ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1015

гр. София, 05.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Таня Орешарова

като разгледа докладваното от Т. О. К. гражданско дело № 20248002102154 по описа за 2024 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Й. Й. срещу решение № 976/21.02.2024 г. по в. гр. д. № 11396/2022 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № 20051484/ 03.08.2022 г. на СРС, постановено по гр. д. № 48367/2020 г. и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение е уважен частично предявеният от ищцата С. Й. Й. иск по чл.78, ал.2 ЗДСл. срещу предпочитания ответник Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, като е осъден ответникът да заплати сумата от 17 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука от 10.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане, както и сумата от 595 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи за лечение и възстановяване. С решението на първоинстанционния съд е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 17 000 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв. и в тази част не е постъпила въззивна жалба от ищцата.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението към касационната жалба касаторът поставя въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Първият въпрос, обобщен от настоящата инстанция, е относно надлежната страна по материалното правоотношение и процесуално легитимираната страна в исковото производство, както и за правомощията на въззивната инстанция, в случай на нередовност на исковата молба и посочен ненадлежен ответник в петитума на исковата молба и основанието за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на делото. Вторият въпрос касае определянето на „съответната администрация“ по смисъла на чл. 78 ЗДСл и дали може да бъде изпълнявана от административна структура, която е осигурител (работодател) на държавния служител и разполага с бюджетни средства, притежаваща статут на юридическо лице. За поставените въпроси се сочи, че едновременно са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и са решени от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с решенията, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение по гр. д. №1571/2009 г., решение по гр. д. № 1876/2018г., 4 г. о.; решение по гр. д. № 1536/2010 г.; решение по т. д. № 2062/2020 г., 2 т. о.; решение по гр. д. 3079/2013 г. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответникът по касационната жалба Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ оспорва жалбата и взема становище за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, но се явява частично недопустима. Доколкото в случая касационната жалба е подадена и срещу въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по претенцията за сумата от 595 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи за лечение и възстановяване и същата е с цена под 5000 лв., касационният контрол на въззивното решение досежно нея е изключен по силата на императивното правило на чл. 280, ал. 3 ГПК. В тази част касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Касационната жалба в останалата част относно произнасянето по исковете за обезщетение на претърпени неимуществени вреди се явява допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено по делото и безспорно между страните, че ищцата С. Й. е назначена със заповед № *** г. на Министерство на вътрешните работи за държавен служител на длъжността „главен експерт в сектор „Психологично осигуряване на структури в гр. София“, на отдел „Психологично осигуряване на структури на МВР“ към Института по психология – МВР.

Приел е за установено по делото, че на 10.10.2019 г. около 07:50 часа ищцата е претърпяла инцидент, който по надлежния ред е признат за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО с разпореждане № 28887/18.10.2017 г., издадено от длъжностно лице при ТП на НОИ – София град. В последното е отразено, че злополуката е станала при придвижване по обичайния път от основното място на живеене към работното място, при което пострадалата се е подхлъзнала, паднала е и е счупила горния край на раменната кост на лявата си ръка.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е заключил, че първоинстанционният съд неправилно е приел Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ за надлежен ответник по делото, поради което е постановил недопустим съдебен акт. За да достигне до този извод, въззивният съд е обсъдил представените по делото заповед за назначаване № *** г. на министъра на вътрешните работи, заповед за повишаване в ранг № *** г. на административния секретар на МВР, заповед за определяне на основна месечна заплата № *** г. на административния секретар на МВР, декларация за трудова злополука от 15.10.2019 г. и протокол от 16.10.2019 г. за разследване на трудова злополука. Въз основа на събраните доказателства е приел, че ищцата е била служител на МВР и е притежавала качеството на държавен служител. Посочил е, че първоинстанционният съд не е съобразил, че ищцата е назначена със заповед на министъра на вътрешните работи, поради което е неправилен изводът, че същата е назначена в Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“. Д. И. по психология – МВР, към който ищцата е била държавен служител, е на пряко подчинение на министъра на вътрешните работи, както и че същият не е юридическо лице и не се явява първостепенен или второстепенен разпоредител с бюджет, съдът е посочил, че в случая легитимиран да отговаря по предявения иск е Министерството на вътрешните работи. Като е посочил, че искът е насочен срещу ненадлежен ответник, въззивният съд е приел първоинстанционното решение за недопустимо, поради което го е обезсилил и е прекратил производството по делото.

При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие с Тълкувателно решение №1/2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по уточнения при условията на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, въпрос относно надлежната страна по материалното правоотношение и процесуално легитимираната страна в исковото производство, както и за правомощията на въззивната инстанция, в случай на нередовност на исковата молба и посочен ненадлежен ответник в петитума на исковата молба и основанието за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на делото.

Вторият въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като същият е привързан изцяло към субективното разбиране на касатора за ответната страна по материалното правоотношение и несъгласието с изводите на съда. Доколкото тълкуването на разпоредбата на чл. 78 ЗДСл не е обусловило решаващите изводи на въззивната инстанция, не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Неоснователно е и искането за допускане на касационното обжалване по същите поставени въпроси на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Следва да се посочи, че жалбоподателят недопустимо се позовава по едни и същи въпроси едновременно на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, доколкото се касае за самостоятелни фактически състави, които се прилагат при определени предпоставки и имат свое самостоятелно приложно поле. След като по въпроса се сочи отклонение с практика на ВКС, не е допустимо същото питане да се отнася за разглеждане в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която намира приложение когато по правния въпрос е създадена неправилна съдебна практика, която се нуждае от промяна или от осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. когато е налице неясна, непълна или противоречива правна уредба – за да се създаде съдебна практика по прилагането или да бъде тя осъвременена. Наличието на съдебна практика по поставените питания, ведно с липсата на обективна необходимост от промяната й, изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касационно обжалване не следва да се допуска и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, доколкото не се установява грубо вътрешно противоречие на изводите на съда с правилата на формалната логика, не е приложена несъществуваща правна норма, нито е приложена правна норма противно на нейния действителен смисъл.

За касационното обжалване касаторът не дължи държавна такса.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Й. Й. срещу въззивно решение № 976 от 21.02.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 11396/2022 г. на Софийски градски съд В ЧАСТТА относно претенцията за сумата от 595 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи за лечение и възстановяване и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 976/21.02.2024 г. по в. гр. д. № 11396/2022 г. на Софийски градски съд в останалата част.

Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му. В останалата част определението не подлежи на обжалване.

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________