Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано по касационна жалба на М.М против решение № 5163 от 25.07.2019 г., постановено по адм. дело № 13361/2018 г. по описа на Административен съд София -град, с което е изменена заповед № РД-09-340/13.11.2018 г. на кмета на Столична община – район „Банкя“, с която е учредено безсрочно право на преминаване и право на прокарване на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през част с площ 125 кв. м. от ПИ с идентификатор 02659.2193.287 в р-н Банкя в частта, с която е определено еднократното обезщетение за частта от 125 кв. м. от имот с идентификатор 02659.2193.287, която е непосредствено засегната от учредения със заповедта сервитут в полза на Д.М, като е увеличена стойността на обезщетението за учредяване на право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура от 4 560, 00 лв. на 5 223, 00 лв. с ДДС и е отхвърлена жалбата срещу заповедта в останалата й част.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му.

Ответните страни - кмет на район „Банкя“ при СО и Д.М оспорват жалбата.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима – подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема заповедта в частта относно определеното обезщетение за материално незаконосъобразна, а оспорената заповед в останалата й част е счетена за законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правото на преминаване през чужд поземлен имот...