Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Бизнес парк Варна“ ЕООД, гр. В., чрез адв. Р.С срещу Решение № 1847 от 10.10.2019 г., постановено по адм. дело № 1131/2019 г. по описа на Административен съд – Варна.
Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че неправилни и в противоречие с мотивите на поставено решение по адм. дело № 4292/2012 г. по описа на Адиминстративен съд – Варна са изводите на съда относно липсата на суми за възстановяване. Счита, че изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства, включително и от приетото заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, установяваща точния размер на местните данъци, подлежащи на възстановяване. На следващо място излага възражения, че в случая не може да се твърди, че е налице „мълчалив отказ“ за издване на Акт за прихване или възстановяване /АПВ/ по отношение на надвнесените суми за такса за битови отпадъци /ТБО/, тъй като по подаденото искане за възстановяване е започнала ревизия, завършила с издаването на ревизионен акт. Твърди, че вземанията не са погасени по давност, тъй като искането за възстановяване на недължимо платени суми за 2007 г. е своевременно направено. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да се отмени обжалваният АПВ. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанция.
Ответната страна – кметът на О. В, чрез юрк.. Д, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Делото е за втори път пред ВАС. С Решение № 5888 от 18.04.2019 г. по адм. д. № 1074/2018г. по описа на ВАС, седмо отделение, е обезсилено Решение № 2199 от 07.12.2017 г. по адм. д. № 3036/2016 г. по описа на Административен съд – Варна, образувано по жалба на „Бизнес парк Варна“ ЕООД, гр. В. против АПВ № № 5305003427/22.07.2016 г., издаден от главен инспектор в Дирекция „Местни данъци“ при община В.. ВАС е посочил в решението си, че съгласно чл. 159, ал. 2 от ДОПК, при разглеждането на жалбата срещу АПВ от съда се призовават решаващият орган и жалбоподателят. В конкретния случай първоинстанционният съд е призовал като ответник по делото директора на Дирекция „Местни данъци“ при община В., вместо кмета на община В., поради което постановеното решение е недопустимо поради ненадлежно конституиране на страните от първоинстанционния съд. С тези мотиви е постановил обезсилване на обжалваното съдебно решение и връщане на делото на същия съд за разглеждане на спора по същество, от друг съдебен състав.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност при новото разглеждане на делото пред Административен съд – Варна е АПВ № № 5305003427/22.07.2016 г., издаден от главен инспектор в Дирекция „Местни данъци“ при община В., мълчаливо потвърден от кмета на О. В, относно отказано възстановяване на суми, представляващи данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/. Процесният АПВ е издаден след извършена проверка по прихващане и възстановяване във връзка с постъпило искане вх. № 5305003427/05.11.2015 г. от дружеството, с което е претендирано възстановяване на надвнесен ДНИ за 2007 г. в размер на 14 229, 95 лв. и ТБО за 2007 г. в размер на 27 416, 37 лв., надвнасянето, на които се дължи на промяна в отчетната стойност на имотите на дружеството със задна дата.
От мотивите на обжалвания административен акт се установява, че на 01.09.2010 г. дружеството е подало искане за прихващане и възстановяване, с което претендира възстановяване на надвнесен ДНИ за 2007 г. в размер на 14 229, 95 лева и ТБО за 2007 г. в размер на 27 416, 37 лева. По искането е назначена ревизия с обхват единствено задълженията за ДНИ за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2009 г., завършила с Ревизионен акт /РА/ № МД-РА-010/18.02.2011 г., с който са определени задължения за ДНИ за данъчни периоди м. 08 - м. 12.2005 г., 2006 г., 2008 г. и 2009 г. За 2007 г. задължения за ДНИ не са установени. Във връзка с искането за възстановяване на ТБО е прието, че е налице влязъл в сила мълчалив отказ за издаване на АПВ по искането от 01.09.2010 г., поради което срокът по чл. 129, ал. 1 от ДОПК е изтекъл преди подаване на новото искане от 05.11.2015 г. Освен това проверката е показала, че няма надвнесени суми за ТБО, подлежащи на възстановяване. По тези съображения, с диспозитива на обжалвания АПВ са възстановени 0 лева за ДНИ и ТБО за 2007 г.
В оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е приел, че АПВ е издаден от компетентен в съответствие с чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ орган по приходите при О. В при спазване на установените в закона административнопроизводствени правила. Административен съд - Варна е развил съображения за материална законосъобразност на АПВ. За да постанови този резултат съдът е приел, че от фактическа страна се установява следното:
Правният спор е относно отказано възстановяване на суми за ТБО за имот с с площ 67 430 кв. м., представляващ УПИ 1-1, 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 11, 13, 15, 18, 19, 190 „за бизнес парк“ в кв. 1 по плана на Обслужваща зона „Бизнес парк Варна“, м. „Радиостанцията“, и сграда В6, извадена в същия имот и въведена в експлоатация на 22.10.2007 г., декларирана по чл. 17 от ЗМДТ с вх. № 0306001254/20.06.2008 г.
