Производството е по реда на чл. 208-228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК, вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез нейния председател, против решение № 5301/07.08.2019 г. по адм. д. № 7732/2018 г. на Административен съд София-град, с което по жалба на „Топлофикация – Сливен“ ЕАД е отменено решение № Ц-10 от 1.07.2018 г. на КЕВР в частта му по т. 13, с която по отношение на дружеството се утвърждават преференциална цена на електрическата енергия и пределни цени на топлинната енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала” на дружества от сектор „Топлоенергетика“, считано от 01.07.2018 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага се, че съдът не е обсъдил всички приложени и приети доказателства по делото в цялост, обосновал е решението си на приетото заключение на комплексната експертиза, което е било оспорено от процесуалния представител на КЕВР. Излаганите възражения са по 4 от основанията приети от съда като допуснати нарушения от регулаторния орган при определяне на цените. Първо твърди, че неправилно съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение нормата на възвръщаемост на привлечения капитал. На второ място смята, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за заплати и възнаграждения. На трето място твърди, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за гориво. На четвърто място твърди, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за закупуване на квоти за емисии парникови газове. По изложените съображения в касационната жалба и в допълнително представените писмени бележки чрез юриск. Велчева, иска, да се отмени решението на административния съд и да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на „Топлофикация-Сливен“ ЕАД, както и се присъди юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.

Ответникът – „Топлофикация-Сливен“ ЕАД, в писмен отговор чрез пълномощник адв.. Д и с писмени бележки и съдебно заседание чрез адв.. М,излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба и направените с нея възражения. Иска, да се остави в сила съдебното решение.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба и за правилността на съдебното решение, като счита, че не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против съдебен акт, който е неблагоприятен за нея.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С решение № 5301/07.08.2019 г. по адм. д. № 7732/2018 г. на Административен съд София-град, по жалба на „Топлофикация – Сливен“ ЕАД е отменено решение № Ц-10 от 1.07.2018 г. на КЕВР в частта му по т. 13, с която по отношение на дружеството се утвърждават преференциална цена на електрическата енергия и пределни цени на топлинната енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала” на дружества от сектор „Топлоенергетика“, считано от 01.07.2018 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението, както и са присъдени направените разноски в размер на 1795, 00 лв. Административният съд е приел, че е налице материална незаконосъобразност на обжалваното решение на КЕВР по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, поради допуснати нарушения относими към ценообразуващите елементи. На първо място съдът е приел, че регулаторният орган при утвърждаване на норма на възвръщаемост на привлечения капитал е поставил пазарни ограничения на договарянето на привлечен капитал, но не на база на относимите към момента на привличане на капитала лихвени нива съгл. изискването на т. 40 от Указания НВ, а въз основа на лихвените нива за последната година, с което са допуснати нарушения на с т. 40 и т. 41 от Указания НВ, както и с предвидения в чл. 31, т. 4 ЗЕ. На второ място съдът е приел, че регулаторния орган е коригирал заявените от дружеството разходи за заплати и възнаграждения в рамките на установеното в т. нар. общ подход увеличение от 10 %, като не е съобразил конкретното изоставане на дружеството спрямо средната заплата в сектора, с което е нарушил принципите за съразмерност и равенство, обективирани в чл. 6 и чл. 8 АПК, доразвити в специалната уредба по чл. 23, т. 3 ЗЕ, задължаващ при упражняване на правомощието си за ценово регулиране, Комисията да осигурява равнопоставеност между енергийните предприятия. На трето място съдът е приел, че КЕВР не се е съобразила с т. 12 от глава трета, раздел I на Указания-НВ, съгласно която цените на горивата следва да са среднопретеглени за разглеждания период и е нарушила чл. 31, т. 2 от ЗЕ съгласно който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, вкл. разходите за доставка на горива. Приел е, че от КЕВР липсва анализ на заявените от дружеството цени на горива, в частност на въглища и биомаса и не е обсъдила цените на въглищата и биомасата в сключените и представени към заявлението договори. На четвърто място съдът е приел, че незаконосъобразно КЕВР не признава в заявения размер разходи, присъщи на лицензионната дейност на дружеството и относими към регулаторния период - за закупуване на квоти за въглеродни емисии. Приел е, че намаляването на цената за закупуване на квоти е под среднопретеглената цена, изчислена на база приходи и търгувани обеми, за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г., е 15, 34 €/тон, като за първото полугодие на 2018 г. е 12, 06 €/тон, а за второто полугодие среднопретеглената цена е 19, 05 €/тон в съответствие с данните на Европейската енергийна борса, представени от комплексната СТИЕ. По тези изводи е отменил решението на КЕВР в обжалвана част и е върнал преписката с указания да бъдат съобразени мотивите в решението на съда.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна е обективно установено от съда, че производството пред КЕВР е образувано по заявление с вх. № Е-14-07-4 от 02.04.2018 г. от „Топлофикация – Сливен“ ЕАД до КЕВР за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия, към което е приложена на хартиен и електронен носител прогнозна и отчетна информация, съгласно писмо с изх. № Е-14-00-2 от 13.03.2018 г. на Комисията. Дружеството е предложило за утвърждаване следните цени на енергия, без ДДС: 1. Цена за електрическа енергия - комбинирано производство 193, 79 лв./MWh; 2. Цена на топлинна енергия с топлоносител водна пара -83, 38 лв./MWh; 3. Цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода 79, 42 лв./MWh. Предложените за утвърждаване цени са изчислени при следните параметри: - цена на въглищата - 87, 91 лв./t с калоричност 2 884 kcal/kg; - цена на мазут - 1200, 00 лв./t; - цена на друг вид гориво (ВЕИ) - 97, 00 лв./t с калоричност 2 850 kcal/kg; - добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ - 10, 00 лв./MWh. Към заявлението е представена обосновка, която е представена обективно и подробно в обжалваното решение, както и в самия административен акт.

