Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба от „АЗИЯ ГРУУП“ ООД, подадена чрез управителя Й. Ванли и приподписана от адв. Л.Р, против Решение № 1614/23.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1765/2019 г. по описа на Административен съд (АС) - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-315-0023162 от 03.06.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - гр. П. в ГД „Фискален контрол“ при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) и дружеството е осъдено да заплати на НАП разноски в размер на 100 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател излага твърдения, чe в действителност е налице формално неспазване на разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., но характерът на едно такова нарушение не би могъл да обоснове налагането на ПАМ. Касаторът не оспорва наличието на нанесени вреди на фиска, но доколкото констатираното при проверката нарушение било с нулева обществена опасност – то същото не водело до никакви вредни последици. На следващо място е застъпено твърдението, че налагане на ПАМ за нарушение от такова естество е изцяло в противоречие с целта на закона, тъй като ПАМ не би могла да изпълни целите си да предотврати или да преустанови вредните последици за фиска от неотчитане на продажба по съответния ред по причина, че продажбите са били отчитани, като липсвали вредни последици, поради което не била налице необходимост от превантивни мерки. На последно място е посочено, че по съставения за същото нарушение Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) е депозирано възражение, като до този момент не било издадено наказателно постановление. Моли се отмяна на решението и решаване на спора по същество, като се отмени издадената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-315-0023162 от 03.06.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - гр. П. в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Претендират се и сторените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - гр. П. в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Пловдив е била Заповед за налагане на ПАМ № ФК-315-0023162 от 03.06.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - гр. П. в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „АЗИЯ ГРУУП“ ООД, за констатирано нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, на дружеството е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект: ресторант „Азия“, находящ се в гр. П., жк „Тракия“ № 176 А, и забрана за достъпа до него за срок от 7 дни.

С обжалваното решение на АС - Пловдив е отхвърлил жалбата на „АЗИЯ ГРУУП“ ООД срещу Заповед за налагане на ПАМ № ФК-315-0023162 от 03.06.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - гр. П. в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че при извършена на 28.05.2019 г. проверка в ресторант „Азия“, находящ се в гр. П., жк „Тракия“ № 176 А, стопанисван от „АЗИЯ ГРУУП“ ООД, органите по приходите са установили, че при извършената продажба на проверяващите, заплатена в брой, е издаден фискален касов бон, който не съдържа задължителните реквизити по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. – наименование на стоката/услугата, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, макар че фискалното устройство поддържа функция за регистриране на продажбите по видове и количество, защото съдържа QR код.

За констатираното нарушение, квалифицирано по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, срещу дружеството бил съставен АУАН № № F490222/04.06.2019 г. На 03.06.2019 г. на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б „а“ и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС била издадена и обжалваната в производството пред АС - П. З № ФК-315-0023162 за налагане на принудителна административна мярка „запечатване на обект“ – ресторант „Азия“, находящ се в гр. П., жк „Тракия“ № 176 А, както и забрана за достъпа до него за срок от 7 дни.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че административен акт е издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата писмена форма, при наличие на всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и правилно приложение на материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона. Издаденият в деня на проверката 28.05.2019 г. касов бон за контролната покупка и съдържанието му като правнорелевантен факт са мотивирали АС - Пловдив да приеме, че в настоящия случай са налице всички елементи от хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка запечатване на обект. Съдът е приел, че касовият бон за извършената от проверяващите контролна покупка не отговаря на изискванията на чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС, във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., които изискват касовият бон да съдържа задължителни реквизити, едни от които са именно наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.

Първоинстанционният съд е приел за неоснователно твърдението на дружеството - жалбоподател, че с издаването на сметката от 04.06.2019 г. към касовия бон е санирано нарушението на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., тъй като законът изисква касовият бон да съдържа задължителните реквизити и не допуска тези реквизити да се съдържат в някакъв друг, допълнителен документ, издаден от друго устройство, а не от въведеното в експлоатация по установения ред фискално устройство. В тази връзка АС - Пловдив е приел за безспорно установено, че „АЗИЯ ГРУУП“ ООД е осъществило нарушение на установения в закона ред за документиране на извършени продажби, като е издало касов бон без задължителните реквизити при изрично разписано в нормата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съдържание за този документ. Решението валидно, допустимо и правилно.

