Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 187, ал. 3, във вр. с чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Ц. Б. И. – прокурор в Районна прокуратура - гр.Г. О. - срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 4.4. от протокол № 9 / 01.03.2012 г., с което А. Х. А. – прокурор в Окръжна прокуратура - гр. Г. е повишен на основание чл. 160 от ЗСВ в длъжност „прокурор” в Апелативна прокуратура – гр. В. Т..

Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение поради издаването му в нарушение на материалния закон, на административнопроизводствени правила и несъответствие с целта на закона. Доводите за неправилно прилагане на чл. 192, ал. 4 от ЗСВ са свързани с по-доброто класиране на жалбоподателката от конкурсната комисия. В нарушение на чл. 39б от ЗСВ Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията”, а след това и Висшият съдебен съвет, са формирали становищата си въз основа на оценката на прекия административен ръководител и административния ръководител на Апелативна прокуратура – В. Т. без да се съобразят със становището на Комисията по професионална етика в районната прокуратура. Решението не е мотивирано и взето без предварително изясняване на всички обективни обстоятелства от значение за случая.

О. В. съдебен съвет, гр. С., е оспорил жалбата в писмен отговор.

Заинтересованата страна А. Х. А. от гр. Т., обл. Габрово, е оспорил жалбата в писмени становища.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на оспорването.

Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното:

Жалбата на Ц. Б. И. срещу решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 4.4. от протокол № 9 / 01.03.2012 г. е подадена в преклузивния срок по...