Относими към основанията за отмяна на решението на КЕВР и възраженията по касационната жалба са установените факти свързани с ценообразуващите елементи по метода „норма възвръщаемост на капитала“ в частите: 2. Разходи: 2.1. Променливи разходи, 2.2. Условно постоянни разходи. Със заявлението за утвърждаване на цени за новия регулаторен период дружеството е предложило увеличение на общата стойност на УПР с 10, 36% спрямо отчетените през предходния ценови период (01.07.2017 г. - 30.06.2018 г.), основно от увеличените разходи за ремонт с 21, 53%, разходите за заплати и възнаграждения със 7, 30% и разходите, пряко свързани с регулираните дейности по ЗЕ, с 12, 63%. По производството административният съд е изложил последователно обстоятелствата по извършените действия от административния орган при разглеждане на заявлението, събиране на относимите доказателства и съобразяване на обосновките и възраженията на заявителя по доклада на работната група, проект на решение и неговото обсъждане.

По справка № 1 „Разходи“ са извършени следните корекции: - разходите за заплати и възнаграждения и съответните начисления, свързани с тях по действащото законодателство, са коригирани от 4 904 хил. лв. на 4 696 хил. лв., или с 208 хил. лв. по-малко, до нивото на 10% повишение от отчетената стойност през 2017 г., в съответствие с т. 1.3 от общия подход; - разходите за емисии парникови газове (СО2) са намалени от 6 972 хил. лв. на 2 658 хил. лв., или с 4 314 хил. лв. по-малко, като реално закупените количества от дружеството през 2017 г. в размер на 152 600 t се умножат по икономически обоснованата цена на емисиите от 8, 91 евро/t съгласно т. 13 от общия подход. В справка № 2 „РБА“ оборотният капитал е изчислен съгласно т. 32 от Указания-НВ и т. 2 от общия подход, като 1/8 от утвърдените годишни оперативни парични разходи за дейността, като не се включват разходите за амортизации. В справка № 4 „ТИП в производството“ са извършени следните корекции: - коригирана е цената на въглищата от 87, 91 лв./tнг при калоричност 2 884 kcal/kg на 81, 79 лв./tнг (с 6, 12 лв./tнг) до достигане на отчетената стойност за 2017 г. 73, 74 лв./tHr при стр. 107 от 182 калоричност 2 600 kcal/kg, съгласно т. 8 от общия подход. След проведеното на 31.05.2018 г. открито заседание за обществено обсъждане с писмо вх. № Е-14-07-4 от 31.05.2018г. „Топлофикация – Сливен“ ЕАД е представило промени в горивния микс на основното гориво, с оглед изпълнение на екологичните изисквания за намаляване на вредните емисии парникови газове.

В доклад № Е-Дк-471 от 18.05.2018 г. на работната група, назначена със Заповед № 3-E-37 от 05.04.2018 г. на председателя на КЕВР е извършен преглед на заявленията и приложенията към тях за съответствие с изискванията на НРЦТЕ и НРЦЕЕ, изпратени са писмени уведомления до заявителите за отстраняване на констатираните нередности и за представяне на информацията, необходима за преценка на исканията, както и са направени индивидуалните констатации относно прегледа на отчетните технико-икономически и финансови резултати в синтезиран вид за всяко от дружествата в сектор „Топлоенергетика“.

С писмо вх. № Е-14-07-7 от 12.06.2018 г. „Топлофикация – Сливен“ ЕАД е представило възражение във връзка с доклада относно частта за разходи за заплати и възнаграждения, коригираните разходи за емисии парникови газове, коригираната цената за въглища, определената норма на възвръщаемост на капитала. След извършване на незначителни корекции и отхвърляне на възраженията с Решение № Ц-10 от 1.07.2018 г. на КЕВР е приела следните цени за следващия ценови период от 01.07.2018г.: Преференциална цена на електрическата енергия (без ДДС) - 153, 01 лв./MWh 2. Премия по чл. 33а от ЗЕ (без ДДС) - 82, 36 лв./MWh 3. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода (без ДДС) - 78, 17 лв./MWh 4. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител водна пара (без ДДС) - 79, 36 лв./MWh 5. Ценообразуващи елементи на цените по т. 1, т. 3 и т. 4: Необходими годишни приходи - 37 567 хил. лв., в т. ч.: Разходи - 36 904 хил. лв., от които условно-постоянни - 10 662 хил. лв. и променливи - 26 242 хил. лв. Регулаторна база на активите - 16 916 хил. лв. Норма на възвръщаемост - 3, 92%, Електрическа енергия- 125 400 MWh от високоефективно комбинирано производство - 117 000 MWh от невисокоефективно производство - 8 400 MWh, Топлинна енергия с топлоносител гореща вода - 120 126 MWh, Топлинна енергия с топлоносител водна пара - 122 002 MWh.

Решението на КЕВР е оспорено от "Топлофикация - Сливен" ЕАД пред административен съд по реда на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. В производството административният съд е допуснал и приел комплексна съдебна експертиза, като въз основа на заключението е изяснил относимите към възраженията по жалбата фактически обстоятелства по определяне на цените на електрическа и топлинна енергия по заявлението на жалбоподателя. Съдът обективно е установил фактическите обстоятелства по проведеното административно производство пред КЕВР и постановяване на обжалваното решение, както и е разгледал приложимите материалноправни разпоредби при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия на жалбоподателя по обявения от административния орган метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", като е изследвал ценообразуващите елементи, за които КЕВР е извършила корекции по заявлението и възраженията на дружеството. Административният съд е изложил подробни правни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция в съответствие с чл. 221, ал. 2 от АПК.

Неоснователен е доводът на касатора, че неправилно съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение нормата на възвръщаемост на привлечения капитал определена от регулатора. Установено е от съда въз основа на СТИЕ, че "Топлофикация - Сливен" ЕАД е заявило „норма на възвръщаемост на привлечения капитал“ в размер на 3, 88% като с оспореното решение на КЕВР е определен размер от 3, 88%. Изрично съдът е посочил, че „нормата на възвръщаемост на привлечения капитал не е коригирана от КЕВР и е приета в посочения от дружеството размер от 3, 88%, която следва да е изчислена на база сключените договори“.

От друга страна обаче, съдът в правните си изводи е отбелязал, че „регулаторният орган е поставил пазарни ограничения на договарянето на привлечен капитал, но не на база на относимите към момента на привличане на капитала лихвени нива съгл. изискването на т. 40 от Указания НВ, а въз основа на лихвените нива за последната година. Отнася се до неточност или смесване на понятия „норма на възвръщаемост на капитала“, която по дефиниция включва както „норма на възвръщаемост на собствения капитал“, така и „норма на възвръщаемост на привлечения капитал“.

