Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА).
Образувано е по касационна жалба на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – гр. Я., чрез процесуалния си представител служител с юридическо образование главен експерт В., срещу решение № 221 от 09.12.2020г., постановено по адм. дело № 132/2020г. на Административен съд – гр. Я., с което по жалба на „Континвест“ ООД е отменена Заповед № ДК – 02 – Я - 2 от 14.04.2020г. на Началника на РДНСК – гр. Я., с която на основание чл. 225 ал. 1 във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж от първа категория: „Инсталация за производство на алуминиев сулфат“, намиращ се в УПИ XVI, кв. 333, по плана на гр. Я., с административен адрес гр. Я., ул. „Ямболен“ № 35, изпълнен без издадени строителни книжа и с което е прогласен за неистински протокол за въвод във владение № 0952/2001/030136 от 31.05.2005г. съставен от публичен изпълнител на Агенцията за държавни вземания (АДВ) в частта на написаното на стр. 3 изявление с ръкописен текст: „Технологичното оборудване е демонтирано и ознесено от сградите на двете отделения по нареждане на представителите на „Ямболен“АД“ и го е изключил от доказателствата по делото. С решението РДНСК – гр. Я. е осъдена да заплати разноските по делото.
В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че за постановяване на оспореното решение АС – гр. Я. необосновано и в противоречие с доказателствата е приел, че не е безспорно установен незаконен строеж, изграден без строителни книжа. Твърди в тази връзка, че съдът едностранчиво е кредитирал едни доказателства, а не е кредитирал други доказателства и неправилно и необосновано се е позовал на свидетелските показания на свидетелите С., И. и П., а не е кредитирал свидетелските показания на свидетелите Б. и Й.. Посочва, че от доказателствата е установено, че спорната инсталация е била демонтирана в периода 2002 – 2005г. и впоследствие е изградена отново без строителни книжа. Посочва и че неправилно съдът се позовава на приетата по делото съдебна експертиза, изготвена от вещо лице – химик, тъй като той не е виждал инсталацията преди 1988г., когато е изградена и няма как да установи дали сегашната инсталация е същата, която е приета с акт обр. 16 през 1988г. Най – накрая твърди, че в нарушение на материалния закон и процесуалните правила АС – гр. Я. е приел, че в годините са подменяни отделни елементи на инсталацията, което представлява текущ ремонт по § 5 т. 43 ПР на ЗУТ, а напротив твърди, че в годините са били демонтирани части от инсталацията, приета 1988г., и са били монтирани нови такива, които представляват основен ремонт по смисъла на § 5 т. 41 ПР на ЗУТ, за които се изискват одобрени строителни книжа, а в случая такива липсват, поради което е налице незаконен строеж. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта на Началника на РДНСК – гр. Я.. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът „Континвест“ ООД с представен писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. Ч., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С оспорената пред Административен съд – гр. Я. З № ДК – 02 – Я - 2 от 14.04.2020г. на Началника на РДНСК – гр. Я. е наредено премахването на незаконен строеж: „Инсталация за производство на алуминиев сулфат“, намиращ се в УПИ XVI, кв. 333, по плана на гр. Я., с административен адрес гр. Я., ул. „Ямболен“ № 35, изпълнен без издадени строителни книжа. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът представлява „Инсталация за производство на алуминиев сулфат“, изпълнена в промишлена едноетажна масивна сграда с идентификатор № 87374.515.60.1 по кадастралната карта (КК) на гр. Я., представляваща цех за „Алуминиеви соли“, построен през 1985г., като строежът „инсталацията за производство на алуминиев сулфат“ е разположена в производственото помещение на цех „Алуминиеви соли“. Посочено е, че тази сграда е въведена в експлоатация с акт обр. 16 от 15.01.1988г. за пусков комплекс „Малотонажни химически производства – неорганични соли“ с подобект „Цех за алуминиеви соли без сушилна инсталация“ и с протокол обр. 16 от 13.12.1988г. за подобект „Цех за алуминиеви соли – само сушилна инсталация“. В заповедта е посочено и че по устни обяснения на управителя на „Континвест“ ООД инсталацията е променена технологично и частично подменена в сравнение с въведената в експлоатация през 1988г. като са конкретно описани новите технологични елементи. В заповедта административният орган е посочил и че строежът „Инсталация за производство на алуминиев сулфат“, включващ инсталация за производство на алуминиев сулфат в производственото помещение, офладителна кула, изнесена извън производственото помещение, но технологично свързана с инсталацията и монтаж на опаковъчни машини в складово помещение са изградени 2009г. – 2010г. В заповедта е прието, че се касае за строеж от първа категория по чл. 137 ал. 1 т. 1 б. „к“ ЗУТ, като безспорно е прието за установено, че строежът „инсталация за производство на алуминиев сулфат“ е незаконен по чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ, изпълнен без одобрени строителни книжа – одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж.
За да постанови оспореното решение Административен съд – гр. Я. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, предвид категорията на строежа и при спазване на изискванията за форма, но при неправилното приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че спорният обект – инсталация - безспорно представлява строеж, за който е необходимо издаване на разрешение за строеж. Приел е обаче, че от доказателствата, събраните гласни такива, изслушана и приета неоспорена съдебна експертиза от вещо лице – инженер химик и събраните писмени доказателства – преценени в тяхната съвкупност (като е изложил мотиви кои доказателства кредитира и кои не), че е установено, че съществувалата инсталация и въведена в експлоатация през 1988г. като част от обособеното производство на неорганични соли в ТХК „Д.Д“ – Ямбол (понастоящем „Ямболен“) никога не е била демонтирана, включително в периода 2002 – 2005г., а са били ремонтирани отделни нейни елементи. Позовава се в тази връзка и на заключението на вещото лице П., според чието заключение съществуващата сега инсталация е същата от 1988г., няма конструктивна, нито технологична промяна, като при огледа е установена подмяна на износени части със себеподобни, като е достигнал до извод, че това сочи на извършен текущ ремонт по смисъла на § 5 т. 43 ДР на ЗУТ с цел поддържането му в изправност, а не за новоизградено съоръжение, за което се изискват строителни книжа. По тези съображения е стигнал до извод за липса на новоизграден строеж, като е приел за недоказано посоченото във заповедта за извършен такъв през 2009 – 2010г., за който да е необходимо одобряването на строителни книжа. Поради това е приел заповедта за материално незаконосъобразна. Приел е и допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, доколкото е констатирал противоречиви и непълни мотиви на заповедта, тъй като от тях не става ясно какво съоръжение е наредено да бъде премахнато дали изцяло ново или реконструирано такова. В тази връзка е посочил, че на първата страница на заповедта е описано като „инсталация за производство на алуминиев сулфат“, изпълнена в едноетажна промишлена сграда с идентификатор № 87374.515.60.1, представляваща цех за „Алуминиеви соли“, построена през 1985г. и въведена в експлоатация с два акта обр. 16 от 15.01.1988г. и 13.12.1988г., с което не е отречено, че сградата ведно със съоръженията е въведена в екплоатация през 1988г. А от друга е посочено, че през 2005г. сградата е предадена с изнесено и демонтирано оборудване. Посочил е, че това противоречи на приетото на стр. 2 от заповедта, че съгласно данни от управителя на дружеството инсталацията е променена технологично и частично подменена с въведената в експлоатация през 1988г. Посочил е, че не става ясно как дружеството се е сдобило с инсталацията, която е била демонтирана през 2005г. (посочено на стр. 1 в заповедта), за да я промени впоследствие и да подмени нейни елементи. Поради това е приел, че от заповедта не става ясно дали е наредено за премахване изцяло ново съоръжение, състоящо се от изцяло нови технологични елементи, или реконструирано такова, което не е описано в цялост. Приел е, че това е нарушение от категорията на съществените на административно производствените правила, тъй като по този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя в първата инстанция. Поради това е приел заповедта за незаконосъобразна и е отменил заповедта.
Оспореното решение на Административен съд – гр. Я. е правилно.
