Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от К. И. Д., Д. И. Д. и А. И. Д. чрез техния пълномощник адв. Ал. Д., срещу въззивно определение № 260172 от 15.09.2020 г. по в. ч.гр. д. № 9005/2020 г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено определение от 30.06.2020 г. по гр. д. № 5600/2020 г. на Софийски районен съд в частта, с която е прекратено производството по делото по предявения като главен от К. Д., Д. Д. и А. Д. против П. Т. И. и Т. И. Т. иск с правно основание чл. 108 ЗС, и по предявените като евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД против П. И., Т. Т. и Р. Б..

В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Жалбоподателите подробно излагат обстоятелства, които според тях обосновават правен интерес от предявяване на тези искове, и считат изводът на въззивния съд в обратен смисъл за необоснован и несъобразен с материалния закон.

Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали при прехвърляне на спорното право от ответниците на трето лице в хода на висящо съдебно производство по чл. 108 ЗС преди вписване на исковата молба, третото лице - приобретател е обвързано от силата на пресъдено нещо на постановеното решение, с което този иск се уважава. Позовават се и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, изр. последно ГПК - очевидна неправилност.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Видно от исковата молба и направените уточнения към нея, жалбоподателите в настоящото производство са предявили против П. Т. И., Т. И. Т. и Р. Л. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор. ... по КККР на [населено място], представляващ ателие за творческа дейност №. ... с площ 42.29 кв. м, разположено в сграда с идентификатор. ... Твърдяли са, че с влязло в сила решение по гр. д. № 1460/ 2015 г. на Софийски районен съд ответницата Р. Б. е била осъдена на основание чл. 108 ЗС да им предаде владението върху този имот. Въз основа на това решение е бил издаден изпълнителен лист, образувано изпълнително дело, но съдебният изпълнител е отложил въвода във владение, тъй като намерил в имота трето лице, което се легитимирало като наемател на ответниците П. И. и Т. Т.. Последните представили нотариален акт за покупко - продажба от 25.02.2015 г., с който техният наследодател закупил имота от Л. Б.. При условията на евентуалност жалбоподателите предявили против ответниците иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за продажба от 25.02.2015 г., сключен между Р. Б. като продавач и наследодателят на ответниците Т. А. Т. като купувач, както и иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване на същия договор за относително недействителен.

За да потвърди определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството въззивният съд е изложил съображения във връзка с правния интерес от предявяване на всеки един от предявените искове. По отношение на иска по чл. 108 ЗС е приел, че такъв интерес не е налице, защото влязлото в сила решение по гр. д. № гр. д. № 1460/ 2015 г. на Софийски районен съд, с което е уважен иск за ревандикация на имота, предявен от К. И. Д., Д. И. Д. и А. И. Д. против ответницата Р. Б., е противопоставимо и на ответниците П. И. и Т. Т. на основание чл. 226, ал. 3 ГПК, тъй като техният наследодател Т. Т. е закупил имота от ответница след предявяване на ревандикационния иск против нея. Законът - чл. 523, ал. 1 ГПК, изрично допуска влязлото в сила осъдително решение за предаване на владението върху имота да бъде изпълнено и срещу трето лице, което в деня на въвода е във владение на имота, щом то е придобило владението от длъжника след завеждане на делото, решението по което се изпълнява. Ако третото лице противопоставя самостоятелни права върху присъдената вещ, които изключват правата на взискателя, то следва да поиска спиране на въвода и да предяви иск за установяване на правата си. Ако такъв иск не бъде предявен, спирането се отменя по искане на взискателя и съдебният изпълнител е длъжен да проведе изпълнението, като отстрани третото лице от имота. Поради това е приел, че след като влязлото в сила решение по гр. д. № 1460/ 2015 г. на Софийски районен съд се ползва със сила на пресъдено нещо и с изпълнителна сила и по отношение на ответниците П. И. и Т. Т., за ищците липсва правен интерес от предявяване на нов ревандикационен иск по отношение на тях.

Това становище на въззивния съд е съобразено с трайно установената практика на ВКС по тълкуването и прилагането на чл. 226 ГПК /аналогичен на чл. 121 ГПК отм., за обвързаността на третото лице, придобило спорното право от ответника в хода на висящо съдебно производство по иск с правно основание чл. 108 ЗС, но преди вписване на исковата молба, от силата на пресъдено нещо на решението, с което този иск се уважава по отношение на неговия праводател. Процесуалният закон не забранява прехвърляне на спорното право в течение на производството, но разпорежда, че в този случай делото продължава между първоначалните страни. Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен като трето лице, но независимо дали е станал страна по делото или не, постановеното решение във всички случаи съставлява сила на пресъдено нещо и по отношение на него, с изключение на действията на вписването, когато се отнася до недвижим имот, и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение, когато се отнася до движими вещи. Вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС има само оповестително действие, поради което липсата на вписване към момента на прехвърляне на спорното право не изключва обвързаността на третото лице - приобретател в хипотезата на чл. 226 ГПК от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. В този смисъл решение № 88 от 29.07.2016 г. по гр. д. № 5719/2015 г. на ВКС, І г. о., решение № 52 от 23.07.2018 г. по гр. д. № 1455/2017 г. на ВКС, І г. о., решение № 60 от 14.07.2020 г. по гр. д. № 2565/2019 г. на ВКС, І г. о. и др. В изпълнителното производство по привеждане в изпълнение на влязлото в сила осъдително решение по чл. 108 ЗС срещу ответника - прехвърлител, приобретателят няма качеството на трето лице по смисъла на чл. 523, ал. 1 ГПК, тъй като черпи права от длъжника и е в същото правно положение. Поради това за да изпълни срещу него, взискателят - собственик не се нуждае от осъдително решение срещу приобретателя, защото последният е подчинен на силата на присъдено нещо и на изпълнителната сила на решението. Наличието на практика на ВКС по поставения въпрос, с която въззивният съд се е съобразил, изключва основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.

Във връзка с преценката на съда за недопустимост поради липса на правен интерес от предявявените искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 135 ГПК жалбоподателите не са формулирали конкретен правен въпрос като предпоставка за допускане на касационно обжалване. Касационната инстанция няма задължение, а и правомощие да извежда значимия за изхода на спора правен въпрос от доводите в частната касационна жалба и изложението към нея.

Не са налице предпоставките за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, изр. последно ГПК - поради очевидна неправилност. Тезата на жалбоподателите се основава на разбирането, че когато спорното право е било прехвърлено в хода на процеса по иск за ревандикация на недвижим имот, но преди вписване на исковата молба, приобретателят не е обвързан от силата на пресъденото нещо на постановеното решение, с което този иск се уважава против праводателя. Затова, за да могат да реализират правата си по осъдителното решение, следва да проведат иск за обявяване на сделката между ответника и третото лице за нищожна, тъй като при уважаване на този иск ще се счита, че имотът не е напускал патримониума на ответника, или иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на сделката за относително недействителна по отношение на тях, за да могат да насочат изпълнението върху имот на третото лице, и това определя правен интерес от предявяването на тези искове. По съображенията, изложени по – горе във връзка с поставения в изложението правен въпрос, тази теза на може да бъде споделена. В хипотезата на чл. 226 ГПК лицето, което е придобило имота от ответника в хода на висящ процес за ревандикация, е обвързано от силата на пресъдено нещо и на изпълнителната сила на решението, с което искът за ревандикация е уважен. Поради това ищците нямат правен интерес от провеждането на двата евентуални иска, за да приведат в изпълнение осъдителното решение за предаване на владението върху имота.

По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 260172 от 15.09.2020 г. по в. ч.гр. д. № 9005/2020 г. на Софийски градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: