Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на П.С срещу Решение № 37 от 23.01.2019 год. по адм. д. № 818 по описа на Административен съд Плевен за 2017 год. В жалбата се твърди, че оспореното решение е постановено в противоречие материалния закон и събраните по делото доказателства и необосновано – касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Излагат се доводи, свързани с начина на извършване на проверката от конкротлните органи и допуснати нарушения в хода на производството Излагат се подробни съображения. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски.
Ответната по жалбата страна - заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ намира жалбата за неоснователна. Излага доводи по същество и претендира присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ответната по делото страна разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна.
Производството пред Административен съд Плевен е образувано по жалба на П.С срещу Уведомително писмо изх. № 01-6500/5314 от 09.08.2017 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - София, с което е отказано изплащането на финансова помощ и е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2016 г.
С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение жалбата е отхвърлена като неоснователна и Симеонова е осъдена да заплати на административния орган направените по делото разноски в размер на 200 лева.
За да постанови решението си, съдът е приел за установено, че П.С, подавайки заявление с уникален идентификационен номер (УИН) 15/240616/87862 от 22.04.2016 год. и уникален регистрационен номер (УНР) 588923, е кандидатствала за финансиране пред ДФ „Земеделие“ - Разплащателна агенция по мярка 214 АЕП от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. за кампания 2016 г. по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС-1/“. Заявени са два парцела с идентификатори 53089-295-2-3 с площ 2, 66 ха и 538089-295-3-4 с площ от 4, 33 ха, или общо 6, 99 ха. Съдът е установил, че със заявлението лицето е декларирало, че е запознато с изискването да извършва агроекологични дейности върху едни и същи земеделски площи в продължение на 5 последователни години, считано от първата година на поемане на агроекологичния ангажимент. Видно от подадената от жалбоподателката към компетентния административен орган информация в нарочно обяснение, за кампания 2016 предварително заявените площи се намаляват поради липсата на правно основание за ползване на част от първоначално заявените имоти. От страните в производството не се е спорило, че в заявлението за регистрация, подадено през 2013 г., при поемане на агроекологичният ангажимент по мярката, е заявена обща за двата парцела площ от 7, 3 ха., от които 2, 79 ха в парцел с идентификатор 53089-295-3-2 и площ 4, 51 ха в парцел с идентификатор 53089-295-4-5, като това е и площта, с която заявлението е одобрено за участие по мярката. Към момента на първоначалното заявяване лицето е представило договори за наем върху имотите.
След извършване на автоматична проверка на въведените данни в подаденото на 22.04.2016 г. заявление и установяване на липса на пълна идентичност между него и първоначалното такова, на Симеонова е изпратено писмо с изх.№ 01-6500/9521 от 07.11.2016 г. Със същото лицето е уведомено, че съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредба №11/2009г., одобрената площ по заявеното от нея направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“, по мярка 214 АЕП от ПРСР може да бъде намалена с не повече от 10 %, а заявените от нея през текущата кампания парцели са с площ под 90%. Дадена е възможност за представяне на доказателства за прекратени договори за наем на земи от общинския и държавния поземлен фонд, като лицето е предупредено, че липса на такива, ДФ „Земеделие“ има право да прекрати агроекологичния ангажимент на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата. На 06.12.2016 г. касационната жалбоподателка е заявила, че заявените през 2013 г. площи, през 2014 - 2015 г. са намалени под 10% поради лошо екологично състояние, а през 2016 г. намалението е над 10 % поради въвеждане на слой „правно основание“, а част от заявената през 2013 год. земя попада в частни парцели. С уведомително писмо изх.№ 01-6500/9521 от 05.04.2017г. лицето е уведомено, че се открива производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 АЕП от ПРСР, по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“.
С оспореното пред първоинстанционният съд уведомително писмо изх. № 01-6500/5314 от 09.08.2017 год., агроекологичния ангажимент по мярка 214 АЕП от ПРСР за кампания 2016 г. на Симеонова е прекратен. Акта е издаден от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“. В акта е изложена подробна фактическа обстановка във връзка със размера на заявените първоначално имоти и промяната, довела до намаляването им пред 2016 год. с повече от допустимите по съответната Наредба 10 %. Описани са изискванията за 5 годишен ангажимент за осъществяване на агроекологични дейности върху едни и същи площи върху едни и същи блокове на земеделско стопанство, както и изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредба №11/2009г., одобрената площ да не бъде намалена с повече от 10 %, като всяка година поне 90% от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Вписани са констатациите на органа за надвишаване на този процент за 2016 год. - 89, 32%. На основание чл. 63, т. 1 във вр. с чл. 77, т. 4, буква „в“ от Регламент /ЕС/ № 1306 и на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба №11/2009 г. При така установеното, ДФ „Земеделие“ е отказал финансова помощ и е прекратил акроекологичния ангажимент по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“.
Прието е, че оспорения пред съда акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата по закон форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и при съобразяване с приложимите материално правни норми.
В хода на съдебното дирене са допуснати и приети първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи, според които твърдяната като необходима от касационната жалбоподателка проверка на място е недопустима, тъй като не се касае за определяне на параметрите на физически площи, а за установяване на отношение между заявена и референтна площ като физически величини. Според експертизата, очертаните за кампания 2016 г. площи са в размер на 89, 32 % спрямо референтните, тъй като е налице намаляване на заявената площ с 0, 13 ха за парцел 53089-295-2-3 и в размер на 0, 18 ха за парцел 53089-3-4. Констатирана е и разлика в очертаването за двете кампании. Според заключението на допълнителната СТЕ, изчертаните за кампания 2016 г. площи са в размер на 6, 99 ха. При изчертаването през 2016 г. приетите площи между изчертани и допустим слой парцели по ИСАК били 2, 6 ха и 3, 92 ха, или общо 6, 52 ха, което се отчитало с програмен продукт, при липса на допустими грешки, поради това, че се работи по координати и се изчислява с точност. И това вещо лице е определило пресичането на 89, 32%, което напълно съвпада с констатациите на органа издал оспореното пред съда уведомително писмо.
Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, за който оспорения акт е неблагоприятен и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима.
По същество е неоснователна по следните съображения:
В хода на съдебното дирене са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните за производството факти и обстоятелства, свързани с възможността и необходимостта от прилагане от страна на административния орган, издал оспореното Уведомително писмо, на разпоредбата на чл. 18 ал. 3 т. 3 от Наредба № 11 от 2009 год.
Изводите на първоинстанционният съдебен състав за законосъобразност на оспореното пред него уведомително писмо следва да бъдат изцяло споделени.
Безспорно е налице предпоставката за прекратяване на агроекологичния ангажимент за финансово подпомагане на основание чл. 18 ал. 3 т. 3 от Наредба № 11 от 2009 година. В хода на съдебното дирене са събрани доказателства за размера на заявените по съответната мярка от лицето, търсещо финансиране площи, както и за процентното съотношение между първоначално заявените такива и тези за 2016 год. Както от административния орган в хода на воденото пред него производство, така и от извършените от назначените от съда вещи лица проверки и изчисления се установява, че географското припокриване на заявените през 2016 г. площи спрямо одобрените такива, за които е поет агроекологичен ангажимент е 89.32 %. Така определения размер дава основание за извод, че е налице неспазване на изискването, заложено в разпоредбата на чл. 24 ал. 2 от Наредба № 11 от 2009 год., а именно одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква „а“, т. 2, 3, 4 да не бъде намалявана с повече от 10%, като всяка година поне 90% от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Както правилно е отбелязал съдът, поетият от Симеонова ангажимент е по чл. 2, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Наредбата - възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност, поради което задълженията по чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата се отнасят и за нея.
