Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на С. Ж. С. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №1669 от 04.07.2019 г., постановено от САС,ГК-4 с-в по в. гр. д. №436/2019 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 09.07.2018 г. на СГС, ГО,17 с-в по гр. д. № 15507/2016 г., с което е отхвърлен предявеният от С. Ж. С. против С. Н бюро на българските автомобилни застрахователи иск с правно основание чл. 282, ал.З вр. ал. 5 КЗ отм. за заплащане на сумата 150 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от увреждания, причинени при ПТП, настъпило на 16.11.2015г. на автомагистрала „Марица“, както и в частта за разноските.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 3ГПК.

От страна на ответника по касационната жалба С. Н бюро на българските автомобилни застрахователи е изпратен писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност и се претендира присъждане на разноските пред настоящата инстанция в размер на 4 080 лева-адв. в.ие.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен така предявения иск, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

В исковата молба се твърди, че на 16.11.2015г. на км 49 на АМ „Марица“ с посока към [населено място], в землището на [населено място] товарен автомобил с хърватска регистрация, управляван от М.Бич, блъснал намиращия се на пътното платно л. а. „Ф. П“, управляван от ищеца. Сочи се, че вследствие на инцидента, С. Ж. С. получил тежки травматични увреждания, заради които престоял в болница до 10.12.2015г„ след което продължил лечението в дома си. Твърди се, че ищецът изпитвал силни болки, не можел да се движи, трябвало да използва чужда помощ.

Съгласно констативен протокол за ПТП № 1624130/16.11.2015г., водачът на лекия автомобил е спрял на пътното платно и престоял без да вземе мерки за обезопасяване и става причина за ПТП с товарния автомобил при намалена видимост-тъмнина. Според заключението на САТЕ, възприето от въззиния съд, механизмът на ПТП е следният: на 16.11.2015г. в условията на пълна тъмнина на АМ „Марица“ в северното платно с посока за движение към Пловдив и София водачът на л. а. „Ф. П“ С. С. е спрял в дясна активна лента с изключени светлини, без да е взел мерки за обезопасяване. В същото време в дясната активна лента се движи товарен автомобил седлови влекач „Скания R42“ с per. № ZG 2855 ВМ с полуремарке с per. № ZG 5277ЕР, управляван от М.Бич със скорост около 73 км/ч и на къси светлини, като на км 49 е настъпил удар между двете МПС с предна дясна част на товарния автомобил в задната част на лекия автомобил. Вещото лице е изчислило, че опасната зона за спиране на влекача при скорост 73 км/ч е 76 метра и е обяснил, че при движение на влекача на къси светлини, осветеността от фаровете на пътя пред автомобила е около 50-55 метра. Експертът е изчислил, че ако товарният автомобил макар и на къси светлини се е движил със скорост 56, 24 км/ч, водачът Бедекович би имал възможност да спре и да предотврати удара. Същият е посочил, че тъй като опасната зона на спиране на товарния автомобил е 76 м, а фаровете му са осветявали пътя напред 50- 55 м, водачът на влекача не е имал възможност да спре преди да достигне осветения от късите светлини спрял л. а. „Ф. П“. Следователно: водачът на товарния автомобил не е имал възможност да предотврати произшествието чрез аварийно спиране. Ето защо, причина за създалата се опасната ситуация и настъпване на произшествието е спирането и престояването на л. а. „Ф. П“ в дясна активна пътна лента за продължителен период от време от страна на водача С. С.. Съдът се е позовал и на обясненията на в. л., че на мястото на инцидента е имало лента за аварийно спиране, както и че липсват данни за наличие на техническа причина за спирането на л. а. Фиат.

