Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионалната инспекция по околна среда и водите, Смолян (РИОСВ), против Решение № 255/12.01.2009 г., постановено по а. д. № 201/2008 г. по описа на Административен съд гр. С. (АСС).
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е обявена нищожността на Заповед на директора на РИОСВ № РД-08-754/03.06.2008 г.
Недоволен от решението, касаторът го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяването на друго решение, по съществото на спора.
Ответната страна – кметът на О. Ч., чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли отхвърлянето `и.
Прокурорът дава становище за основателност на жалбата. Счита, че в случая е приложим Закона за опазване на околната среда (ЗООС). От доказателствата по делото е установено наличието на условията по чл. 158, т. 3 от закона за издаването на принудителна административна мярка (ПАМ) от страна на директора на РИОСВ. Издадената такава е законосъобразна, поради което съдебното решение за обявяването на акта за нищожен е неправилно.
За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС) възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена по делото. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на АСС.
При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна по съображения, различни от изложените в проверяваното съдебно решение.
Сравнявайки обжалваната Заповед № РД-08-754/03.06.2008 г. с приложената по делото Заповед № РД-08-944/15.07.2008 г., и двете на директора на РИОСВ гр. С. е видно, че те са идентични по съдържанието си. И с двете, на основание чл. 158, т. 3 чл. 14, ал. 4 във вр. с чл....