При липсата на изискуемата по закон материалноправна предпоставка за продължаване на поетия от земеделският стопанин многогодишен агроекологичен ангажимент, изразяваща се в заявяването за финансова помощ на площ, която е с не повече от 10% по-малка от одобрената/референтната за подпомагане площ, са налице основания и задължение за административния орган да приложи разпоредбата на чл. 18 ал. 3 т. 3 от Наредбата и да прекратят агроекологичния ангажимент.
Адресата на уведомителното писмо е бил надлежно уведомен за започването на производството по издаването му на 09.05.2017 г., като е дадена възможност за сочи доказателства или за депозиране на искане за събиране на такива. При проследяване на кореспонденцията между Симеонова и ДФ „Земеделие“ се установява, че относно наличието на недопустимо несъответствие в размера на заявените при подаване на първоначалното заявление през 2013 год. и последващото такова за 2016 год. лицето е било уведомено още при подаване на заявлението за 2016 год.
Липсва правно основание за ползване на част от първоначално заявените от касационната жалбоподателка имоти и това обстоятелство също не се оспорва в хода на съдебното дирене.
Както правилно е отбелязано в оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, такова изискване е налице към момента на подаване на заявлението за 2016 год. по силата на чл. 41 ал. 3 от ЗПЗП. След като е установено, че част от заявените през 2013 год. имоти са извън парцелите, наети от общинския поземлен фонд и са собственост на лица, с които търсещото подпомагане лице няма договорености под каквато и да е форма за ползване или стопанисването им, то същите правилно са изключени при изчисляване на процентите по реда на чл. 24 ал. 2 от Наредба № 11 от 2009 год.
Съображенията на първоинстанционният съдебен състав за неприложимост на Правилник за дейността на дирекция „Технически инспекторат“ и инструкцията в него са правилни и обосновани, тъй като същият действително се отнася само за проверките на място, а такава в конкретния случай не е осъществявана. При липсата на изрично задължение за администрацията за извършване на проверка на място и при непопадане на заявените от Симеонова имоти в регламентирания за такава проверка минимален праг от 5 % от всички земеделски производители, кандидатстващи съответно по схемата за единно плащане, схемата за единно плащане на площ или плащане, свързано с площ, по специфично подпомагане по чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията, компетентната администрация се е съобразила с резултатите от извършената административна проверка. Неосъществяването на контрол от описания вид не може да се определи като нарушение на процедурата, водещо до незаконосъобразност на оспореното пред Административен съд – Плевен уведомително писмо.
Както по - горе беше описано, а и при съобразяване с компетентното становище на разпитаните пред съда вещи лица, при този вид проверка не е възможно зачитане на „грешка“, тъй като изчисленията се осъществяват на база конкретни и непроменими координати на заявените и очертани от кандидатите площи. В този смисъл е напълно обоснован и извода, че дори и да е било установено на място, че жалбоподателката ползва имоти в по-голям размер от заявените, при липса на правно основание за това не е налице законова възможност за включването им в заявения агроекологичен ангажимент. За да е налице възможност за ползване от осигуреното с европейски и национални средства финансиране, е абсолютно необходимо да се заявят и установят при извършването на проверка от какъвто и да е вид и естество, правата на получаващото облага по този ред лице върху заявените площи. Противното би довело до възможността всеки да заяви за подпомагане каквито сметне за необходимо площи, независимо от техния правен статут и собственост, което не се вписва в която и да е норма на национално, европейско или международното законодателство, т. е. е напълно недопустимо.
Предвид описаното следва да се приеме, че оспорения пред настоящата съдебна инстанция акт е правилен и обоснован. Поради липсата на твърдяните в жалбата касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК, същата следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на настоящото производство, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната по касационната жалба страна е основателно.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховен административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37 от 23.01.2019 год. по адм. д. № 818 по описа на Административен съд Плевен за 2017 год.
Осъжда П.С да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.