене в кухнята на затвора, които впоследствие били занесени в дежурната стая, където били служителите на затвора Т.И и С.А.С две нарушения, извършени през м. 11 се изразявали в това, че след разпореждане на служителя на затвора С.А е било допуснато внасяне в затвора на багаж в противоречие с установения със заповед на началника на затвора ред.
От събраните в хода на дисциплинарното производство факти обаче не се установява по безспорен начин съпричастност на Т.И към извършените нарушения. Налице са само направени предположения от разпитаните в хода на дисциплинарното производство служители на затвора. Ето защо настоящият състав напълно споделя правните изводи на първоинстанционния състав и препраща към тях на основание чл. 221, ал 2, изр. второ от АПК. Същите тези изводи са направени при детайлен и правилен анализ на съдържанието на оспорената заповед и на доказателствата по делото.
Правилни и в съответствие с доказателствата по делото са и изводите на решаващия първоинстанционен състав за това, че процесната заповед е издадена и при нарушение на процедурните правила, посочени в чл. 206 и сл. от ЗМВР и в издадената на основание чл. 215а от ЗМВР Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания. Правилно е заключението, че липсват данни за това, че административнонаказващият орган се е запознал със справката, обобщаваща резултатите от разследването, със становището на дисциплинарноразследващия орган по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР и с писмените обяснения на дисциплинарно наказаното лице. Това е довело до нарушаване на изискването по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР - при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Такива обстоятелства въобще липсват в мотивите на обжалваната заповед.
Освен това, обжалваната заповед е издадена за извършени две дисциплинарни нарушения – по чл. 203, ал. 1 т. 8 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В нарушение на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, според която разпоредба на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. В настоящия случай няма определяне на наказание за всяко едно от нарушенията. За пълнота следва да се посочи, че в обжалваната заповед няма никакво конкретизиране по отношение на това с какви свои конкретни действия служителят е нарушил конкретни етични правила за поведение на държавните служители в МВР, както и за това в какво се изразява злоупотребата с власт и доверие.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение, което съобразно приложения договор за правна защита и съдействие от 21.02.2020 г. е в размер на 600 лева за настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1765 от 17.09.2019 г., постановено по адм. дело № 1847/2019 г. на Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на Т.И сумата 600 (шестстотин) лева разноски. Решението е окончателно.