Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. П. Б. против решение № 104 от 18.01.2012 г. по адм. дело № 3625/ 2011 г. на Административен съд – Варна, с което жалбата му против изричен отказ на районния прокурор на гр. В. да му предостави информация по заявление вх. № 10382/ 26.08.2011 г., е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като исканата информация е обществена и не са налице основания за постановения отказ. Моли да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок за оспорване на съдебния акт и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Варна е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона.

Аргументирано съдът приема, че отказът на районния прокурор на гр. В. да предостави исканата по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) информация, е постановен в съответствие със закона – от компетентен орган, в предвидената в чл. 38 от ЗДОИ писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в текста, включително фактическите и правни основания за взетото решение.

Правилно е и заключението на съдебния състав, че отказът на органа, да предостави по заявлението на Бонев с вх. № 10382/ 18.01.2012 г. информация и да даде отговор на следните въпроси : съгласно коя практика документите нямат пазарна стойност; известно ли е на прокуратурата, че застрахователните полици са ценни книжа и се заплащат; да посочи...