Страните не спорят по фактите. Правилно съдът е приел за доказано от фактическа страна неизпълнението от страна на касатора на задължението му да издаде фискален бон за извършената в стопанисвания от него търговски обект продажба със съдържанието по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, а именно – наименование на стоката/услугата, количеството и стойност по видове закупени стоки или услуги.

Спорен по делото е въпросът дали нарушението на задължението за издаване на фискален бон с предвиденото в разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата съдържание е основание за налагане на ПАМ – запечатване на търговски обект за срок до 1 месец.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба.

Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г.). Нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредба Н – 18/2006 г. определя задължителните реквизити, на които следва да отговаря фискалната касова бележка от фискално устройство, в това число наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги – т. 7.

По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

В конкретния случай приходната администрация е установила, че от „АЗИЯ ГРУУП“ ООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, като издадената касова бележка от работещото в обекта фискално устройство не съдържа данни относно наименованието на стоката/услугата, количество и стойност по видове закупени стоки/услуги. Доколкото това обстоятелство не е било оспорено от страните, неоснователно е оплакването на дружеството - търговец, че същият е извършил формално нарушение с нулева обществена опасност, тъй като независимо от непосочването на наименование и количество на продадената стока, последната била регистрирана във фискалното устройство като продажба, облагаема с максималния размер на ДДС – 20% и не водела до неблагоприятни последици за данъчните задължения на дружеството. За издаването на индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговските обекти. И законът, и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. изискват издаване на фискална касова бележка с необходимото съдържание. Това съдържание е регламентирано в чл. 26, ал. 1 от Наредбата, както и в Приложение № 1 към нея, раздел ІII. "Изисквания за изобразяване и отпечатване на информацията при работа с фискално устройство", като в т. 4 е посочено, че фискалната касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа реквизитите по чл. 26, ал. 1 и 2 от Наредба Н-18/2006 г. Издаването на фискален документ, който не съдържа нормативно определените реквизити, представлява нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС.Тецът не е успял да обори описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. Съобразно чл. 186, ал. 3 във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС органът действа в условията на обвързана компетентност и при наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 от ЗДДС, административният орган е длъжен да наложи ПАМ. При това положение законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС.

Правилна е преценката и за срока на запечатването на обекта, респ. забраната за достъп до същия. Този срок, е определен с оглед тежестта на извършеното нарушение, последиците от него, вида и характера на извършваната дейност, като обстоятелството, че е определен към минимума свидетелства и за спазване на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 АПК.

Настоящият касационен състав, противно на твърдението на касационния жалбоподател, че ПАМ е издадена изцяло в противоречие с целта на закона, приема, че наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС, ответникът по касация, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането ѝ я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - гр. П. в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

Наред с изложеното следва да бъде посочено, че настоящият съдебен състав счита за неотносимо към предмета на настоящия спор изложеното, че по депозирано възражение на АУАН – няма издадено наказателно постановление. Влизането в сила на наказателното постановление е основание за приложение на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, но от него не може да бъдат правени изводи за законосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ. Неиздаването на наказателно постановление не е предпоставка за процесуалната и материалната законосъобразност на наложената административна принуда. Нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа, който я е наложил, при заплащане на наложената за нарушението глоба или имуществена санкция. От тази норма следва, че издаването на наказателно постановление за налагане на административно наказание е релевантно за действието на наложената принудителна мярка, като заплащането на наложената административна санкция представлява правопрекратяващ юридически факт, настъпили след налагането ѝ. Следователно издаването на наказателното постановление и изпълнението на наложената административна санкция, не са част от материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС.

Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отхвърлил жалбата на „АЗИЯ ГРУУП“ ООД, Административен съд - Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1614/23.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1765/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.