Всъщност с оспореното решение на КЕВР е коригиран размера на „норма на възвръщаемост на капитала“ по Справка №3, поради недопускане на отрицателна стойност на собствения капитал от 5 440 хил. лв. на 5 хил. при изчисляване на средно претеглената норма на възвръщаемост.

Съдът е съобразил СТИЕ и извършената съпоставка на заявените от дружеството основни ценообразуващи елементи и на утвърдените от КЕВР цени с Решение № Ц-10/01.07.2018 г. и въз основа на него е установено, че утвърдената възвръщаемост на капитала е по-ниска поради промяната на дела на собствения капитал, при което среднопретеглената норма на възвръщаемост спада повече от два пъти.

Видно от изложеното в жалбата на "Топлофикация - Сливен" ЕАД т. 1.5 при оспорването е твърдяна незаконосъобразност по отношение определената норма на възвръщаемост на капитала в размер на 3, 92%. От СТИЕ е установено, че заявената среднопретеглената норма на възвръщаемост от дружеството е 8, 17%, предвид на което утвърдената 3, 92% в действителност е два пъти по-малка, при сравнение с предходния регулаторен период 01.07.2017г. – 30.06.2018г. по решение №Ц-18 от 01.07.2017г. на КЕВР - норма на възвръщаемост – 7, 87%.

В тази връзка е необоснован доводът на КЕВР, че нормата на възвръщаемост в размер на 3, 92 % е получена в резултат на извършената корекция на отрицателната стойност на собствения капитал от - 5 440 хил. лв. на 5 хил. лв., което е в съответствие с т. 35, раздел III, глава втора от Указанията-НВ.

Съгласно т. 35, раздел III, глава втора от Указанията-НВ (Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода „норма на възвръщаемост на капитала”, приети с решение №116 от 26.06.2018г.) - Дружеството изчислява нормата на възвръщаемост на капитала като норма преди данъчно облагане за регулаторния период съгласно чл. 10 от Наредбата (Наредба № 5 от 23 януари 2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия), която е равна на прогнозна средно претеглена цена на капитала. Средно претеглената цена на капитала е определената от комисията целева норма на възвръщаемост на привлечения и на собствения капитал на енергийното предприятие, претеглена според дела на всеки от тези източници на финансиране в определената целева структура на капитала.

В случая, както е отбелязано от СТИЕ по Справка №3 предвид отрицателната стойност на собствения капитал при изчисляване на среднопретеглената норма на възвръщаемост, т. е. няма възвръщаемост чрез по – висока НВ на собствения капитал от 7% върху натрупани от предприятието загуби, поради и което възвръщаемостта включена в цените е близка до НВ на привлечения капитал от 3, 9%.

Видно от мотивите на КЕВР по оспореното решение НВ на собствения капитал е отрицателна величина за отчетения ценови период, но не е мотивирано намаляването на НВ на капитала под средно приетия 7% по НВ собствения капитал посочен в доклада на работната група и при отчетен по ОПР – 37, 49% вследствие по-високи печалби и реализирани други приходи. В случая не е обосновано и мотивирано намалението на среднопретеглената норма на възвръщаемост. От една страна видно от заключението на СТИЕ е определена НВ на собствения капитал 7%, такава каквато е заявена от дружеството, както и е определена НВ на привлечения капитал -3, 88%, така както е заявено от дружеството, но не е обосновано намалението на среднопретеглената норма на възвръщаемост от 8, 17% - заявена, на 3, 92% - определена от КЕВР.

Действително от КЕВР е приложен т. нар. общ подход като в раздел II на оспореното решение е обявено, че – „Регулаторната база на активите (РБА) е в съответствие с изискванията на глава втора, раздел II от Указания-НВ. Признатата стойност на активите, които се използват и са свързани пряко с регулираните дейности, е балансовата им стойност към 31.12.2017 г. За регулаторни цели в РБА не се включва стойността на активи, надвишаваща пазарните нива за подобни или аналогични активи, в съответствие с чл. 14, ал. 3. т. 4 от НРЦЕЕ и чл. 9, ал. 5, т. 4 от НРЦТЕ.“. Също така е посочено в общия подход, че – „Норма на възвръщаемост иа капитала (НВ) е в съответствие с изискванията на глава втора, раздел III от Указания-НВ. Нормата на възвръщаемост на собствения капитал за всички дружества от сектора е определена съгласно т. 37 от Указания-НВ, при отчитане на изискванията на чл. 23, г. 4 от ЗЕ (принципът за осигуряване на баланс между интереситс на енергийните предприятия и клиентите)» макроикономическата среда, специфичните условия на регулиране на дружествата, както и осигуряване на финансов ресурс за покриване на допълнителни невключени разходи, произтичащи от законови задължения и е - 7%.

В случая по отношение заявеното прилагане на общия подход за дружеството „Топлофикация – Сливен“ ЕАД не са изложени обосновани мотиви относно корекцията на среднопретеглената норма на възвръщаемост от 8, 17% на 3, 92%, както и в коя част са приложени чл. 14, ал. 3. т. 4 от НРЦЕЕ и чл. 9, ал. 5, т. 4 от НРЦТЕ.

Посочената по-горе неточност и необоснованост на извода на съда относно определената норма на възвръщаемост на привлечения капитал, не влияе на крайния резултат на постановеното решение и не е посочено от съда като незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Следва обаче регулаторния орган при връщане на преписката за ново разглеждане да изложи мотиви относно извършената корекция в частта по отношение приетата среднопретеглена норма на възвръщаемост с оглед спазване на принципа по чл. 31, т. 4 от ЗЕ - цените да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала, както и прилагане на чл. 8, ал. 4 от Наредба №5 като утвърди прогнозен размер на разходите, свързани с лицензионната дейност, като прецени тяхната икономическа обоснованост въз основа на представените от енергийното предприятие писмена обосновка и доказателства, като неразделна част от заявлението за цени, а самата оценка за икономическа обоснованост на разходите и връзката им с изпълнение на лицензионната дейност се извърши въз основа на сравнителни анализи, както и при използване на данни от националната и международната практика и като се вземат предвид отчетените резултати на регулираното предприятие при спазване принципите на регулирането по ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА).

На второ място е неоснователен доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за заплати и възнаграждения. Твърди се от касатора, че съдът не е разгледал и обсъдил мотивите на КЕВР в т. 1.3 от общия подход (стр. 7 от мотивите на процесното решение).

Обективно е установено от административния съд, че с писмо вх. № Е-14-07-7 от 12.06.2018 г. „Топлофикация – Сливен“ ЕАД е направило възражение във връзка с доклада на работната група относно частта за разходи за заплати и възнаграждения. Изложеното в писмото е отразено и в мотивната част на решението на КЕВР, че през последните години дружеството изпитва затруднения в намирането и задържането на персонал, като смята, че основната причина за това е недостатъчният размер на трудовото възнаграждение, съответстващо на трудните условия на работа, каквито са условията на работа във въглищна централа. Посочено е, че средната заплата в дружеството е значително под посочения в доклада размер за сектор „Енергетика" 1769 лв. и дружеството има перманентен недостиг на работници, на длъжности като булдозерист, помощник-оператор на енергетични съоръжения, оператор на транспортни ленти. Дружеството смята, че чрез предвиденото увеличение на разходите за заплати и възнаграждения и свързаните с тях осигурителни вноски ще се постигне адекватно на вложения труд възнаграждение за персонала и да предизвика интерес от страна на потенциални кандидати за работа, както и чрез увеличението с 15% на разходите за труд ще се стимулира подобряването на работата от страна на работниците. С оспореното решение на КЕВР е прието, че средната заплата в дружеството е значително под посочения в Доклада размер за сектор „Енергетика" - 1 769 лв. и е приета корекцията на разхода до 10% нарастване спрямо базисната година при спазване на общия подход спрямо всички дружества.

Обосновано съдът въз основа на СТИЕ е констатирал, че корекцията в заявените разходи за заплати и възнаграждения е в намаление със 168 хил. лв. и на разходите за осигуровки с 45 хил. лв., а именно от общо 4 904 хил. лв. на 4 691 хил. лв. Отчетено е от съда въз основа на СТИЕ, че дори и да бъде постигнато увеличение на възнагражденията на работниците в дружеството, то същото изостава с повече от 40% от средната заплата за отрасъл „Енергетика", която съгласно данните на НОИ е в размер на 1 769 лева/месечно.

При обективно съобразяване на фактите съдът е приел, че КЕВР прилагайки един и същ процент увеличение, без да отчита конкретното изоставане на дружеството спрямо средната заплата в сектора, административният орган е нарушил принципите за съразмерност и равенство, обективирани в чл. 6 и чл. 8 АПК, както и специалната уредба по чл. 23, т. 3 ЗЕ, задължаващ при упражняване на правомощието си за ценово регулиране, Комисията да осигурява равнопоставеност между енергийните предприятия, като не е отчетена спецификата на всяко конкретно дружество и респективно не позволява на дружествата със заплати по-ниски от средномесечните за сектора да достигнат тези нива.

Неоснователни са възраженията на касатора, че съгласно данните от Националния статистически институт за гр. С. най-високите нива на средна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение са за месец декември 2018 г., а именно - 903 лв. Подобни данни не са обсъждани с процесното решение на КЕВР, а е приложен общ подход р.II,т. 1. – „По отношение на разходите за заплати и възнаграждения и свързаните с тях осигурителни вноски и социални разходи са допускани увеличения на стойностите, в сравнение с отчетените такива в рамките до 10%, при несъобразяване на мотивирани обосновки за необходимостта, икономическа целесъобразност или значително изоставане на средната работна заплата в дружеството в сравнение със средната месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2017 г. в отрасъл „Енергетика", която е в размер на 1 769 лв., съгласно данни на НСИ и финансовото състояние на дружеството.

Правилно съдът е приел, че при прилагане на общия подход е нарушен принципа по чл. 23, т. 3 от ЗЕ и по отношение на процесното дружество не е отчетено значителното изоставане с повече от 40% от средната заплата за отрасъл „Енергетика", която съгласно данните на НОИ е в размер на 1 769 лева/месечно. Видно от СТИЕ достигането на средна заплата за дружеството 1253 лв. на месец при увеличение 10% няма да достигне посочените нива на заплати в отрасъла, нито ще бъде достигнати и през следващия ценови период, на който се позовава регулатора, предвид на това, че изоставането от останалите дружества в отрасъла не може да бъде достигнат при прилагане на общи подход и увеличение с 10% спрямо всички дружества. От заключението на СТИЕ се установява, че 10% увеличение на разходите за възнаграждения на всички дружества, не отчита пазара на труда в различните региони на страна. Законосъобразно съдът е приел, че в тази част е допуснато нарушение на чл. 23, т. 3 от ЗЕ след като не се осигурява равнопоставеност между енергийните предприятия и не е отчетена спецификата на конкретно дружество „Топлофикация – Сливен“ ЕАД и значителното изоставане в ръста на работната заплата и достигане на средния размер в отрасъла през този и следващите регулаторни периоди.

На трето място е неоснователен доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за гориво. В жалбата са изложени аргументи на базата на приетия с решението на КЕВР общ подход и данните от СТИЕ.

Обективно административният съд е установил, че по подаденото заявление и направеното възражение по доклада на работната група, частично е прието възражението на дружеството относно корекцията на цената на основното гориво, като са отчетени от регулатора аргументите относно реалната цена на микса, формиран в процеса на горене, поради което е повишена допълнително цената на основното гориво от 81, 78 лв./t до 83, 42 лв./t, което е с 2% над отчетената цена през базисната година и в рамките на отчетената инфлация за периода.

