Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от адв. М. Г. – пълномощник на Л. К. К. и от ДГ „Вълка Н.Т“, чрез адв. Ц. С., против въззивно решение № 255/31.07.2019 г. по гр. д. № 301/2019 г. по описа на Окръжен съд – Враца, в частта с която е отменено решение № 35/13.02.2019 г. по гр. д. № 587/2018 г. по описа на Районен съд – Б. С, с което е отхвърлен предявеният от Л. К. К. против ДГ „Вълка Н.Т.“ иск с правно основание чл. 74, ал. 1 във вр. чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за сумата над 900 лв. до 2500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на тормоз във връзка с чл. 4 от ЗЗДискр. на основата на признак „лично положение“, установен с Решение № 203/19.05.2015 г. на Комисия за защита от дискриминация и ДГ „Вълка Н.Т.“ е осъдено да заплати на Л. К. К. още 1600 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба - 14.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и е потвърдено решението за отхвърляне на иска в останалата му част за разликата до пълния претендиран размер от 15 000 лв. С решението са присъдени разноски.

Ищцата Л. К. К. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска й за неимуществени вреди за разликата над присъдените 2500 лв., а ответникът по исковата молба ДГ „Вълка Н.Т“ обжалва въззивното решение в частта, с която е осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди и разноски за въззивната инстанция. Страните претендират и сторените пред настоящата инстанция разноски.

В касационната жалба на Л. К. К. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства имащи съществено значение за наличието на фактическия състав на отговорността по чл. 74, ал. 1 във вр. чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр., в резултат на което е достигнал до грешни крайни изводи, без да изложи собствени мотиви. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск в пълен размер.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка с обстоятелството, че двете инстанции са приели, че както уволнението, така и медийните публикации са допринесли по равно за неблагоприятното й положение и формулира следния въпрос: „Този критерий обаче следва ли да бъде ценен в смисъла на „обективни обстоятелства по приложението на Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1968 г. относно размера на неимуществените вреди по чл. 52 от ЗЗД?“. Сочи противоречие с решения на ВКС: решение № 73/12.06.2013 г. по гр. д. № 311/2012 г. на IV г. о.; решение № 350/20.10.2015 г. по гр. д. № 1730/2014 г. на IV г. о.; решение № 112/05.05.2015 г. по гр. д. № 6128/2015 г. на III г. о. и решение № 231/22.01.2018 г. по гр. д. № 60316/2016 г. на IV г. о.

В касационната жалба на ДГ „Вълка Н.Т“ се релевират оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на атакуваното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди се, че ДГ „Вълка Н.Т“ не е пасивно легитимирано, както и, че правото на иск на ищцата е погасено по давност, като възражение за изтекла давност е направено своевременно от подпомагащата страна и неправилно не е съобразено от двете инстанции по същество. Иска се обезсилване на решението в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане или решаване на спора по същество от касационната инстанция.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване ДГ „Вълка Н.Т.“ се позовава на вероятна недопустимост и очевидна неправилност на решението – основания по чл. 280, ал. 2 ГПК и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулира следните въпроси: 1. „Допустимо ли е решаващия съд да разгледа и уважи иск, който изначално е несъстоятелен поради изтичане на 5 годишния срок на общата погасителна давност, и съответно решението по него би било явно неправилно?“; 2. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се? Трябва ли да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото?“ ; 3. „Длъжен ли е въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната жалба, като изложи свои собствени решаващи мотиви, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с решение № 505/01.07.2004 г. по гр. д. № 97/2004 г. на I г. о. и решение № 845/02.06.2003 г. по гр. д. № 2471/2002 г. на V г. о.,; вторият е решен в противоречие решение № 248/15.11.2016 г. по гр. д. № 784/2016 г. на IV г. о.; третият е решен в противоречие с решение № 187/07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г. на IV г. о., решение № 130/23.06.2016 г. по т. д. № 748/2015 г. на I т. о., решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на II т. о., решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на II т. о., решение № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на IV г. о. и решение № 283/01.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV г. о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК срещу подадените касационни жалби са постъпили отговори от насрещните страни.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни с правен интерес да обжалват атакуваното решение, поради което са процесуално допустими.

