Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на А.П от [населено място] подадена чрез адв. М.М от САК против решение № 5657/03.10.2019 год. по адм. дело № 286/2019 год. на Административен съд – София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – София-град чрез юрисконсулт Д.В изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на А.П срещу решение № 1040 – 21 – 541/27.11.2018 год. на директора на ТП на НОИ – София-град и потвърденото с него разпореждания на ръководителя на контрола по разходите в ТП на НОИ София-град с № РВ-3-21-00475973/24.10.2018 год., с което е наредено Попов да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност за бременност и раждане за периода 01.08.2015 год. до 18.01.2016 год. в размер на 3 264 лева, от които 2 504, 57 лева главница и 759, 60 лева лихва и е присъдил разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел,...