Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на О. Д на Държавен фонд "Земеделие" – София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 370 от 14.10.2020 г. на Административен съд – Перник, постановено по адм. дело № 200 по описа за 2020 г., с което е отменен негов Акт за установяване на публично държавно вземане № 14/06/3/0/01810/3/01/04/01 от 30.12.2019г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ползвателят точно е изпълнил поетият ангажимент по създаване на трайно насаждение с череши, изхождайки от вида на трайните насаждения. Намира, че съгласно Наредба № 10/10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. – Наредба № 10/ е допустимо да се кандидатства с едни трайни насаждения, а да се заложи като цел създаването на друг вид. Сочи, че съдът не е указал при разпределението на доказателствената тежест необходимостта от ангажиране на доказателства за изчисление на първоначалния икономически размер на стопанството. Изтъква, че не му е нарушено правото на защита, тъй като не е било ясно, че в предмета на спора се включва и вида на културите, формиращи първоначалния икономически обем на стопанството. Заявява, че вещото лице не разполага със специални знания, позволяващи му да установени релевантното обстоятелство за идентичност на мястото, което е посетил с посочено в заявлението за кандидатстване. Позовава се на нормата на чл. 14, ал. 4 от...