Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) против решение № 41 от 17.07.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 106 по описа за 2020 г. на Бургаския апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 43 от 27.12.2019 г. по гр. д. № 196 по описа за 2017 г. на Бургаския окръжен съд в обжалваната му част, с която е отхвърлено искането на касатора за отнемане в полза на държавата на парични суми с неустановен законен източник, преминали през банковите сметки на ответника Д. С. Д., но неналични към датата на завеждане на иска.

Касаторът твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и необосновано -основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. „Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗПКОНПИ, внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период?“

2. „В ЗОПДНПИ отм., респ. ЗПКОНПИ, съдържат ли се ограничения кое имущество може да се претендира, макар за същото да не е установен законен източник на средства за придобиването му? Изрично законово регламентирано ли е, че не могат да се отнемат парични средства преминали през банкови сметки на ответниците, за които не е установен законен източник на средства за придобиването им, неналични към края на проверявания период?“

3. „На какво правно основание следва да се претендират преминалите суми – внесените и постъпили такива по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период?“

Освен това касаторът счита, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на решението до касационен контрол поради очевидната му неправилност. Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси, да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявеното искане.

Ответниците по касационната жалба не са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

През 2014 г. срещу Д. С. Д. е било повдигнато обвинение в извършено престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1 от НК, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 19 от ЗОПДНПИ отм., поради което Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество е била уведомена да извърши проверка на имущественото състояние на лицето. За периода на проверката от 30.06.2005 г. до 30.06.2015 г. Комисията е констатирала значително несъответствие в имуществото на проверявания и неговата съпруга в размер на 298 697, 83 лв., поради което е предявила искане пред съда да бъде отнето от тях посоченото в исковата молба имущество.

За да отхвърли искането в частта относно сумата от общо 72 037, 24 лв., Бургаският окръжен съд е приел, че отнемане на парични суми, преминали през банковите сметки на лицето, но неналични към датата на завеждане на иска, не може да бъде претендирано, тъй като законът не предвижда такава възможност. Като допълнителен довод е изложено, че нормите на закона, касаещи предметния обхват на отнемането, са със санкционен характер и не могат да се тълкуват разширително, а на отнемане подлежат само финансови активи, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия на закона.

Въззивният съд е възприел изложените от първоинстанционния съд съображения, като е приел, че са в съответствие с константната съдебна практика на Върховния касационен съд по аналогични правни спорове. Въззивният съд също е счел, че по отношение на процесните суми, постъпили по банкови сметки на ответника, но неналични в неговия патримониум към момента на проверката и предявяване на иска, следва да се приеме, че не са налице всички кумулативни предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 74 от ЗОПДНПИ отм., Предвид изложеното и след като е констатирал че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, съдът е достигнал до извода, че следва да бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно.

Във връзка с мотивите на въззивния съд касаторът е формулирал три въпроса, които по съдържание са сходни и се свеждат до обуславящия въпрос относно възможността да се отнема сума, равностойна на паричните средства, преминали през банкови сметки на ответниците, за които не е установен законен източник, но не са налични към края на проверявания период. По поставения въпрос е налице трайно установена съдебна практика на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав – решения № 129 от 8.06.2015 г. по гр. д. № 5562/2013 г. на IV ГО, № 187 от 26.7.2011 г. по гр. д. № 1557/2010 г. на III ГО, № 97 от 18.5.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV ГО и № 137 от 2.11.2018 г. по гр. д. № 2507/2017 г. на IV ГО. Според тази практика предмет на отнемане е само наличното имущество и заместващите го облаги, когато то е прехвърлено. Отнемане на парични суми, преминали през банковите сметки на лицето, но неналични към датата на завеждане на иска по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ отм., не може да се претендира /в този смисъл решение № 137 от 2.11.2018 г. по гр. д. № 2507/2017 г. на IV ГО на ВКС, цитирано и в обжалваното решение/. Притежавано имущество е придобито имущество, което продължава да се намира в патримониума на субекта, тъй като не е отчуждено или изоставено, нито е потребено, обезценено, унищожено или погинало. Непритежавано е имущество, което е било придобито, но вече е напуснало патримониума на лицето, тъй като е отчуждено, изоставено, потребено, обезценено. Незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично в края на този период. Освен това в мотивите на решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело № 6/2012 г. на Конституционния съд също е изрично прието, че на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и в края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници, направените през това време разходи и възникналите задължения /в този смисъл и решение № 97 от 18.5.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на Четвърто Г. О. на ВКС/. Съдържащите се в касационната жалба и в изложението към нея твърдения, че преминалите през банковите сметки средства може да са били укрити или сочат за изпиране на пари, не могат да променят извода, че неналичните парични средства не подлежат на отнемане по реда на чл. 74 от ЗОПДНПИ отм., Ако парите съществуват като вещи и са били укрити, то тези пари са налични и е в тежест на Комисията да установи къде се намират. Ако се касае за имущество, предназначено за изпиране на пари, то се отнема съгласно чл. 253а, ал. 3 от НК в полза на държавата по друг ред. Преминаването на парични средства през банки само по себе си не означава извършване на престъпна дейност, тъй като икономиката на Р. Б се основава на свободната стопанска инициатива съгласно чл. 19, ал. 1 от Конституцията.

Следователно правните изводи на въззивния съд във връзка с обуславящия конкретния изход на делото въпрос относно имуществото, което подлежи на отнемане, са формирани при правилно тълкуване на приложимите правни норми, както и в пълно съответствие с практиката на ВКС и Конституционния съд на Р.Б.Е защо по тези въпроси касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска. След като изводите на въззивния съд съответстват на практиката на ВКС, обжалваното решение не може да се окачестви и като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г., ОСГТК, основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 от ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В този смисъл, приложените от касатора решения на окръжни съдилища в страната, с които се дава различен отговор на поставения въпрос, не могат да обосноват допускане на касационния контрол на релевираното основание.

Необосновани също така са аргументите за наличие на допълнителните предпоставки по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. В случая не се установява необходимост от промяна на вече създадената съдебна практика с цел осъвременяване на тълкуването заради изменения в законодателството и обществените условия или заради непълнота в конкретна законова уредба.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 41 от 17.07.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 106 по описа за 2020 г. на Бургаския апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 43 от 27.12.2019 г. по гр. д. № 196 по описа за 2017 г. на Бургаския окръжен съд в обжалваната му част, с която е отхвърлено искането на касатора за отнемане в полза на държавата на парични суми с неустановен законен източник, преминали през банковите сметки на ответника Д. С. Д., но неналични към датата на завеждане на иска.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.