От данните по делото и заключението на СТИЕ е установено, че заявената от дружеството цена на база договорени месечни количества на въглища и обогатено енергийно гориво е в размер на 87, 91 лв./t или 213, 37 лв./tуг, а утвърденият размер от КЕВР е 83, 42 лв./t, като е намалена частта на цените, по които ще бъдат закупувани използваните въглища и биомаса. Отчетено е от съда, че процесното енергийно предприятие е с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия (т. нар. когенерация), а въглищата са основно гориво и представляват най-големият и значителен разход при осигуряване на производствената дейност. От заключението на СТИЕ съдът е приел, че цената на въглищата в справка № 4 за предстоящия регулаторен период е определена от КЕВР на база отчетената за 2017 г., преобразувана според заложената калоричност, като е допуснато увеличение от 2%, представляващо индексиране с отчетената инфлация. Не е приета заявената от дружеството цена от 87, 91 лв/t за калоричност от 2 884 ккал/кг. Също така е отчетено, че прогнозната цена на другия вид гориво-биомаса е призната до отчетената за 2017 г. - 73, 63 лв/t при значително понижение на заложената прогнозна работна калоричност на биомасата, което по същността си е увеличение на цената с 25%.

Съдът е съобразил, че КЕВР е приложила общ подход и по отношение на горивото - т. 8 от решението, като за целите на ценовото регулиране в състава на признатите от Комисията разходи се включват разходи за основно гориво, получени като произведение от цената на въглищата, в резултат на извършен бенчмарк анализ и/или митнически декларации, съответните разходи за товаро - разтоварни дейности и транспорт, и съответното количество въглища за ценовия период. Отчетено е въз основа на данните от изминалия ценови период и краткосрочната прогноза за текущия ценови период, че цените на горивата са стабилни и устойчиви като тенденция. В тази връзка е прието и въз основа на цените на лигнитните въглища на „М. М изток“ ЕАД, че за икономически обосновано е разходите на дружествата за покупка на въглища, доставяни от местните български мини, да бъдат изчислени по цени, не по-високи от отчетените на тон условно гориво. Също така е прието, че цената на биомасата се запазва на нива, не по-високи от отчетените на тон условно гориво стойности, с изключение на случаите на представени аргументирани обосновки, придружени с доказващи ги разходни документи, в случай на промяна.

При тези фактически данни съдът е съобразил приложението на Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода „норма на възвръщаемост на капитала" /Указания НВ/ съгласно които: т. 20.1. от глава втора, раздел 1 – „Разходите за гориво се определят въз основа на прогнозните количества горива от съответния вид и икономически обоснованата им цена и/или действаща към момента на подаване на заявлението цена на въглищата от „М. М изток” ЕАД“. Съгласно т. 20.2 от Указания НВ – „Прогнозните количества горива при производство на топлинна енергия, се определят на базата на прогнозни количества топлинна енергия, топлинната ефективност на използваното гориво и неговата калоричност. Прогнозните количества горива при производство на електрическа и топлинна енергия, се определят на базата на прогнозни количества електрическа и топлинна енергия, електрическата и/или общата ефективност на използваното гориво и неговата калоричност“. Също така съгласно т. 20.4 – „Дружествата, които използват въглища като основно гориво, изготвят предложенията си за цени с прогнозни количества, покриващи енергийното им производство и прогнозна цена на въглищата. Към предложенията дружествата представят сключените договори за доставка или анекси към тях за ценовия период, прогнозни данни от националната и международната практика, прогнози на борсови цени на въглищата за ценовия период, както и данни на държавни органи и организации. За целите на ценовото регулиране, в състава на признатите от комисията разходи могат да се включат разходи за основно гориво, получени като произведение от базовата стойност на цената на въглищата, в резултат на извършен бенчмарк анализ и/или митнически декларации, съответните разходи за товаро-разтоварни дейности и транспорт, и съответното количество въглища за ценовия период“. Също така съгласно т. 12 от Глава трета на Указанията НВ е посочен начина на формиране на цените на горивата- „12.Цени на горивата (среднопретеглени) Ц, лв./knm3, лв./t, без ДДС - посочват се средно претеглените цени на горивата през разглеждания период.

Обективно и в съответствие с приложимите правила при ценообразуването административният съд е приел, че регулаторният орган не е съобразил наличните количества на склад към началото на регулаторния период по тяхната покупна цена, така и договорените за доставка през новия ценови период, както и липсва анализ на заявените от дружеството цени на горива, в частност на въглища и биомаса. Видно от мотивите на решението на КЕВР действително не са изложени обстоятелства и основания за корекцията на заявената от дружеството цена на горивото обоснована в справката в съответствие с Глава трета на Указанията НВ.Ествено е отразено от КЕВР, че е завишение от 2% над отчетената базисна година и отчетената инфлация за периода.

От друга страна от заключението на СТИЕ е установено, че въглищата като основно гориво представляват най-големият и значителен разход при осигуряване на производствената дейност и изпълнение на лицензионната дейност „производство на топлинна и електрическа енергия“ на дружеството. Прието е, че намаляването на цените, по които енергийното предприятие закупува горивата, води до непълно възстановяване на присъщо – необходимите и икономически обоснованите разходи за производство на енергия. Така по заключението вещите лица са изчислили среднопретеглена цена на въглищата по сключените договори в размер на 87, 74 лв/t., но от друга са включени и количества на склад без обаче да е уточнено, че са само въглища. В тази връзка са неоснователни доводите на касатора, че заключението на СТИЕ е интерпретирана неправилно. Дадено е заключение, че не може да се даде категорично заключение, че одобрените цени на горивата са икономически обосновани.

В съответствие с чл. 31, т. 2, б.“б“ от ЗЕ регулатора следва принципа - цените на енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за доставка и поддържане на резервите от горива.

Обоснован е правният извод на решаващия съд, че при допуснатите корекции на заявените данни регулаторния орган е следвало да изложи подробни мотиви относно направения анализ, при който е намалена цената на основното гориво и необходимото количество за ценовия период. Липсва анализ на заявените от дружеството цени на горива и регулаторът не е обсъдил цените на въглищата и биомасата в сключените и представени към заявлението договори, а е определил необосновано 2% завишение. По така изложените съображения възражението в касационната жалба относно цената на разходите за гориво не могат да бъдат приети.

На четвърто място е неоснователен доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за закупуване на квоти за емисии парникови газове. Твърди се, че съдът е изложил неправилен правен анализ на изискванията Директива 2003/87/ЕО (изменена с Директива 2009/29/ЕО) за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, както и на Закон за ограничаване изменението на климата (ЗОИК).

