Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез пълномощника юрк. Е. Г., срещу решение № 15115 от 10 декември 2009 година, постановено по адм. д. № 10660/2009 година по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено решение № 105/19 юни 2009 година, постановено по преписка № 214/2007 година на КЗД.

В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на решението поради необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

От ответника К. Р. – директор на НЕЛК, е постъпило писмено становище, в което излага доводи за неоснователност на подадената касационна жалба.

Писмен отговор е постъпил и от Р. А. К. с искане за отмяна на обжалваното решение.

Останалите ответници – П. И. С., директора на РУ „СО” – Пловдив и директора на Регионален център по здравеопазване – Пловдив, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на д-р К. Р. – директор на НЕЛК срещу решение № 105/19 юни 2009 година, постановено по преписка № 214/2007 година на КЗД, с което е установено, че с действия и бездействие директорът на НЕЛК е осъществил неблагоприятно третиране по отношение на Р. К.в, с което е засегнал негови права и законни интереси по чл. 112 от Закона за здравето, в нарушение на изискването по чл. 6 от ЗЗДискр. и му е наложена глоба в размер на 250 лева. Със същото решение му е наложена и глоба в размер на 500 лева поради непредставяне на искана от административния орган информация. Съдът е приел, че оспореното решение на КЗД е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и не е съобразено с целта на закона, поради което го е отменила изцяло. Така постановеното решение е правилно.

Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменителни основания спрямо оспореното решение на КЗД е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. в тежест на страната, която твърди, че е потърпевша от дискриминационно третиране, е да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице такова третиране. Молителят пред комисията Р. К.в е изказал твърдения за дискриминационно третиране от страна на директора на НЕЛК по признак „обществено положение”. Доказателства в подкрепа на това твърдение обаче по делото не са представени, което обстоятелство е изрично отбелязано и в оспореното решение на КЗД. Въз основа на наведените твърдения и предвид факта, че копие от съпроводителното писмо, с което директорът на НЕЛК е изпратил жалбата на Карахюсеинов заедно с медицинското експертно досие на Софийски градски съд, е изпратено и на администрацията на президента на Р. Б., е направен незаконосъобразния извод, че жалбоподателят Карахюсеинов е третиран неравно. В тази връзка тричленният състав обосновано е приел, че не всяко действие представлява проява на дискриминация и че за да бъде определено като акт на неравно третиране, трябва да бъдат установени обективните и субективни предели на въздействие спрямо лицето, инициирало производството пред КЗД.

Правилно е обжалваното решение и в частта му, с която е отменена наложената на основание чл. 78, ал. 2 от ЗЗДискр. на директора на НЕЛК глоба. По преписката пред комисията липсват данни от последния да е искано представянето на някакви конкретни доказателства или информация по случая. Директорът на НЕЛК е бил конституиран като ответна страна в административното производство и като такава разполага с процесуално право да излага становището си и да представя доказателства в подкрепа на защитната си теза. Обстоятелството, че не се е явил на насроченото пред КЗД заседание по преписката и не е представил писменото си становище не представлява нарушение на разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗДискр., както е приел и тричленния състав.

С оглед горното и при липсата на релевираното в касационната жалба основание за отмяна, обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав – ІІ колегия, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15115 от 10 декември 2009 година, постановено по адм. д. № 10660/2009 година по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. К./п/ Н. Д./п/ Д. Р./п/ С. Ч. Н.Д.