На база така приетите за доказани факти по механизма на ПТП са направени следните изводи относно необходимите елементи от сложния фактически състав на нормата в чл. 45 ЗЗД, от който възниква основание за отговорността на делинквента:

Водачът на влекача е управлявал същия с разрешена от закона скорост. Съгласно заключението на САТЕ причина за настъпване на произшествието е спирането и престояването на л. а. „Ф. П“ в дясна активна пътна лента за продължителен период от време без обозначения и включени светлини, при положение, че на автомагистралата е имало аварийна лента и водачът на л. а. „Ф. П” е следвало да спре именно на нея. Отделно от това, ищецът следвало при спиране на превозното средство на активната лента, поради каква и да е причина, да включи аварийния сигнал за предупреждаване на останалите участници в движението. Ето защо, съдът е заключил, че неправомерното поведение на ищеца, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му като водач, посочени в чл. 58. т. 1, чл. 73 и чл. 74а от ЗДвП е единствената причина за настъпване на произшествието. При ПТП на ищеца са причинени тежки телесни увреждания от които същият е търпял болки и страдания, но за настъпилите за ищеца неимуществени вреди, не следва да бъде ангажирана отговорността на водача на тов. авт. „Скания“ М.Бич, тъй като поведението му не е нито противоправно, нито виновно и същият не носи отговорност на непозволеното увреждане и доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на застрахования, то искът срещу С. Н бюро на българските автомобилни застрахователи се явява неоснователен.

Като обуславящи изхода на спора, от страна на касатора се поставят следните въпроси:

1. При движение в нощни условия, в ситуации, когато съществува несъответствие между осветеното от светлините на фаровете пространство и разстоянието на видимост, ако разстоянието на видимост не съответства на скоростта на движението, следва ли водачът на лек автомобил да избере скорост на движение която да му позволява да спре в зоната на осветеност на фаровете, като намали скоростта вкл. под установеното ограничение за съответното място?

2.Длъжен ли е водачът да вземе мерки за безопасността и да избере скорост, която да не увеличава опасната зона за спиране извън периметъра на видимост - в противен случай опасността на пътя представлява ли внезапно препятствие в опасната зона, респ. тази опасност бива ли е обусловена от несъобразената с характера и интензивността на движението скорост от страна на водача? ”

3.В случай че избраната от водача скорост на движение не му позволява да спре в зоната на осветеност на фаровете, представлява ли възникналото от чужди неправомерни действия препятствие на пътя непредвидима опасност за движението, с която водачът не е следвало да се съобрази? ”, за които се твърди, че е налице основание за допускане по касация по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Съгласно т. 1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.

Така формулираните въпроси са по приложението на закона при конкретни факти, едностранно подбрани от касатора, и не съответстващи на поведението и на двамата участници в движението, т. е. на цялата фактическа обстановка, предмет на конкретния спор. Ето защо отговорите им не биха се отразили на крайния резултат по спора, такъв какъвто е въведен от страните по него и по който съдът се е произнесъл, и в този смисъл не се явяват обуславящи неговия изход. Отделно от това, те не са и правни, т.е. по тълкуването на конкретна правна разпоредба, а фактически: по значението на отделни факти и то относно поведението само на водача на влекача, без да отчитат това на пострадалия водач на лекия автомобил, а именно: спиране и престояването на л. а. в дясна активна пътна лента за продължителен период от време без обозначения и включени светлини, при положение, че на автомагистралата е имало аварийна лента и водачът на л. а. е следвало да спре именно на нея и без да включи аварийния сигнал за предупреждаване на останалите участници в движението.

Ето защо, не е налице първата предпоставка за допускане до касация: формулиран от страната обуславящ изхода на спора правен въпрос, който да се постави на преценка по допълнителните критерии за допускане на касация, съгласно чл. 280 ал. 1, т. т. 1-3 ГПК.

С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване.

По искането за разноски пред ВКС:

Ответникът по касация е представил платежен документ за заплащане на уговореното възнаграждение за процесуално представителство от негова страна, както и договор за правна защита и съдействие и пълномощно.. Ето защо тази претенция е доказана по своето основание и размер-ТР №6/13 на ОСГТК.

Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т. о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1669 от 04.07.2019 г., постановено от САС,ГК-4 с-в по в. гр. д. №436/2019 г. в обжалваната част.

ОСЪЖДА С. Ж. С. ЕГН: [ЕГН] да заплати на С. Н бюро на българските автомобилни застрахователи иск разноските пред настоящата инстанция в размер на 4 080 лева-адв. в.ие.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.