Обективно е установено от съда, че от „Топлофикация – Сливен“ ЕАД със заявлението е представена обосновка на – „Разходи за закупуване на емисии парникови газове“: За 2017 г. верифицираните количества са 198 786 t. За ценовия период прогнозното количество емисии е 210 000 t. Закупените през 2017 г. квоти са 152 600, на обща стойност 1 401 хил. лв. Броят им е получен след изваждане на полагащите се за топлинна енергия за битови нужди и тези по плана за дерогация - общо 37 228. При извършване на регулаторен преглед 2017 г. - 2018 г., който приключва с Решение № Ц- 18 от 01.07.2017 г., Комисията е приела цена за един брой квота 5, 22 евро/t. Установено е, че за календарната 2017 г. „Топлофикация – Сливен“ ЕАД е ползвало по Директива 2003/87/ЕО (изменена с Директива 2009/29/ЕО) общо безплатни квоти 51 517, от които по чл. 10а - в размер на 18 493 t и по чл. 10в - 33 024 t. За календарната 2018 г. безплатните квоти са намалени от 51 517 t на 37 228 t, от които по чл. 10а - 15 212 t, и по чл. 10в - 22 016 t.

С оспореното решение Ц-10 в т. 13 от общия подход по отношение определянето на прогнозна цена на разходите на емисии въглероден диоксид (СО2) е прието от КЕВР, че за целите на ценообразуването е приета цена на СО2 квоти в размер на 8, 91 евро/t СО2, която е изчислена въз основа на извършен анализ на постигнатата среднопретеглена цена на квотите нa ЕЕХ (European Energy Exchange) за базисната 2017 г. в размер на 5, 79 евро/t, както и динамиката на цените през първото тримесечие на 2018 г. Отчетено е, че на последния за 2017 г. търг постигнатата цена е в размер на 7, 07 евро/t, а през първото тримесечие на 2018 г. се наблюдава значително повишение на цените на пазара, които варират от 7, 79 евро/t до 12, 37 евро/t, като среднопретеглената им стойност е в размер на 9, 69 евро/t. Отчетено е, че в годишен аспект, ако се използват историческите данни относно волатилността на цените се очаква, те да са в диапазона 8, 40 евро/t - 13, 60 евро/t. Независимо от констатациите на увеличение на цените на квотите на СО2 и при съобразяване на прогнозната цена на квотите предложени от ,,Ей и Ес - ЗС М. И 1“ ЕООД и „К. Г. М Изток 3“ АД, от КЕВР е приета средно претеглена цена на квоти в размер на 8, 91 евро/t. По този начин КЕВР е определила разходите за закупуване на емисии въглероден диоксид, които влизат в разходната част на цените за новия регулаторен период, да се определят като реално закупените количества от дружествата за 2017 г. се умножат по икономически обоснованата средна цена на емисиите от 8, 91 евро/t.

Въз основа на общия подход КЕВР не е признала възражението на „Топлофикация – Сливен“ ЕАД за завишаване на цената на емисиите СО2, като се е позовала и на Глава втора, раздел I, т. 20.13 от Указания-НВ.

С приетото от съда заключение по СТИЕ е констатирано, че „Топлофикация – Сливен“ ЕАД е енергийно предприятие с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия (т. нар. когенерация) и като такова участва в схемата за безплатно разпределение на квоти за количества емисии въглероден диоксид. Предприятието е включено в схемата за безплатно разпределение на квоти на парникови газове за топлинна енергия по ЕСТЕ (Е. С за Търговия с Емисии) съгласно чл. 10а на Директива 2003/87Е0 и в схемата за безплатно разпределение на квоти на парникови газове за електрическа енергия по чл. 10в, параграф 5 от Директива 20063/87/Е0, изменена с Директива 2009/29Е0. С. Н план за инвестиции на Р. Б за периода 2013-2020 г., публикуван на официалната интернет страница на Министерство на енергетиката на определени производители се предоставят по години и обем безплатни квоти. При надвишаване на този обем емисии, отделени от инсталацията, всеки производител (оператор на инсталация) следва да закупи квоти, за ги предаде в изпълнение на нормативните си задължения по опазване на околната среда. За дружества с предвидени безплатни квоти, във връзка с модернизацията на подходите за производство на електрическа енергия по чл. 10 в от Директива 2003/87/Е0 (изменена с Директива 2009/29/Е0), същите се приспадат от количествата емисии въглероден диоксид за производството на електрическа енергия, необходими за съответния ценови период.

За „Топлофикация – Сливен“ ЕАД са предвидени безплатни квоти, във връзка с модернизацията на подходите за производство на електрическа енергия по чл. 10в от Директива 2003/87/Е0 по Националния план за инвестиции на Р. Б за периода 2013-2020 г., публикуван на официалната интернет страница на Министерство на енергетиката. В Националния план за инвестиции са включени всички оператори, отговарящи на условията за участие в дерогацията по член 10в на Директива 2003/87/Е0. „Топлофикация – Сливен“ ЕАД е включено с номер на инсталацията № BG-012 с количество безплатни квоти в размер на 22 016 t С02. За когенерациите количествата емисии въглероден диоксид за производство на топлинна енергия се определят като се приспаднат безплатните квоти за битови клиенти, предвидени във връзка с чл. 10а от Директива 2003/87/Е0 (изменена с Директива 2009/29/Е0). Разпределение на безплатни квоти за периода 2013-2020 за дружеството по продуктов показател (топлинна енергия) по член 10а на Директива 2003/87/Е012 се определя в размер на 15 212t С02. Прогнозното количество въглеродни емисии, които ще се отделят при работата на топлофикационната част на „Топлофикация – Сливен“ ЕАД за 2018 г. е 208 785t С02.

Установено е въз основа на СТИЕ, че разликата между прогнозните емитирани въглеродни емисии при производството на дружеството през 2018 г. (208 785 t С02) и очакваните за разпределение безплатни квоти по дерогации по чл. 10а и чл. 10в от Директива 2009/29/ЕО (37 228 t С02) оформят недостиг на квоти, който трябва да бъде закупен до 30.04.2019 г., т. е. през новия ценови период. Според изчисленията по-горе той възлиза на 171557 единици квоти за емисии С02.

