Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат П. К., пълномощник на В. Й. Р. срещу определение №380 от 07.02.2020 г. по в. гр. д.№4376/2018 г. на САС, с което е оставено без уважение искане за изменение на постановеното по делото решение, чрез увеличаване размера на присъденото за първа инстанция адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ над размера от 1 812.48 лв. /до който е отменено решението на СГС/ до размера на 3 140 лв. с ДДС, евентуално до размер 3 200 лв.

В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като се иска отмяната му и присъждане на посочените размери на адвокатско възнаграждение.

Ответната страна по жалбата ЗАД „Б. В иншурънс груп“ не изразява становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:

За да постанови обжалваното определение съставът на САС е установил, че с постановеното по делото въззивно решение е отменил частично решението на СГС, предмет на обжалване, и частично е отхвърлил предявения иск, като съразмерно на това е намалил и присъденото в полза на представителя по пълномощие на ищеца възнаграждение за безплатна правна помощ до размера от 1 812.48 лв. Приел е, че няма основание за изменение на решението в частта за разноските, тъй като е редуцирал размера на присъденото адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ на база изчисленията на първоинстанционния съд за размера на дължимото възнаграждение, съразмерно на уважения размер на иска от 140 000 лв., срещу които не са направени оплаквания по реда на чл. 248 от ГПК, поради което и не може да се изходи от друга по-голяма база при частичната отмяна на решението на първата инстанция в частта за разноските, съответна на отмяната на решението по иска /в противен случай се заобикаля редът за защита по чл. 248 ГПК/. Посочил е, че няма и обосновимо легално основание, при отчитане и на възможността за развиване на производство по чл. 248 ГПК, при частична отмяна и частично отхвърляне на иска възнаграждението за безплатна правна помощ на представителя по пълномощие на ищеца, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, да се определи от въззивния съд в по-голям размер от този, определен от първоинстанционния съд, съразмерно на по-голям размер на иска, до който той е бил уважен.

Частната жалба се явява неоснователна.

С оглед общия размер на адвокатско възнаграждение за оказаната от адвокат К. безплатна адвокатска помощ и съдействие пред първата инстанция, изчислен от първоинстанционния съд в размер на 4956 лв. с ДДС /от които първата инстанция е присъдила 3178.84 лв., съразмерно на уважената част от исковата претенция/ и предвид отхвърлената от въззивния съд част от иска, и липсата на искане по чл. 248 от ГПК по отношение първоинстанционното решение /липсва възможност съставът, постановил въззивното решение, да ревизира възприетия от първата инстанция общ размер на адвокатското възнаграждение, без да е поискано изменение на първоинстанционното решение по реда и в сроковете по чл. 248 от ГПК/, дължимото на адвокат К. възнаграждение за безплатна адвокатска помощ пред първоинстанционния съд, е в размер на 1 812.48 лв., до какъвто извод е стигнал и въззивния съд с обжалваното определение, което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №380 от 07.02.2020 г. по в. гр. д.№4376/2018 г. на САС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.