Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

П.Д и Е.А, чрез адв. К.А, оспорват Решение № 2194/19.12.2018 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 544/2018 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № 1115/12.09.2017 г. на кмета на община Б.д, нареждаща премахването на строеж „Плътна ограда“, изграден по улично - регулационната линия на УПИ XI–24 в кв. 7 по плана на с. Б., община Б.д, по регулационната линия между УПИ XI-24 и УПИ XII-24 в кв. 7 по плана на с. Б. и частично в УПИ XII-24 в кв. 7 – собственост на трети лица, като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Ответникът – кметът на община Б.д, е на становище за неоснователност на оспорването. Претендира разноски в размер на 200 лв.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Съдебният акт е постановен след отмяна с Решение № 8506/25.06.2018 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 5258/2018 г. на предходно решение на АС - Благоевград по адм. дело № 827/2017 г., с което Заповед № 1115/12.09.2017 г. на кмета на община Б.д е била отменена, и връщане на делото за ново разглеждане с указания относно установяване на релевантни за спора факти.

Съответен на § 5, т. 38 ДРЗУТ е изводът на административния съд за принадлежността на наредения за премахване обект към категорията на строежите. В случая отсъствието на строително разрешително, както и поетапното изграждане на оградата – през 1996-1997 г. и 2014 г., не са обект на противоречие между страните.

Спорът е концентриран до отговора на въпроса дали за частта от оградата, изградена през 1996-1997 г., е налице търпимост на строежа като юридически факт с изключващо възможността да се разпореди премахването му действие.

С оглед на установения по...