Производството е по чл. 43а, ал. 3 от Закона за предотвратяване и конфликт на интереси отм. във връзка с пар. 24, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение на Закона за предотвратяване и конфликт на интереси и чл. 208 АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С. Г.-Цонкова срещу решение № 451/11.01.2011 г. по адм. д. № 13516/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - комисията за борза с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при 41--то Н. С. не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с до

клад на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика към 41-ото Народно събрание, на която е възложена дейността по предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. С доклада е направено искане за налагане на глоба на касаторката като заместник-председател на Комисията за установяване на имущество, придобито чрез престъпна дейност по чл. 34, ал. 1 от ЗПУКИ поради

непредставянето в срок на декларацията по чл. 12 от ЗПУКИ. С обжалваното решение съдът е наложил глоба в размер на 1 000 /хиляда/.

За да постанови този резултат, съдът е развил доводи, че Цонкова е избрана на 16.07.2010г. за заместник-председател на Комисията за установяване на имущество, придобито чрез престъпна дейност. В законно установения срок-22.07.2010 г. касаторката не е подала декларация, с което е осъществила административно нарушение съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗПУКИ.

Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния и процесуалния закон при следните съображения:

На първо място съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални правила и норми с оглед твърдените за това обстоятелства в касационната жалба. В случая приложимият закон е специалният ЗПУКИ, който изключва приложимостта на разпоредбите на ЗАНН. В този аспект не може да се поставя на разглеждане нито въпроса за маловажност и малозначителност на деянието с оглед неговата обществена опасност, нито за евентуалната приложимост на последващ по-благоприятен закон съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Характерът на деянието в конкретния казус е

съобразен от законодателя с предвиждането на административна санкция за това формално нарушение.

Ето защо разпоредбата на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания не може да намери приложение и да обоснове освобождаване от административнонаказателната отговорност. Единственото позоваване тук е възможно на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, приложима по аналогия съгласно чл. 46 Закона за нормативните актове /ЗНА/ само досежно критериите за определяне размера на наказанието в рамките на минималния и максималния такъв, визиран в специалния закон.

По приложението на материалния закон настоящата инстанция намира следното:

По принцип меродавен е този нормативен акт, който е в сила по време на извършване на деянието, квалифицирано от определен закон-в случая ЗПУКИ като нарушение. Последващо изменение на предпоставките, визирани в хипотезиса на прваната норма, не може да повлияе на правните послецици от извършеното вече деяние, квалифицирано от закона като нарушение. По-точно нормативната промяна на релевантите факти не може да преуреди правните послеции, настъпили от вече осъществени такива факти, ако липсва изрична нормативна разпоредба в такъв смисъл. Поради това промяната на срока за подаване на декларация по чл .12 ЗПУКИ от 7- дневен в 30-дневен такъв, последавала до произнасяне на обжалвания съдебен акт, не може да повлияе върху осъщественото вече нарушение, изразяващо се в неподаването на декларацията в 7-дневен срок. Изменената норма е материалноправна и като такава тя действа само занапред, без да може да въздейства върху вече възникнали, осъществени факти. Ето защо, уреждайки нов срок, нормата на чл. 14, не може да преуреди правните последици - налагането на глоба, при продължаващо в предвидения и изтекъл вече 7-дневен срок бедйствение. Този срок е бил предвиденс изменената норма и изтичането му е годно да предизвика правната последица налагане на глоба.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 451/11.01.2011 г. по адм. д. № 13516/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Й./п/ З. Т./п/ Т. Р./п/ С. Ч.

Т.Р.