Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е подала касационна жалба срещу решение № 191/26.03.2018 г. по адм. дело № 672/2017 г. по описа на Административния съд – Пазарджик в частта, в която е осъдена да заплати на Х.Г обезщетение в размер на 900 лева за неимуществени вреди, претърпени в периода 6.12.2016 г. – 19.04.2017 г. вследствиe лошите условия на живот в Затвора – Пазарджик, ведно със законната лихва, считано от 16.12.2016 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила (неточно квалифицирани от жалбоподателя като необоснованост на съдебния акт) и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се уважи за по-малка сума или да се отхвърли изцяло, като се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Решението се обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и от Х.Г в частта, в която е бил отхвърлен предявения от него иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за разликата над присъдения размер от 900 лева до пълния предявен размер от 15000 лева за периода 11.08.2016 г. – 18.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2016 г. Поддържа се, че при присъждане на обезщетението съдът не е съобразил принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.Пна е отмяната на решението в отхвърлителната му част срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и постановяването на друго, с което искът да се уважи в пълния му размер.

Министерството на правосъдието не е взело становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е недопустимо в частта, в която е постановено по отношение на Министерството на правосъдието. Изразено е становище, че касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанието" е частично основателна и следва да се уважи с присъждането на по-нисък размер на обезщетението, което не отговаряло на характера, степента и продължителността на увреждането. Жалбата на...