О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№68

Гр. София, 25 февруари 2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 3.02.21 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3578/20 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на О. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд В. Т по гр. д. №304/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу касатора искове – признато е за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5073, 39 лв., главница по договор за потребителски кредит №2377013 от 10.08.13 г., сумата от 3744, 04 лв. – договорна лихва върху главното вземане за периода 21.01.17 – 21.08.17 г., законна лихва върху главницата от 6.03.18 г. и лихва за забава по чл. 86 ЗЗД в размер на 293, 37 лв. за времето от 21.01.17 г. до 6.03.18 г., на осн. чл. 79 и чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, 11 и 26 от ЗПК (ЗАКОН ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ)/ЗПК/.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната практика на ВКС по значимите за спора правни въпроси относно задължението на съда да обсъди направените от особения представител на ответника възражение за нищожност на договора за потребителски кредит...