При постановяване на оспореното решение съдът е събрал относимите към спора доказателства, като е преценил същите в тяхната цялост и е изложил подробни съображения кои от тях кредитира. Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства, както гласни, така и писмени, включително приетата по делото СТЕ и обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание, не може да бъде направен извод за наличие на новоизградена „инсталация за производство на алуминиев сулфат“ в периода 2009г. – 2010г., какъвто строеж е нареден за премахване с оспорената заповед. Напротив нито едно доказателство не подкрепя приетото от административния орган в оспорената заповед наличие на нова инсталация, изградена в посочения период, дори устните обяснения на управителя на дружеството – жалбоподател в първата инстанция, ако се приеме, че те са дадени /настоящата инстанция споделя в тази връзка мотивите на първоинстанционния съд/. Това е така, тъй като обясненията на управителя установяват извършването на ремонти и подляна на части в инсталацията, евентуално водещи и до технологични промени в процеса, но не водят до извод за извършване на нов строеж, както е приел административния орган. Правилно съдът е направил извод, че от събраните по делото доказателства не може да се приеме за безспорно, че инсталацията е била изцяло премахната в периода 2002г. – 2005г. Документите, официални писмени в тази връзка, са противоречиви. Като от представени по делото писмени доказателства, писма изхождащи от Министерство на околната среда и водите – регионална инспекция – С. З от 2007г., РДНСК – Ямбол пак от м. октомври 2007г. също се установява, че към този момент октомври месец 2007г. на територията на комплекса, който към 2007г. е стопанисван от праводателя на жалбоподателя в първата инстанция фирма „Бо инженеринг“ ООД, се извършва производство на алуминиев сулфат и други химически агенти, като от писмото на РНДСК – Ямбол от 2007г. се установява, че към този момент производството на територията на фирмата са частично променени досежно изходните суровини, но без технологични промени и без промяна на предназначението на сгради, съоръженията и инсталациите, въведени в експлоатация с протокол абр. 16 от м. 12.1988г. и 15.01.1988г., както и при липса на противоречие с ПУП /стр. 21 от делото на Ас – гр. Я./. Тези писмени доказателства /официални документи/, ведно със събраните гласни доказателства, както и приетата по делото съдебно – техническа експертиза, водят до извод за недоказаност на приетото в оспорената заповед, че инсталацията, съществувала и приета с протоколи обр. 16 от 1988г. е била изцяло демонтирана в периода 2002 – 2005г. Напротив обоснован е извода на съда, че от всички събрани по делото доказателствата, обсъдени в тяхната цялост и взаимовръзка, се установява, че инсталацията макар и с промени е продължила да съществува и след 2005г. и е недоказано приетото в оспорената заповед наличие на нов строеж, изграден в периода 2009 – 2010г.
Правилен е извода на съда и за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта, както и такива във формата, а именно наличие на противоречиви мотивите, както и противоречие между мотивите и диспозитива на заповедта. Това е така, тъй като с нея е наредено премахването на нов строеж, изграден без строителни книжа, а в мотивите на заповедта навеждат извод за наличие на съществуваща инсталация, в която са внесени промени, т. е. за извършени ремонти по нея, без обаче да е налице установяване дали се касае за текущи такива, основни или пък реконструкция. Неоснователно е възражението на касатора, че строежът е незаконен като изграден без строителни книжа, тъй като и основният ремонт или реконструкцията, представляват строеж, за който се изискват строителни книжа. Действително и основния ремонт и реконструкцията, представляват строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, за които се изисква одобряване на строителни книжа. В случая обаче оспорената заповед не е аргументирана с наличието на строеж във формата на основен ремонт или реконструкция, не е установено точно какви промени са извършени и дали те отговарят на понятията основен ремонт или реконструкция, като е недопустимо във фазата на съдебното оспорване и то на касационна инстанция да се внасят нова фактически и правни основания за акта.
Оспореното решение като правилно следва да се остави в сила.
При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно, а искането на ответника по касация, макар и основателно, не следва да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства за строени разноски за касационната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 221 от 09.12.2020г., постановено по адм. дело № 132/2020г. на Административен съд – гр. Я.. РЕШЕНИЕТО е окончателно.