Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. А. М., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат С. В., срещу въззивно решение № 195/2020 г. по гр. д. № 279/2020 г. на Окръжен съд - Пазарджик. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е налице произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроса: Когато за пръв път се констатира нередовност на исковата молба от въззивния съд, състояща се в липса на съответствие на основанието /фактическите твърдения/ и заявения петитум, следва ли той да приложи разпоредбите на чл. 129, ал. 1 – 4 ГПК. Твърди се противоречие с ТР№1/17.07.2001г., ОСГК и решение № 378/2012г. по гр. д.№ 424/2012г., І г. о.

Ответниците по касационната жалба И. Л. В. и Р. Т. В., [населено място], в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, поддържат становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното:

С въззивното решение е обезсилено решение № 141/2020г. по гр. д.№4225/2018г. на РС-Пазарджик и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че така предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е процесуално недопустим поради липса на правен интерес. В исковата молба и допълненията към нея се твърди, че през 1968г. ищецът Т. М. и братята му И. М. и А. М. са сключили договор за доброволна делба на недвижимия имот, по силата на който всеки е получил в собственост идеални части от дворното място, етаж от жилищната сграда и по една избена стая. В жилищната сграда има четири избени помещения и свободно е останало североизточното. Постигнато е съгласие това избено помещение да бъде ползвано общо от тримата собственици. Ответниците по иска са приобретатели на получения в дял от А. М. имот. В продажбата бил включен и външен гараж, долепен до фасадата на сградата. Преди това А.М. със съгласието на братята си присъединил чрез строително преустройство част от общата изба като била съборена фасадната ограждаща тухлена стена на жилищната сграда от страната на избеното помещение. Изградена била нова преградна стена между предната част на избата и гаража. На тази преградна стена била поставена врата, чрез която се влизало в избата и обратно в гаража. Друга част от общата изба била преградена с тухлена стена от брата И. М. и приобщена чрез врата към собствената му изба. По съгласие на тримата братя останалата част от общата изба следвало да се ползва от ищеца. Към тази неприсъединена част от общата изба има достъп посредством врата и от коридора на избените помещения. След като ответниците закупили имота поставили заключващо устройство на вратата от общия коридор на избения етаж към неприсъединената част от избата. По този начин те лишават ищеца от възможността да ползва неприсъединената част от избата. В момента тази част от избата се ползва от ответниците. Петитумът е да се осъдят ответниците да премахнат заключващото устройство на вратата, която води от общия коридор на избения етаж до избеното помещение и да премахнат поставената втора врата към неприсъединената част от избата чрез зазиждането й. Въззивният съд е приел, че при това изложение на обстоятелствата и заявения петитум за защита по чл. 109 ЗС, искът е недопустим, тъй като съдебната защита следва да се осъществи чрез ревандикационен иск по чл. 108 ЗС.Пл се е на практика на ВКС /т. 3 на ТР № 4/ 2015г.,ОСГК, определение № 207/ 2019г. по ч. гр. д. № 3957/2019г., Іг. о.;определение № 495/ 2019г. по ч. гр. д. № 2289/2019г., ІІ г. о.; решение № 625/2010г. по гр. д. № 1426/2009г., Іг. о.; решение № 1/2016г. по гр. д. № 3136/2015г., ІІг. о.; решение № 4/2014г. по гр. д. № 4974/2013г., Іг. о.; определение № 16/2011г. по гр. д. № 880/2010г., ІІг. о./ като е посочил, че в случаите, когато е отнето владението на имота ищецът няма правен интерес от негаторния иск по чл. 109 ЗС, а следва да осъществи защитата си чрез иска по чл. 108 ЗС. Негаторният иск е способ за защита на правото на собственост при неоснователно въздействие върху обекта на собственост, но без да се отнема владението върху вещта. Той защитава правото на собственост срещу онези посегателства, които не са свързани с отнемане на владението. Последното се защитава с ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. В случая безспорно целта на ищеца е да възстанови владението си върху процесната част от избеното помещение като се иска ответниците да премахнат заключващото устройство на входната врат на коридора и да зазидат втората врата към гаража. С тази съдебна защита обаче ищецът няма да постигне целта си да възстанови владението върху имота, релевантната съдебна защита, която в пълна степен съответства на накърненото субективно материално право, е защитата по чл. 108 от ЗС. В първоинстанционното производство ищецът е предприел изменение на иска от такъв по чл. 109 ЗС към иск по чл. 108 ЗС, но молбата е оставена без уважение, поради липса на предпоставките на чл. 214, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства.

Така формулираният въпрос не може да предпостави приложение основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е неотносим. Изводите на въззивния съд са за недопустимост на така предявения иск поради липса на правен интерес от търсената защита. Липсват мотиви и констатации за нередовност на исковата молба, вкл. несъответствие на фактическите твърдения и заявен петитум. Посочено е, че ищецът е предприел и изменение на иска – от такъв по чл. 109 ЗС в иск по чл. 108 ЗС – за признаване правото на собственост и предаване владението на процесното помещение, което не е допуснато по реда на чл. 214 ГПК. При това положение твърдението на касатора, че предявената от него искова молба е нередовна и поставеният въпрос как следва да процедира въззивният съд при констатирана нередовност, не може да се приеме за относим към изхода на делото и решаващия извод на въззивния съд за липса на правен интерес от търсената защита.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. На ответника по касация И. В. следва да се присъдят направените разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на 400 лева, съобразно представените доказателства.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 195/2020 г. по гр. д. № 279/2020 г. на Окръжен съд - Пазарджик.

ОСЪЖДА Т. А. М., [населено място], да заплати на И. Л. В., [населено място], разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на 400 лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: