Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Н. Б, чрез процесуалeн представител срещу Решение № 1794/15.03.2019г., постановено по адм. д. № 6820/2017 от Административен съд – София-град, с което Б. Н. Б (БНБ) е осъдена да заплати на К.Б обезщетение за имуществени вреди в размер на 8627, 96 лв. претърпени в периода от 30.06.2014г. до 04.12.2014 г. вследствие на извършено от БНБ нарушение на чл. 1, § 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г., относно схемите за гарантиране на депозити.
В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на съдебен контрол, е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторът твърди, че не е налице противоправно поведение на БНБ и че не са налице претърпени вреди, както и че първоинстанционният съд не е тълкувал правилно решението на съда на ЕС по преюдициалното запитване, отправено от него във връзка с делото. Изтъква, че съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не допуснал поисканата съдебно-икономическа експертиза относно размера на лихвата. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение в оспорената част и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлен предявеният иск за имуществени вреди. Претендират се направените в производството и пред двете съдебни инстанции разноски.
Ответникът К.Б чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Не претендира присъждане на съдебни разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето...