Производството е по чл. 248 ГПК.

„Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД иска да бъде изменено определение № 436 /19.11.2020 г. по делото в частта за разноските, с което е осъдено да заплати на „Делфин прим“ Е. сумата 1286.86 лева (хиляда двеста осемдесет и шест лева и 86 ст.) за възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство. Счита, че присъдените разноски са прекомерни. Твърди, че своевременно е направило възражение за прекомерност, което неоснователно не е взето предвид от съда. Иска присъдените разноски да бъдат намалени до минималния размер 500 лева.

„Делфин прим“ Е. оспорва основателността на молбата с доводи, че е заплатило разноските за адвокатска защита съобразно цената на исковете и че процесуалното представителство е осъществено в обем, който съответства на касационната жалба - в отговора на исковата молба е обоснована липсата на основания за допускане на касационно обжалване по общо изведените 13 въпроса и че в размера е включен ДДС.

По основателността на молбата:

Като не е допуснал касационно обжалване по касационната жалба на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, настоящият състав е присъдил разноски с оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК, след като е установил, че ответникът „Делфин прим“ Е. е доказал уговарянето и заплащането на сумата за процесуално представителство.

Предмет на спора пред въззивния съд са били два иска по чл. 108 ЗС за два поземлени имота, иск по чл. 59 ЗС с цена 5 500 лева и три инцидентни установителни иска. Адвокатското възнаграждение се определя за защита срещу всеки един от тези искове поотделно и не може да бъде по-ниско от минималните размери, определение в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения (нататък и НМРАВ и Наредбата). Минималните възнаграждения по тези искове, определени съгласно чл. 9, ал. 3 и чл. 7, ал. 2 и ал. 1 от Наредбата, надвишават присъдената сума.

Възражението на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно тази разпоредба прекомерността на присъденото възнаграждение се преценява съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-малък размер от разноските, но не по-малък от минимално определения размер.

Възражението не е направено с касационната жалба, както се твърди, нито с приложеното към нея изложение (отговорът на ответника, в който се съдържа искане за разноски, е подаден след тях), а за пръв път след постановяване на определението по чл. 288 ГПК, но искането е в срок и допустимо, поради което ще бъде разгледано.

В случая са налице както правна, така и фактическа сложност на производството по допускане на касационно обжалване поради следното: както беше посочено, обжалвано е въззивно решение, с което въззивният съд се е произнесъл по няколко иска; Наведени са доводи за всички видове пороци на въззивното решение: за неговата нищожност, недопустимост и неправилност и се иска прогласяването на неговата нищожност, евентуално неговото обезсилване или отмяна, във връзка с доводите за пороците на въззивното решение са изведени множество въпроси, за които се твърди наличието на основание за допускане на касационно обжалване (Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е на повече от 30 страници, със ситен шрифт, в него се твърди противоречие с описани като приложение 57 съдебни акта). Както беше посочено по-горе, присъденият размер, чието намаляване се иска, не превишава минималния определен, поради което не са налице предвидените чл. 78, ал. 5 ГПК предпоставки за намаляване на присъдено на ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение.

Поради изложеното дотук искането по чл. 248 ГПК е неоснователно. Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение искането на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД за изменение на определение № 436 /19.11.2020 г. по гр. д. № 2204 /2020 г. на Върховния касационен съд, I г. о. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.