Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР гр. С. против решение № 2 от 26.01.2012 г., постановено по адм. дело № 295/2011 г. по описа на Административен съд гр. С.. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му.

Ответникът – С. С. И., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. С. е отменил заповед № 1251/14.10.2011 г. на директора на Областна дирекция на МВР гр. С., с която на С. С. И. е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от една година.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е издадена в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи и правилника за приложението му.

Обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон.

Изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон е законосъобразен. Дисциплинарното наказание е наложено на държавния служител за това, че същият...