Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

„Д. Е. Д. ЕЙ АР ГРУП“ ООД, град София, чрез адв. П.Ч обжалва решение № 5287/05.08.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 11094/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22221917002226-091-001/02.02.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София в оспорената част.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Алтернативно се поддържа, че решението е недопустимо – касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК.

Касаторът счита, че разполага с всички необходими доказателства, които удостоверяват реалното извършване на доставки по чл. 9 от ЗДДС и правото му на данъчен кредит по ЗДДС, както и документална обоснованост на отчетените разходи по смисъла на чл. 10 ЗКПО.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт в оспорената му част. Претендира разноски.

Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно -осигурителна практика“, град София, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Т.Б оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения за допустимост и правилност на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АССГ е бил ревизионен акт, в частта, в която не е отменен по административен ред и на „Д....