Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Мартекс 08“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Верила“ №1, представлявано от М. Д.-управител, чрез адв. З. К., срещу решение № 7567/30.12.2020 г., постановено по адм. дело № 10358 по описа на Административен съд – София-град за 2020 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/№ ФК-С696-0458631/08.10.2020 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. С., Главна дирекция „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП.
Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето от АПК. Твърди, че заповедта, с която е наложена процесната ПАМ, е издадена в противоречие с материалните разпоредби и целта на закона. Излага доводи, че установената разлика между фискалното устройство и фактическата касова наличност се дължи на въвеждане на пари в касата. Счита, че мярка от процесния тип може да бъде налагана единствено в хода на ревизионно производство във връзка с установяване на неотчетени приходи и съответните данъчни задължения. Твърди, че правото му на защита е нарушено, тъй като процесната заповед е издадена преди издаване на АУАН. Отправеното към съда искане е за отмяна на първоинстанционното решение.
Ответникът - Началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. С. в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховната административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба и предлага атакуваното решение да бъде оставено в сила.
Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София-град е била заповед за налагане на ПАМ № ФК-С696-0458631/08.10.2020 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. С., към ГД „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „Мартекс 08“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от ЗДДС. Разпоредено е „запечатване на търговски обект“, представляващ – баничарница, находяща се в гр. С., бул. „Възкресение“ № 53, стопанисван от „Мартекс 08“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
Заповедта е издадена след извършена проверка от органи по приходите на 01.10.2020 г. в 12:16 ч., по време на която е направена контролна покупка на стойност 3, 80 лв., за която не е издаден фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство, нито друг данъчен документ, преди легитимацията. Покупката не е отразена и в разпечатания от фискалното устройство КЛЕН. В хода на проверката е установена разлика между касовата наличност според фискалното устройство и фактическата касова наличност в размер на 819, 47 лв., за която органите по приходите са приели, че представлява въвеждане на пари в касата, но това не е отразено чрез стопанска операция. За проверката е съставен протокол № 0458631/01.10.2020 г.
Въз основа на тези констатации, органът е издал процесната Заповед, с която на основание чл. 186, ал. 1, вр. чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни поради нарушения на чл. 25, ал. 1, т. 1 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.) във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Първоинстанционният съд е приел, че ЗПАМ е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при липса на допуснати съществени административнопроизводствени нарушения. Относно материалната законосъобразност и съответствието на оспорвания индивидуален административен акт с целта на закона, е прието следното:
Извършеното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е безспорно установено. Констатациите, че е извършена продажба без да бъде издаден документ за това от ФУ в обекта не са опровергани. Съдът е приел, че са налице предпоставки за налагане на ПАМ, като е счел, че заповедта, с която е наложена, съдържа правни и фактически съображения, които обосновават нейната продължителност. Не са възприети твърденията на търговеца по отношение на положителната касова разлика в размер на 819, 47 лв. Представените разходни фактури, платими в рамките на деня, с които се обяснява фактическото наличие на сумата не са приети, като основание ЗПАМ да бъде отменена. Решението е правилно.
С чл. 186 ЗДДС е предвидено налагане на принудителна административна мярка, с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице - запечатване на обект за срок до 30 дни, в случаите на посочените в разпоредбата нарушения, сред които е и неиздаване на съответен документ за продажба по чл. 118.
Нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС предвижда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен в изрично посочени в Наредбата случаи.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект ". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
Обосновано и в съответствие с приложимите материално правни норми, първоинстанционният съд е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено. С наложената ПАМ се преследва и целта на закона, посочена в разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН. В мотивите на административния акт, органът е изложил всички фактически и правни основания за издаването на посочената заповед, като е съобразил и принципа на съразмерност, уреден в чл. 6, ал. 2 АПК и е определил срока на мярката в размер на 14 дни при максимален такъв от 30 /тридесет/ дни. В настоящия случая установяването на фактическите обстоятелства, даващи основание да се приеме, че е налице нарушение сред изброените в закона, е обвързало административния орган да издаде заповед за налагане на принудителната административна мярка с необходимите реквизити.
Твърдението в касационната жалба, че за нарушението следва да бъде издадено първо АУАН и едва след това да се налага ПАМ е неоснователно. Предпоставките, които визира чл. 186, ал. 1 от ЗДДС не предвиждат наличието на АУАН, за да бъде приложена ПАМ. Достатъчно е да бъде констатирано нарушение и тази констатация е направена при извършената проверка на търговския обект, за което е съставен протокол по чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
Протоколът е съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи принудителна административна мярка. По делото не са представени доказателства от които да се установява, че касаторът не е извършил процесното нарушение. Административнонаказателното производство няма отношение към налагането на принудителна административна мярка, доколкото същата се налага с мотивиран индивидуален административен акт, след установено по съответния ред при проверка от органите по приходите административно нарушение.
Събраните доказателства относно констатираната от проверяващите касова разлика в размер на 819.47 лв. са неотносими към спора, тъй като ЗПАМ е издадена за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и не е свързана неотразяване на въведените пари в касата чрез операциите на фискалното устройство в нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Освен това не са представени доказателства, че касовата разлика е формирана от отчетен преди това оборот, а доказването на този факт е било във възможностите на касатора.
Споделят се изводите на АССГ, че при съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, както и обстоятелства, относими към търговеца и проверявания обект, в който се упражнява дейността му, административният орган е определил съразмерен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. Административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност.
Обосновано и въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подадената жалба е неоснователна. Изводите му се споделят от настоящия касационен състав, поради което постановеното съдебно решение, като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно направено искане за присъждане на разноски, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 100 лв.
Мотивиран така, настоящият състав на Върховен административен съд, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7567/30.12.2020 г., постановено по адм. дело № 10358/2020 г. по описа на Административен съд – София-град
ОСЪЖДА „Мартекс 08“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Верила“ №1 да заплати на НАП – София 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение
Решението не подлежи на обжалване.