По отношение на заявените от дружеството за ценовия период прогнозното количество емисии - 210 000 t (вкл. безплатни и за закупуване) в оспореното решение на КЕВР не са изложени мотиви, както и в съдебното производство не са оспорени данните по СТИЕ.

Съществен е спора по определената от КЕВР средно претеглена цена на квоти в размер на 8, 91 евро/t.

От една страна са данните изложени в решението на КЕВР,а именно, че в края на 2017 г. постигнатата цена е в размер на 7, 07 евро/t, а през първото тримесечие на 2018 г. се наблюдава значително повишение на цените на пазара, които варират от 7, 79 евро/t до 12, 37 евро/t, като среднопрстеглената им стойност е в размер на 9, 69 евро/t. Също така по данни на КЕВР е отчетено, че в годишен аспект, ако се използват историческите данни относно волатилността на цените се очаква, те да са в диапазона 8, 40 евро/t - 13, 60 евро/t през процесния ценови период.

От друга страна съгласно заключението на СТИЕ по данни на Европейска енергийна борса (ЕЕХ - European Energy Exchange) цената за продажба на квоти на първичен пазар през м. януари 2018 е била в диапазона 8 €/тон - 9 €/тон, като следва тенденция на увеличение през цялата 2018 година. Към средата на годината в края на м. юни 2018 г. (преди постановяване на Р. №Ц-10) е на нива около 15 €/тон, през м. октомври 2018 достига 20 €/тон, следват колебания през м. октомври и началото на м. ноември 2018 г. на нива между 16 и 19 €/тон, след което достига и преминава нивото от 20 €/тон.

Изчислената от СТИЕ среднопретеглената цена, на база приходи и търгувани обеми, за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г., е 15, 34 €/тон, като за първото полугодие на 2018 г. е 12, 06 €/тон, а за второто полугодие среднопретеглената цена е 19, 05 €/тон. От началото на 2019 г. цената продължава да се покачва и среднопретеглената цена за периода от 01.01.2019 г. е 22, 84 €/тон.

Установено е също, че със Заповед № Е-РД-16-436 от 02.08.2018 г. на министъра на енергетиката - за периода на 2019 г. референтната цена е в размер на 8, 93 евро/тон. Тези референтни цени са определени на база „сетълмент" цените от борса InterContinental E. (ICE) и се прилагат единствено за целите на националния план за инвестиции, но не и за целите на ценообразуването при регулиране от КЕВР и са посочени за показване тенденцията за увеличаване на цените на квотите въглеродни емисии.

Въз основа на данните за дружеството „Топлофикация – Сливен“ ЕАД след приспадане на безплатни квоти за периода - 37 228 тона, квотите въглеродни емисии, които дружеството трябва да закупи през регулаторния период е - 171 557 тона.

Съгласно СТИЕ при покупна цена - приетата от КЕВР - 8, 91 €/тон (17, 43 лв./тон), разходите за емисии въглероден диоксид, които да бъдат включени в цените, се изчисляват в размер на 2 989 633 лв. При по-висока покупна цена за емисиите въглероден диоксид, в следствие увеличението на цената на борсата, разходите се увеличават:-при цена от 15, 00 €/тон (29, 34 лв./тон), разходите за емисии нарастват на 5 033 053 лв., при цена от 22, 00 €/тон (43, 03 лв./тон) стойността на разходите за квоти е 7 381 811лв.

Посочените данни са обусловили извода на вещите лица, че разходите, които дружеството ще извърши, се увеличават с повишаване на цената и разликата над включените в цените разходи ще се отрази в намаление на утвърдената възвръщаемост.

При тези данни и констатации съдът е приел, че е основателно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на утвърдените разходи за закупуване на квоти за въглеродни емисии.

Правилно и законосъобразно съдът е съобразил разпоредбите на чл. 10а и по чл. 10в от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, изменена с Директива 2009/29/ЕО от 23 април 2009 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО, както и прогнозните количества безплатни квоти, които са дължими на дружеството, както и прогнозното количество недостиг на емисиите, които дружеството трябва да закупи, за да бъдат предадени в регистъра до 30 април, следващ отчетната година, в изпълнение на задълженията по 48, ал. 1 от Закон за ограничаване изменението на климата (ЗОИК).

Разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗОИК задължава операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, до 30 април всяка година да предадат определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, отделени от инсталацията. Разликата между отделените въглеродни емисии при комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия през прогнозния период 01.07.2018 г. - 30.06.2019 г. и разпределените на „Топлофикация – Сливен“ ЕАД безплатни емисионни квоти представлява количеството емисионни квоти, които дружеството трябва да закупи.

Обосновано съдът е приел, че дружеството трябва да извърши разходи за покупка на емисионни квоти, които са пряко свързани с лицензионната му дейност и които трябва да се включат в утвърдените прогнозни необходими годишни разходи на основание чл. 8, ал. 1 и чл. 32, ал. 1, т. 1 от НРЦТЕ.

Комисията не е съобразила ежегодното намаляване на безплатните квоти, което ще доведе до увеличаване на необходимостта от закупуване на по-големи количества квоти през прогнозния регулаторен период в сравнение с отчетния.

От друга страна разходите за закупуване на емисии СО2 ще се увеличават с повишение на цената и разликата над включените в цените ще се отрази в намаление на утвърдената възвръщаемост. В тази връзка експертизата е изследвала икономически обоснованата прогнозна цена на емисионните квоти за регулаторния период на база подробен анализ на международни борсови цени, които изпълняват изискването на чл. 3, ал. 4 от НРЦТЕ за анализ при използване на данни от най-добрата практика на национално и международно ниво, като е отразено завишението на разходите за закупуване на емисии в зависимост от покачването на борсовата цена. По този начин непризнаване на разходите за закупуване на емисионни квоти по икономически обоснована среднопретеглена борсова цена за регулаторния период води до невъзстановяване на икономически обоснованите разходи за дейността на дружеството, което обуславя нарушение на принципа по чл. 31, т. 2 от ЗЕ.

В съответствие с чл. 8, ал. 1 от НРЦТЕ видовете разходи, пряко свързани със съответната лицензионна дейност, които се включват при образуването на цените, се разделят в две основни групи: условно-постоянни разходи и променливи разходи, според връзката им с количеството топлинна енергия. Във всяка от групите разходите се посочват и по икономически елементи.

