Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 28 ал. 2 от Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (редакция ДВ бр. 62/10.08.2010 г. с тогавашно заглавие на закона Закон за предотвратяване и разкриване конфликт на интереси (ЗПРКИ).

Образувано е по жалба на Е. А. В.а от гр. А. срещу решение № РД 02-14-2230 от 16.12.2010 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което по отношение на нея е установен конфликт на интереси, свързан с посещението й в чужбина за сметка на проект „Марица и Сайент заедно в Европа”. Твърди, че обжалванията административен акт е постановен в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното в настоящото производство решение № РД02-14-2230 от 16.12.2010 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството е връчено на жалбоподателката на 20.12.2010 г. Жалбата е подадена по пощата на 27.12.2010 г., видно от пощенското клеймо върху плика, с който същата е постъпила във ВАС.

С разпореждане на Председателя на Пето отделение на ВАС жалбата е била оставена без движение с указание в 7-дневен срок да бъде внесена дължимата държавна такса, като бъде представен документ за това по делото. С определение № 3839 от 17.03.20111 г. съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, но по молба на Воденичарова с определение № 8956 от 21.06.2011 г. съдът е възстановил срока за изпълнение на дадените указания.

От приложената по делото административна преписка, по която постановено обжалваното министерско решение се установява, че в Дирекция координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности на министерство на вътрешните работи е постъпил анонимен сигнал, в който се твърди, че Е. А. В.а – началник отдел „Южен централен район” в МРРБ, която би трябвало да контролира изпълнението на проект, финансиран от Европейския съюз – „Марица и Сайент заедно в Европа” по приоритетна ос 4 „Местно развитие и сътрудничество”, бюджетна линия: BG 161PO 001/4.2-01/2008 „Подкрепа за междурегионално сътрудничество и обмен на най-добри практики”, Оперативна програма „Регионално развитие и благоустройството” е пътувала в чужбина за сметка на проекта.

Сигналът е постъпил от МВР в Инспектората на МРРБ и по него е разпоредена проверка на 01.11.2010 г.

При извършената проверка от служители на Инспектората на МРРБ е установено че МРРБ като управляващ орган е одобрил проект „Марица и Сайент заедно в Европа” по схема BG161PO001/4.2-01/2008 „Подкрепа за междурегионално сътрудничество и обмен на най-добри практики”, с източник на финансиране Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013”. Проектът е одобрен с кандидат О. М. и с партньори О. С. –Испания и Регионална агенция за социално-икономическо развитие (РАСИР) Хасково, като последната по същество е бенефициент по проекта.

След проведена обществена поръчка с предмет „Предоставяне на туроператорски услуги за провеждане на партньорски срещи, конференции и обучение в Р. Б. и К. И. по проекта О. М. сключила договор с „А. Т.” ЕООД. Предвидено било да се извърши пътуване с цел запознаване на място полезни практики и обмяна на опит в областта на формирането и осъществяването на местни и регионални политики, за срок от 5 дни, в което участие да вземат 20 ключови експерти, общински съветници, представители на бизнеса и НПО.

С писмо изх.№ 4/16.08.2010 г. Председателят на УС на РАСИР – Хасково, който е и ръководител на проекта предложил на Кмета на О. М. в състава на участниците като представител на РАСИР да бъде включена и госпожа Е. А.. С протокол №2 от 20.08.2010 г. от проведена партньорска среща между представители на О. М. и РАСИР Хасково е приет състава на групата за проучвателно пътуване, като в списъка на участниците е включена и Воденичарова.

Със заповед № РД-09-652 от 31.08.2010 г. Кмета на О. М. е командировал от 06.09.2010 г. до 10.09.2010г. в Барселона, община С. одобрените участници в пътуването, в това число и Воденичарова, посочена в заповедта като Ангелова.

За същото време по силата на заповед № РД-02-17-2821/31.08.2010 г. (която не е приложена към преписката, но този факт не се оспорва от жалбоподателката) Воденичарова била в платен отпуск.

От приложената по делото длъжностна характеристика на за длъжността началник отдел „Южен централен район”, в Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” в МРРБ, връчена на Воденичарова на 21.02.2010 г. се установява, че една от основните цели на длъжността е да осигурява сътрудничество с регионалните институции и да гарантира партньорство на регионално ниво. Като основни задължения са посочени изпълнението на мониторинг на ниво проект, верифициране, че съответните проверки на място за съответствие, договориране и системи за мониторинг на проектите са проведени и други свързани с контрол на документация по законосъобразността на процедурата или допълнителното споразумение и спазването на принципите на ЗОП, след предварително съгласуване с отдели „Мониторинг” и „Законодателство, оценка на риска и нередности”; изпълнява функциите на териториални на Управляващият орган (УО) на Оперативна програма „регионално развитие 2007-2013” – Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” на ниво район NUTS2.

По преписката са представени контролни листове за плащания по процесния проект, от които Воденичарова е подписала този за проверка на искания за авансово плащане на бенефициента – УО на 01.09.2010 г. и за проверка на искането за окончателно плащане от бенефициента – УО на 09.11.201 г. Одобрила е и доклада за верификация за два проекта, от които единият процесният – по схема BG161PO001/4.2-01/2008 на 09.11.2010 г.

В хода на проверката Воденичарова е дала писмени обяснения, в които твърди, че по молба на Серафимова взела участие във второто пътуване до Испания, но като турист, осъществявайки пътуването на собствени разноски и клиент на „А. Т.” ЕООД София по време на платен отпуск.

Към преписката са представени фактури за заплатените от О. М. суми за пътуването на „А. Т.” ЕООД.

На 26.11.2010 г. проверяващите представили на министъра доклад, в който след като описали установените факти заключили, че в случая Воденичарова е извършила нарушение по чл. 8 и чл. 9 ЗПРКИ, тъй като при описаното по-горе пътуване до Барселона е получила облага от материален характер за сметка на проекта в размер на 1 8666, 85 лв.,като размера е определен пропорционално от сумата на общо заплатените разходи заплатените разходи от О. М. на „А. Т.” ЕООД за групата за един участник.

Прието е, че жалбоподателката е нарушила и разпоредбата на чл. 12 т. 3 ЗПРКИ за настъпила промяна в обстоятелствата по т. 1 или т. 2 на чл. 12 ЗПРКИ, тъй като, считано от 12.04.2010 г. съпругът й Г. Д. В. е Председател на Народно читалище „Родолюбие -1873 г.” гр. А..

Въз основа на така извършената проверка Министърът на регионалното развитие и благоустройството постановил, обжалваното в настоящето производство решение № РД02-14-2230 от 16.12.2010 г., с което приел, че по отношение на Е. А. В.а – началник на отдел „Южен централен към Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” в МРРБ е налице конфликт на интереси – нарушение по чл. 2 ал. 1 и чл. 8 ЗПРКИ. Като мотиви в заповедта посочил, че в конкретния случай по проект „Марица и Сайент заедно в Европа” Воденичарова, в качеството й на началник отдел „Южен централен район” в ГД „ПРР” на МРРБ е верифицирала контролните листове относно извършени проверки на исканията на О. М. за авансово и окончателно плащане със становище, че исканията на О. М. за авансово и окончателно плащане със становище, че исканията са основателни и посочените в тях суми следва да бъдат изплатени. Същата е одобрила доклада за верификация относно извършените проверки по исканията за плащане от бенефициента. С участието си в състава на групата за проучвателно пътуване в Испания по проект „Марица и Сайент заедно в Европа” по предложение и като представител на РАСИР – Х. В.а, в качеството й на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3 т. 25 ЗПУКИ е нарушила забраната на чл. 8 от с. з. Приел, че в случая е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 2 ЗПУКИ, тъй като е получила облага от материален характер в размер на 1 886, 85 лв – командировка до Барселона – К. И. за сметка на проекта, по който е изпълнявала контролни функции.

Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – съгласно чл. 28 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 25ал. 2 т. 5 от ЗПРКИ (в приложимата редакция), установяването на конфликт на интереси се установява въз основа на доклада по чл. 26 ал. 4 ЗПРКИ от органа по назначаването, който за жалбоподателката е именно издателят на акт – министъра на регионалното развитие и благоустройството. Същото е в предвидената в чл. 28 ал. 1 форма, като съдържа мотиви и е базирано на доклада от извършената проверка.

Не се спори по делото, а и от доказателствата безспорно се установява, че Воденичарова е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3 т. 25 ЗПРКИ – същата е служител в орган на изпълнителната власт, който съгласно длъжностна характеристика извършва действия по управление и контрол.

От доказателствата по делото е установено, че производството е образувано въз основа на препратен от МВР сигнал до Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Неоснователен е доводът, че проверката е извършена в нарушение на закона, тъй като сигналът е анонимен. Съгласно разпоредбата на чл. 25 ал. 3 ЗПРКИ проверка по анонимни сигнали се извършва по решение на органа по назначаването, а видно от поставената върху писмо вх. № 90-05-2222 от 19.10.2010 г. резолюция от 01.11.2010 г. компетентният орган е разпоредил на Дирекция „Вътрешен одит” извършването на проверка. Проверката е извършена от служители на инспекторат в МРРБ, като е завършила с доклад № 93-00-25 от 26.11.2010 г. При извършването й са събрани доказателства от значение за случая – документите, установяващи, че Воденичарова е верифицирала контролните листове относно извършени проверки на исканията на О. М. за авансово и окончателно плащане по проекта, както и че сумите за пътуването на цялата група са заплатени от О. М., като са обсъдени и обясненията на Воденичарова № 90-05-2222/6/25.11.2010 г. Следователно проверката е извършване при спазване на изискванията и сроковете по чл. 26 ЗПРКИ. От така установеното следва, че обжалваният административен акт е постановен при спазване на административнопроизводствените правила за постановяването му.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съгласно разпоредбата на чл. 8 ЗПРКИ (в приложимата редакция) лице, заемащо публична длъжност, няма право да изпълнява контролни функции в частен интерес. В конкретният случай безспорно по делото е установено, че именно такива функции е имала жалбоподателката Воденичарова по отношение на проекта „Марица и Сайент заедно в Европа”, а пътувайки за сметка на проекта безспорно същата е получила облага по смисъла на чл. 2 ал. 3 ЗПРКИ. Неоснователни са наведените доводи на жалбоподателката, че същата е пътувала за своя сметка, тъй като тези твърдения са голословни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Всички приложени фактури и платежни документи установяват еднозначно, че плащанията за пътуването са извършени единствено от О. М.. Представените копия от електронен билет и бордна карта удостоверяват единствено факта, че Воденичарова е осъществила пътуването, но не и че същата е извършила плащане за своя сметка. Неоснователен, като неотносим към предмета на спора е наведеният довод, че същата не е била валидно командирована от кмета на О. М..

Неоснователни са и наведените доводи, че същата е осъществила пътуването в изпълнение на служебните си задължения да осъществява контрол на всички етапи от проектите, а целта на посещението е била запознаване на място с полезни практики и обмяна на опит в областта на формирането и осъществяването на местни регионални политики. На първо място тези доводи влизат в противоречие с твърденията на Воденичарова, че същата е осъществила пътуването по време надлежно разрешен отпуск и със свои средства като турист, а на следва място следва да бъде съобразено обстоятелството, че служебните пътувания следва да бъдат извършени по заповед за командироване, която за служител на МРРБ следва да бъде издадена от министъра или оправомощено от него лице, което в случая не е сторено.

Предвид на това настоящият състав намира, че жалбата на Е. В.а срещу Решение № РД02-14-2230 от 16.12.2010 г. на Министъра на регионалното развитие следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ

жалбата на Е. А. В.а против Решение № РД02-14-2230 от 16.12.2010 г. на Министъра на регионалното развитие.

РЕШЕНИЕТО

подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Г./п/ И. С.

И.С.