Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 26, ал. 5 от ЗГВРСНР (ЗАКОН ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И С. П. Н.НОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ) (ЗГВРСНР).

С решение № 4347 от 25.06.2019 г. по административно дело № 1835/2019 г. Административен съд – София-град (АССГ) е: 1) отменил по жалба на К.Г и И.Г - наследници на П.Г, оспореното от тях разпореждане № 4506-40-1894 от 12.07.2018 г. на директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ (ГВРС) гр. С., с което на основание чл. 27, ал. 2 от АПК е оставено без разглеждане подаденото от тях искане за изплащане на гарантирано вземане на починалия им баща; 2) върнал административната преписка на директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ гр. С. за произнасяне по подаденото заявление.

Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, подадена от процесуалния му представител старши юрисконсулт П.А. По съображения, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на обжалвания съдебен акт.

Ответниците по касация К.Г и И.Г, двата с постоянен адрес в [населено място], редовно призовани, не се явяват, не депозират писмен отговор на жалбата и не се представляват в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, като предлага то да бъде потвърдено.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като...