Съгласно чл. 8, ал. 4 от НРЦЕЕ регулаторният орган утвърждава не фактически, а прогнозен размер на разходите, свързани с лицензионната дейност като преценява тяхната икономическа обоснованост въз основа на представените от енергийното предприятие писмена обосновка и доказателства като неразделна част от заявлението за цени. Оценката за икономическа обоснованост на разходите и връзката им с изпълнение на лицензионната дейност се извършва въз основа на сравнителни анализи, както и при използване на данни от националната и международната практика и като се вземат предвид отчетените резултати на регулираните енергийни предприятия при отчитане принципите на регулирането по ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА).

В съответствие с чл. 31, т. 2 от ЗЕ цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обосновани разходи за дейността им.

В случая преценката на административния орган за непризнаване на разходи за закупуване на емисии за СО2 над определения по общ подход размер от 8, 91 €/тон е неправилна и не съответства на посочените правила относно ценообразуването и признаването на икономически обосновани разходи в съответствие с чл. 8, ал. 1 и ал. 4 от НРЦТЕ и при нарушаване на принципа по чл. 31, т. 2 от ЗЕ.

При прилагането на общ подход във връзка с определяне на среднопретеглена цена на квотите за въглеродни емисии по т. 13 от решение №Ц-10 от 01.07.2018г. КЕВР за всички топлофикационни дружества, в случая за „Топлофикация – Сливен“ ЕАД е допуснала нарушение на чл. 8, ал. 4 от НРЦТЕ като не е извършила сравнителни анализи и не е използвала данните от националната и международната практика по отношение нарастването цената на квотите през предходния регулаторен период, не е взела предвид отчетените резултати на регулираните енергийни предприятия при отчитане принципите на регулирането по ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) (чл. 31, т. 2 и т. 4), като не е определила среднопретеглена прогнозна цена на квотите за СО2 според реално действащите цени на националния и международен пазар, както и не са отчетени тенденциите към увеличаване, като по този начин ще се увеличат цените за разходите на дружествата и ще обуслови намаление на утвърдената възвръщаемост.

Освен това КЕВР е възприела размер на цена на квотите предложени от ,,Ей и Ес - ЗС М. И 1“ ЕООД и „К. Г. М Изток 3“ АД в размер на 8, 91 €/тон под действителния пазарен среднопретеглен размер посочен, както в мотивите на т. 13 (общо подход), така и от данните по СТИЕ по изследване на националния и международен пазар. Определения размер по общия подход е в нарушение на чл. 31, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗЕ като не са основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин, цената не обуславя енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им и не осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала, след като са определени на база прогнозна цена на две енергийни предприятия, при несъобразяване на националния и международен среднопретеглен размер и при невъзможност за постигане на утвърдената норма на възвръщаемост.

Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и наредбите по ал. 3. Указанията, дадени от комисията относно образуването на цените, са задължителни за енергийните предприятия.

В съответствие Указанията за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода „норма на възвръщаемост на капитала”, Глава втора, т. 20.11 – „За енергийните предприятия с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, количествата емисии въглероден диоксид за производство на електрическа енергия, се определят като верифицираните емисии се умножат с коефициент за разпределение на разходите в производството, изчислен в справка No 6. За дружества, за които са предвидени безплатни квоти, във връзка с модернизацията на подходите за производство на електрическа енергия по чл. 10в от Директива 2003/87/ЕО (изменена с Директива 2009/29/ЕО), същите се приспадат от количества емисии въглероден диоксид за производството на електрическа енергия. Разходите за закупуване на емисии въглероден диоксид, се определят въз основа на верифицираните количества емисии въглероден диоксид за производството на електрическа енергия и икономически обоснована цена на емисиите.

Съгласно т. 20.13 от Указанията – „За целите на ценовото регулиране, в състава на признатите от комисията разходи могат да се включват разходи за закупуване на емисии въглероден диоксидСО2, за които дружествата са представили доказателства за закупуване на емисии въглероден диоксид за базисния ценови период“.

Неоснователни са възраженията на касатора, че „Т. С. ЕАД не следва да черпи права от неправомерното си поведение и административният съд не е съобразил принципа „замърсителят плаща“. Подобни изявления са недопустими от страна на регулаторния орган в случай, че при конкретното ценообразуване са допуснати съществени нарушения на правилата, принципите и указанията за ценово регулиране посочени по-горе.

Необоснован и неоснователен е и доводът на касатора, че съдът не е отчел обстоятелството, че подходът на КЕВР изплатените суми за закупуване на квоти за въглеродни емисии по отчетни цени през ценовия период да бъдат включени в разходите в следващия ценови период и реално на дружествата да се възстановят направените разходи, без това да се отрази в намаление на възвръщаемостта. Подобни мотиви в решението на КЕВР не се установяват в случая, както и не са предвидени компенсаторни механизми за следващ ценови период, предвид на това, че с решение №Ц-10 от 01.07.2018г. не е предвидена добавка за компенсиране на непризнати разходи за въглеродни емисии за предходния регулаторен период по решение №Ц-18 от 01.07.2017г. на КЕВР.

Безспорно разходите, които дружеството ще извърши за закупуване на квоти по по-висока цена (среднопретеглена на пазара) и ще се увеличават, като разликата над 8, 91 €/тон ще се отрази в намаление на утвърдената възвръщаемост. В тази връзка правилно съдът е съобразил посочената от СТИЕ икономически обоснована цена на емисионните квоти за регулаторния период на база подробен анализ на международни борсови цени, които изпълняват изискването на чл. 3, ал. 4 от НРЦТЕ за анализ при използване на данни от най-добрата практика на национално и международно ниво. Ефектът от непризнаване на разходите за закупуване на емисионни квоти по икономически обоснована борсова цена за регулаторния период води до невъзстановяване на икономически обоснованите разходи за дейността на дружеството.

Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора като неоснователно следва да се остави без уважение. От страна на ответника не са представени доказателства за направени разноски, поради което не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5301/07.08.2019 г. по адм. д. № 7732/2018 г. на Административен съд София-град.

О. Б. У. искането на процесуалния представител на Комисия за енергийно и водно регулиране за присъждане на разноски.

Решението е окончателно.