Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от „Д. П. Г”ООД срещу тази част от Решение № 112 от 28.10.2019 год. по т. д.№ 222/2019 год. на Бургаския апелативен съд с която предявените искове с правно основание чл. 74 ал. 1 ТЗ са приети за неоснователни.

Въззивното решение е постановено по жалбата на „С. С”ООД срещу Решение № 152 от 25.04.2019 год. по т. д.№ 263/2018 год. на Бургаския окръжен съд с което първоинстанционният съд произнасяйки се по предявените от „Д. П. Г” обективно съединени искове с правно основание чл. 74 ал. 1 ГПК ги е уважил, постановявайки отмяна на всички решения на проведеното на 23.05.2018 год. Общото събрание (ОС) на „С. С”ООД.

Исковете на „Д. П. Г”ООД в качеството му на съдружник в ответното дружество се основават на твърдението, че оспорените решения на ОС са били приети с мнозинство 48% от дружествените дялове, като законовото изискване за решенията по чл. 137 ал. 1 т. 1 и т. 7 ТЗ мнозинството е 3/4 от капитала. Липсата на мнозинство основава на тезата, че 52% от капитала принадлежат на ищеца, поради това, че решенията на ОС от 12.08.2006 год., от 14.08.2006 год. и от 17.08.2006 год. за увеличение на капитала, като новите дялове са придобити от други съдружници са нищожни. Позовава се на опорочено свикване на ОС, поради нарушение на чл. 139 ал. 1 ТЗ – непълнота на поканата, изразяваща се в липса на индивидуализация на недвижимият имот, предложен за отчуждаване; неприложен проект на новия дружествен договор; какъв е новият адрес на управление на дружеството след предложената промяна; непредставени годишни финансови отчети, чието приемане се предлага. Нарушено право на информация по чл. 123 ТЗ на съдружника-ищец. Нарушено право на участие на петима съдружници-ФЛ, които са действали, чрез общ пълномощник, но пълномощното му е не съдържа начина на гласуване. Заявеният петитум е за прогласяване нищожността на всички решения на ОС и при условията на евентуалност – тяхната отмяна.

Ответникът „С. С”ООД не е изразил становище в първоинстанционното производство.

Бургаският окръжен съд е отхвърлил главните искове за установяване нищожност на решенията на ОС. Приел е за основателни исковете с правно основание чл. 74 ТЗ и е отменил всички решения на ОС.Пл се е на нередовно свикване, тъй като не са били представени доказателства за редовно уведомяване на останалите съдружници, както и че на се били представени доказателства от които да се установи наличието на необходимия кворум и мнозинство за вземане на решенията, ангажирането на които било в тежест на ответника. Непълнотата на доказателствата се дължи на това, че протоколът от ОС, поканите за съдружниците, пълномощното за представителя на ищеца в ОС, пълномощните на останалите съдружници за общ представител в ОС, дружествения договор с промените, приети от ОС, годишните отчети, които са били предмет на разглеждане от ОС, декларацията по чл. 13 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ са били представени в разпечатки от интернет страницата на Търговския регистър и БОС ги е изключил от доказателствата по делото по искане на ищеца и на основание чл. 183 ГПК, поради неизпълнение на задължението на ответника да представи оригиналите. Тезата на ищеца е била, че документите на електронната страница на търговския регистър не съществуват на хартиен оригинал.

Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по спора, по жалбата на „С. С”ООД в частта с която отменителните искове са бил уважени, Бургаският апелативен съд е отменил първоинстанционния акт в частта с която са били уважени исковете с правно основание чл. 74 ал. 1 вр. чл. 137 ал. 1 т. 1 и т. 7 ТЗ (решения за отчуждаване на недвижим имот и за приемане на нов дружествен договор) и ги е отхвърлил. Потвърдил е решението на БОС в останалата му част. Решението си съставът на БАС е основал на доказателствата, които първоинстанционният съд е изключил по реда на чл. 183 ГПК, приемайки, че той е процедирал неправилно. Мотивирал се е с това, че документите са били представени в ТРРЮЛНЦ като приложения към заявлението за вписване подадено от името на дружество по електронен път, от заявител с електронен подпис. Касае се за електронни документи, съответстващи на предписания файлов формат. Не се твърдят грешки при предаване на изявленията, материализирани в тях, поради което следва да се приеме, че те отговарят на оригиналите, от които са сканирани, при подаването им в регистъра. Неправилно е те да се приравняват на писмен документ на хартиен носител, поради различния режим, въведен за двата типа документи и нуждата от гарантиране доверие в електронния обмен на книжа. Електроните документи са били представени на хартиен носител в съответствие с чл. 184 ГПК и не е правено искане за представянето им в електронен формат. Пи неоспорване на автентичността им, БОС не е следвало да изисква оригиналите, респ. да ги изключва от доказателствата.

Въз основа на тези доказателства е приел, че ОС е било редовно свикано, проведено е при кворум 100% от капитала и с изключение на решенията за приемане на нов дружествен договор и отчуждаване на недвижим имот, останалите са приети с необходимото мнозинство. Поради опорочена представителна власт за тези конкретни решения, за тях не е било налице мнозинство.

Потвърдил е решението в частта с която е бил отхвърлен установителния иск, основаващ се на тезата, че решенията са липсващи/невзети, поради това че материализиращият ги протокол от ОС е изключен от доказателствата по делото.

В хода на делото по отношение на „С. С”ООД е било инициирано производство по несъстоятелност и освен от органите си, той е бил представляван и от временен синдик.

В представеното изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочат основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК – очевидна неправилност.

І. Приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК касаторът свързва с въпросите: „1./ Длъжен ли е съдът да обсъди доводите на страните в тяхната съвкупност?; 2./ Какво следва да е съдържанието на изричното пълномощно за представителство на съдружник в общото събрание на дружество с ограничена отговорност?; 3./ Каква следва да е формата на пълномощното за действия, за които законът изисква специална форма за действителност? Пълномощно, което не е дадено в необходимата форма води ли до липса на упълномощаване?; 4./ Допустимо ли е ответникът да представи пред въззивния съд (след подаване на въззивната жалба) доказателства, които е могъл да представи пред първоинстанционния съд с отговора на исковата молба, както и е могъл да представи пред въззивния съд с въззивната жалба, но не е направил това? Такива документи следва ли да бъдат приети като доказателства по делото и може ли решението да бъде основано на тях?; Допустимо ли е ответникът да прави възражения срещу основателността на иска за пръв път пред въззивния инстанция, които възражения и могъл да направи пред първоинстанционния съд с отговора на исковата молба, отговора на допълнителната искова молба, както и в първо заседание, но не е направил това?; 6./ Какво представляват електронните документи? Документите подавани пред търговския регистър като електронно образи на документи на хартиен носител представляват ли електронни документи?; 7./ Частен документ, удостоверяващ изгодни за подписалите го лица факти, ползва ли се с материална доказателствена сила в съдебното производство? Коя е достоверната дата на такъв документ и чия е доказателствената тежест при оспорване на датата на такъв документ?

Съдебната практика в противоречие с която се е произнесъл БАС се съдържа в Решение № 554/08.02.2012 год. по гр. д. № 1163/2010 год. на IV г. о.; Решение № 409 от 28.02.2013 год. по гр. д. № 59/2011 год. на I г. о.; Решение № 24 от 28.01.2010 год. по гр. д. № 4744/2008 год. на I г. о.; Решение № 298/28.04.2010 год. на по гр. дело № 3972/2008 год. на IV г. о.; Решение № 5 от 20.01.2012 год. по гр. д. № 822 от 2011 год. на II г. о.; Решение № 104 от 29.09.2015 год. по гр. д. № 3894/2013 год. на I т. о.; ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС и Решение № 70 от 19.02.2014 год. по гр. д. № 868/2012 год. на ІV г. о.

ІІ. Твърди се приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по отношение на въпросите: „1./ Документите, подавани като приложения към заявление, подавано по електронен път пред Търговския регистър представляват ли електронни документи по смисъла на Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, както и по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО?; 2./ Пълномощно само с нотариална заверка на подписа учредява ли валидна представителна власт за представителство в общото събрание на дружество с ограничена отговорност, в което е предвидено вземане на решение, за което чл. 137 ал. 4 ТЗ изисква като форма за валидност съставяне на протокол с едновременна заверка на подписа и съдържанието?; 3./ Може ли съдът да приеме доказателства по делото (като приеме, че те са писмени доказателства на хартиен носител), а впоследствие с решението да приеме, че това всъщност са електронни документи?”.

ІІІ. Основанието по чл. 280 ал. 2 – очевидна неправилност, отново е свързано с неправилната преценка на БАС относно доказателствената стойност на документите, представляващи хартиен носител на отразените такива в Търговския регистър. Неколкократно квалифицира като невярно приетото от БАС, че в Регистъра, документите са били представени на хартиен носител.

Становището на настоящия съдебен състав, че решението на БАС не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280 ал. 2 ГПК и не е налице приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, произтича от следното:

В мотивите на решението си, съставът на БАС изрично е посочил, че заявлението за вписване е подадено от името на дружество по електронен път, от заявител с електронен подпис (стр. 5). Дали е използван способът по чл. 16 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ или по чл. 17 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е без значение, доколкото и в двата случая се касае за създаване на електронен документ. Това е така с оглед изричната характеристика на сканирания документ като електронен такъв в ал. 2 на чл. 16 ЗТРРЮЛНЦ, поради което тезата за очевидна неправилност на решението поради това, че е посочен способът по ал. 1 на чл. 16, а не този по ал. 1 на чл. 17 ЗТРРЮЛНЦ е несъстоятелност. Оттук и липсата на приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по отношение на въпросите по п. 1 и п. 3 на разд.ІІ свързани с това основание и на въпроса по п. 6 от въпросите, за които се твърди основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – разд.І. Разпоредбата на чл. 137 ал. 6 ТЗ е ясна, поради което въпросът по п. 2 на разд.ІІ за формата на пълномощното изисква от ВКС не произнасяне по точното прилагане на закона, а неговото допълване.

Първият от посочените в разд.І въпроси не съставлява правен такъв, съобразно критериите, въведени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, а по естеството си съставлява въпросителна форма на твърдение за нарушаване на чл. 236 ал. 2 ГПК. Въпросите по п. 2 и п. 3 от този раздел са поставени общо. Въззивният съд обстойно е коментирал съдържанието и формата на пълномощните с които съдружниците са упълномощили свой представител. Въпросът по п. 4 касае същите доказателства, които са били представени като част от приложенията към исковата молба (копия от представените в Търговския регистър) и са били изключени по реда на чл. 183 ГПК, но физически се съдържат в кориците на първоинстанционното дело. Т.е. те не са нови доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК. Ще следва да се отбележи и това, че съставът на БОС е провел процедура по чл. 183 ГПК по отношение на доказателства, които е представил ищеца и са изключени по възражение на представилата ги страна. Не е налице приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и по отношение на втората част от въпроса по п. 4 на разд.І. Обстоятелството, че ответникът не е оспорил иска в първоинстанционното производство, не е депозирал отговор и пр. не преклудира правото му на въззивна жалба респ. оспорване на основателността на иска. В т. 4 та ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на което касаторът се е позовал, такова становище не се съдържа. Изрично в мотивите на тълкувателното решение е посочено, че се преклудират възраженията, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Разширяване на приложното поле на произнасянето на ОСГТК и спрямо правото на ответника да оспори иска е неправилно.

С отговора по чл. 287 ал. 1 ГПК синдикът на ответното дружество не е поискал присъждането на разноски и доказателства за сторени такива не са представени.

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 284 от 22.10.2018 год. по т. д.№ 479/2018 год. на Бургаския апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.