С решение № 971/18.04.2013 г. по адм. дело № 4292/2012 г. на Административен съд - Варна е отменен РА № МД-РА-010/18.02.2011 г., издаден от орган по приходите при Дирекция „Местни данъци“ при община В., потвърден с Решение №1891/25.05.2011 г. на кмета на община В., в частта, с която на „Б. П. В“ ЕООД са установени задължения за ДНИ, на осн. чл. 10 от ЗМДТ за 2006 г. за разликата над 4816, 30 лв. до 20 442 лв.; за 2008 г. - за разликата над 0, 01 лв. до 107 804, 71 лв. и за 2009 г. за сумата 37 061, 71 лв. и съответните лихви за забава. В съдебното производство по адм. д. № 4292/12 г. на Административен съд - Варна, посредством съдебно-счетоводна експертиза е установено, че за 2007 г. стойността на земята за облагане с местни данъци и такси е 2 569 800, 13 лв.; на земята към сграда В1 е 1 166 961, 28 лева; за сграда В1 данък не се дължи поради наличие на сертификат за енергийна ефективност клас А; на сграда В6 е 9 279 619, 21 лева; на земята към сграда В6 е 404 605, 61 лв. С решение № 1071/28.01.2014г. по адм. дело №8231/2013г. на Върховен административен съд решение № 971/18.04.2013г. е оставено в сила.
При първото разглеждане на жалбата е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ със задача да изчисли какъв е дължимият ДНИ за 2007 г. и каква е дължимата ТБО за 2007 г., като за база за изчисляване се вземе предвид данъчната основа, приета от Административен съд - Варна по адм. д. № 4292/2012 г., както и какъв е размерът на внесените ДНИ и ТБО за 2007 г. Съгласно заключението на вещото лице, изслушано и от решаващия състав, изчислени върху посочените стойности, ДНИ за 2007 г. е в размер на 8 531, 95 лв., а ТБО за 2007 г. е в размер на 160 862, 51 лв., а от счетоводните документи, представени по адм. д. № 2336/2011 г. на Административен съд – Варна, по което предмет е бил РА № МД-РА-010/18.02.2011 г., внесените за 2007 г. ДНИ е в размер на 22 761, 90 лв., а ТБО е в размер на 188 278, 88 лв.
Първоинстанционният съд е приел, че в решение № 971/18.04.2013 г. по адм. д. № 4292/12 г. на Административен съд - Варна, потвърдено с решение № 1071/28.01.2014 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 8231/2013 г., липсва диспозитив за отмяна на ревизионния акт в частта, с която са определени по размер задълженията за ДНИ за 2007 г. в размер на 20 436 лева. Това решение не е обжалвано от дружеството, а единствено от кмета на община В. и е разгледано от ВАС само в обжалваните части, като е оставено изцяло в сила. Предвид това, според съда, определените в ревизионния акт задължения за ДНИ за 2007 г. са влезли в сила, така както са посочени в ревизионния акт и са били внесени от дружеството в рамките на същата 2007 г. Предвид това, към момента на плащането, когато е действала предходната отчетна стойност на недвижимите имоти преди преоценката през 2007 г., тези суми са били дължимо платени и не е налице последващ влязъл в сила съдебен или административен акт, който да изменя размера на задължението за ДНИ за 2007 г., за да се приеме, че разликата е била подлежаща на възстановяване като недължимо внесена или събрана, и съответно, че за „Б. П. В“ ЕООД е било налице право на възстановяване, което незаконосъобразно да е отказано с обжалвания АПВ.
Според първоинстанционния съд неоснователни са и твърденията за незаконосъобразен отказ за възстановяване на ТБО за 2007 г. Подаденото искане за прихващане и възстановяване от 01.09.2010 г. се отнася и за надвнесена ТБО за 2007 г., като по тази част от искането липсва произнасяне с обжалвания РА № МД-РА-010/18.02.2011 г., което според съда е равностойно на мълчалив отказ. Излага в мотивите си, че данни за обжалване на такъв мълчалив отказ по преписките липсват, като срокът за обжалването му е изтекъл на 15.10.2010 г. в съответствие с чл. 131, ал. 2, вр. чл. 129, ал. 3 от ДОПК, тъй като ревизия за задълженията за ТБО не е възлагана. Съдът излага съображения, че въпреки това, наличието на влязъл в сила необжалван мълчалив отказ не е била налице пречка от страна на дружеството да бъде направено ново искане за прихващане или възстановяване в срока по чл. 129, ал. 1 от ДОПК. На следващо място решаващият състав приема, че основание за възстановяване, обективирано във влязъл в сила административен или съдебен акт, установяващ недължимото плащане на посочената сума за ТБО, не е посочено или представено, поради което не може да се определи началния момент на срока по чл. 129, ал. 1 от ДОПК. В тази връзка счита, че ако основанието за възстановяване е извършената промяна в счетоводната политика на дружеството през 2007 г., довела до промяна в отчетната стойност на недвижимите имоти, то към датата на подаване на новото искане през 2015 г. срокът по чл. 129, ал. 1 от ДОПК е бил изтекъл. На следващо място решението по адм. д. № 4292/12 г. на Административен съд - Варна, на което дружеството се позовава, също не може да се счете за такова основание, тъй като е ограничено до съдебен контрол на ревизионния акт от 2011 г., в който не са установявани размери на задълженията за ТБО, за да се приеме, че след влизането му в сила тече нов срок по чл. 129, ал. 1 от ДОПК. След като в обхвата на ревизионното производство не са включени задълженията за ТБО за 2007 г., не може да се приеме и че съдебните производства са довели до спиране или прекъсване на срока по чл. 129, ал. 1 отДОПК. Предвид липсата на основание за възстановяване съдът обосновава извод, че сумите за ТБО за 2007 г. не са недължимо платени или събрани, за да възникне за „Б. П. В“ ЕООД право на възстановяване и обжалвания акт е обоснован и в съответствие със събраните доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Чл. 129, ал. 1, изр. 1 от ДОПК сочи, че прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. В съответствие с чл. 129, ал. 2 от ДОПК, след постъпване на искането за прихващане или възстановяване административният орган може да възложи извършването на ревизия или проверка. Законодателят предоставя право на преценка на органа по приходите, дали да извърши проверка или ревизия или въз основа на представените от данъчнозадълженото лице документи да извърши прихващане или възстановяване на недължимо платени или събрани суми. В конкретния случай, при подаването на искането през 2010 г. е назначена ревизия за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2009 г. за установяване на задължения за ДНИ, данък МПС, други данъци по ЗМДТ и лихви за просрочие, приключила с издаването на РА. За 2007 г. задължения за ДНИ не са установени, като във връзка с искането за възстановяване на ТБО в РА липсва произнасяне. Правилно, както е приел и първоинстанционният съд, налице е влязъл в сила мълчалив отказ за издаване на АПВ по искането от 01.09.2010 г. в частта за възстановяване на ТБО за 2007 г. Според чл. 131, ал. 1 от ДОПК, непроизнасянето в срок по искане за издаване на акт за прихващане и възстановяване се смята за мълчалив отказ. Жалба против мълчаливия отказ може да се подаде в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне, като обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионен акт - чл. 131, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 152 и сл. ДОПК. Доказателства за обжалване на мълчаливия отказ по делото не се представят. В тази връзка нито с РА № МД-РА-010/18.02.2011г., нито с решение №971/18.04.2013г. по адм. дело № 4292/2012г. на Административен съд - Варна, потвърдено от Върховен административен съд, се постановява възстановяване на неправилно или недължимо платени суми за ТБО за 2007 г. Липсват предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ДОПК. Безспорно се установява, че по данъчно-осигурителната сметка на дружеството не са налице неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци и лихви и както правилно е приел и съдът, не е налице и хипотезата на чл. 129, ал. 5 от ДОПК, а именно предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт, с който в полза на задълженото лице да е признато правото на получаване на: 1. суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище; 2. незаконосъобразно отказани за възстановяване суми; 3. присъдени суми, обезщетения и направените разноски.
Относно установените и начислени суми за ДНИ за 2007 г. с потвърждаването на първоинстанционното решение по адм. дело № 4292/2012 г. от Върховен административен съд РА № МД-РА-010/18.02.2011г. е влязъл в сила, в частта, с която за 2007 г. са установени и начислени суми за ДНИ в размер на 22 761, 91 лв. и същите са внесени от „Б. П. В“ ЕООД до издаване на РА в същия размер 22 761, 91 лв. И в тази част, както основателно сочи и първоинстанционният съд, не са налице предпоставките на чл. 128 и чл. 129, ал. 5 от ДОПК, а именно не е налице влязъл в сила съдебен или административен акт, с който са установени надвнеси или недължимо платени от дружеството суми.
Необосновани са и възраженията на касатора, че давността е прекъсната със заповедта за възлагане на ревизия и издаването на ревизионния акт, тъй като от същите се установява, че не касаят задължения за ТБО за 2007 г. и по искането вх. № И100609/01.09.2010г. за възстановяване на сумата е налице влязъл в сила мълчалив отказ за издаване на АПВ.
В конкретния случай не са били налице предпоставките на чл. 128, ал. 1 ДОПК, за да се извърши възстановяване на поисканите суми, поради което постановеният отказ е законосъобразен, а жалбата срещу него правилно е преценена от първоинстанционния съд като неоснователна.
Следователно, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на АПВ, Административен съд - Варна е постановил правилно решение. Не са налице твърдените от касационния жалбоподател основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
При този изход на спора касаторът ще следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение на основание на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1 779, 39 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1847 от 10.10.2019 г., постановено по адм. дело № 1131/2019 г. по описа на Административен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Бизнес парк Варна“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. В., ж. к. Бизнес парк Варна, бл. сграда 8, ет. 4 да заплати на О. В разноски за касационната инстанция в размер на 1 779, 39 лв. /хиляда седемстотин и седемдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки/. Решението не подлежи на обжалване.