Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. Д. М. от гр. Д. против решение № 806/22.01.2014г. на Върховния административен съд, пето отделение, постановено по адм. дело № 7344/2013г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К-4045/16.04.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна.

Ответникът министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, IІ колегия, в настоящия петчленен състав намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна – издадена от компетентен административен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно.

При формиране на своята воля съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В обжалваното решение са обсъдени и оценени доказателствата от административното производство, въз основа на които е установено дисциплинарното нарушение. Направена е оценка и на спазване от страна на дисциплинарно разследващия орган и дисциплинарно наказващия орган на процесуалните правила. Обоснован от приетите по делото доказателства е изводът за извършено от касатора тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР вр. т. 4, т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс на държавните служители в МВР. Деянието се изразява в поставяне от служителя на резолюция „Да се върне СУ” и подпис върху „Справка за нарушител от региона” относно Р. Р. Я., с което е създал необходимите предпоставки да бъде върнато свидетелството за управление на МПС и контролния талон на Р. Я., без приложено удостоверение за психологическа годност. Предвид служебните му функции, налице е възползване от служебно положение, неспазване на установения технологичен процес при възстановяване правата на водачите, след изтърпяване на наложените им наказания „лишаване от право да управлява МПС”, като с деянието си касаторът е уронил престижа на службата, доколкото представлява институция, чието добро име не е опазил и е дал негативен пример с поведение, насочено към пренебрегване на закона. Неоснователен е доводът за незаконосъобразност на наложеното му наказание поради липса на законовите предпоставки за това. Съгласно длъжностната си характеристика касаторът е длъжен да познава разпоредбите на Закона за движение по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на този закон, каквато е Наредба №36/15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания на министъра на транспорта. С деянието си касаторът е нарушил чл. 11, ал. 5 вр. чл. 1, ал. 1, т. 7 от цитираната наредба – положил е резолюция за връщане на свидетелството за управление на МПС без да е приложено удостоверение за психологическа годност на лицето.

Обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила.

Разноските в касационното производство са в тежест на касатора и следва да се присъдят на ответната страна до доказания размер.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, ІI колегия - петчленен състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №806/22.01.2014г. на Върховния административен съд, пето отделение, постановено по адм. дело № 7344/2013г.

ОСЪЖДА Т. Д. М. от гр. Д. да заплати на Министерство на вътрешните работи 150лв. (сто и петдесет лева) разноски пред касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. Ч. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. С./п/ С. Ч./п/ Л. М./п/ Е. К. Л.М.