Производството е образувано по искова молба на Л. К. против ДГ „Вълка Н.Т“, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 74, ал. 1, във вр. чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за заплащане на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на тормоз във връзка с чл. 4 от ЗЗДискр. на основата на признак „лично положение“, установен с решение № 203/19.05.2015 г. на Комисия за защита от дискриминация и за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от загуба на трудово възнаграждение за периода 08.03.2012 г. до 03.09.2012 г., вследствие на тормоз във връзка с чл. 4 от ЗЗДискр. на основата на признак „лично положение“, установен със същото решение на КЗД, ведно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата молба - 14.05.2018 г., до окончателното им изплащане. Ищцата твърди, че познатите започнали да избягват да общуват с нея, почувствала се е зле, плакала постоянно, усещала се е безполезна и унизена, страхувала се е, затворила се е в себе си, чувствала се е обидена и не е смеела да излиза от дома си и получила нарушение на вестибуларната функция, световъртежи, залитане, главоболие, като в резултат е засегнато и цялото семейство. В производството е привлечена като помагач на страната на ответника П. Т. А., подписала дискриминативната заповед за уволнение, в качеството й на директор на ДГ „Вълка Н.Т“. Първоистанционният съд с решението си е уважил частично исковете съответно за претърпените неимуществени вреди - сумата 900 лв. и за имуществени вреди сумата - 3628, 91 лв., ведно със законната лихва върху присъдените суми от подаването на исковата молба до окончателното им изплащане и е отхвърлил исковете за разликата до пълния предявен размер. Решението е обжалвано от Л. К. и ДГ „Вълка Н.Т“. Окръжен съд – Враца с обжалваното пред настоящата инстанция решение е отменил решението на Районен съд – Б. С в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 900 лв. до 2500 лв. и е осъдил ответника да заплати на ищцата още 1600 лв., като е потвърдил решението в останалата част. Решението в частта, с която е уважен предявеният иск за имуществени вреди не е обжалвано и е влязло в сила.

За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че по отношение на ищцата с решение на КЗД от 19.05.2015 г., потвърдено с решение от 27.11.2015 г. на Административен съд - Враца и с решение от 03.05.2017 г. на ВАС, е установено, че директорът на ОДЗ „Вълка Н.Т“ е издал заповед № 473/08.09.2011 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата, което представлява тормоз, във вр. с чл. 4 от ЗЗДискр. на признак „лично положение“. Въззивният съд е приел, че е обвързан от решението на КЗД, установяващо осъществена спрямо ищцата дискриминация и нарушението е такова, че с осъществяването му неизбежно се засяга достойнството на лицето, като се създава унизителна или обидна среда и изрично не е необходимо да се установяват причинените неимуществени вреди и да се доказва тяхната причинна връзка с нарушението, защото те естествено следват по човешка презумпция и имплицитно се предполагат, но първоинстанционният съд е събрал доказателства за тези обстоятелства – приети са експертизи и са разпитани са свидетели. В заключение въззивният съд е достигнал до извод, че е налице причинна връзка между уволнението и причинените вреди, и е споделил извода на първоинстанционния съд, че освен уволнението и медийните публикации са допринесли поравно неблагоприятни отрицателни емоции за ищцата, поради което размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се завиши до сумата от 2500 лв. Посочил е, че исковете са предявени след изтичане на 5-годишна давност, но съдът не прилага давността служебно - възражението за изтекла давност е заявено след преклузивния срок от подпомагащата страна, след дадения отговор по чл. 131 от ГПК от ответника, с който не е направил такова възражение.

Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Въпреки, че правно-технически разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, следва основанията за допускане по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав намира, че на първо място следва да се произнесе, като посочи че не е налице основание, което да обосновава вероятна нищожност или недопустимост на атакуваното въззивно решение. Съгласно даденото тълкуване от Конституционния съд на Р. Б “очевидна неправилност” е налице, когато са нарушени правни норми и принципи, опорочаващи въззивното решение до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В случая липсва основание да се приеме, че е налице някоя от посочените в чл. 280, ал. 2 ГПК хипотези.

Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Поставените от касаторите въпроси са обуславили волята на въззивния съд, но по отношение на тях не се разкриват специфичните предпоставки за допускане на касационното обжалване.

По поставеният от жалбоподателката Л. К. въпрос, не е налице бланкетно посочената предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която е налице, когато приложимата към казуса норма е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона. Въпросът е решен в съответствие с константната съдебна практика, като въззивният съд е изследвал конкретните обстоятелства при извършване на деянието, вредите, техния интензитет и период, както и обществения критерий за справедливост, респ. жизненият стандарт в страната като основа за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда. Прието е, че е налице причинно-следствена връзка, както с уволнението, така и с публикациите във вестниците касаещи кражба на кабели и замесване на нейното име, като не е възможно да се определи кой от двата фактора /уволнението или публикациите в местни вестници/ е допринесъл повече за отрицателните й емоции, тъй като са взаимно свързани. От съображения за справедливост съдът е приел, че в този случай уволнението и медийните публикации са допринесли поравно неблагоприятно, тъй като няма доказателства за обратното и при определяне размера на обезщетението е взел предвид доказания тормоз по ЗЗДискр., начина на осъществяване, характерът на горепосочените вреди, конкретните им последици и продължителността на периода за който са търпени /3 до 4 седмици за увреждането на вестибуларния апарат, до 6 месеца за депресивното разстройство/ и интензитета им. Несъгласието на жалбоподателката с крайните изводи на съда относно размерна на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като се касае за въпрос по същество и въззивният съд се е произнесъл обосновано.

Поставените от ДГ „Вълка Н.Т“ въпроси не са разрешени в противоречие с посочените в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК решения. Първият въпрос е разрешен в съответствие с константната практика на ВКС, съгласно която на подпомагаща ответника страна не може да се даде възможност да упражни възражението за погасяване на иска по давност, щом за самия ответник не съществува възможност да въведе възражението в отношенията си с ищцовата страна, тъй като е пропуснал да го направи в срока за отговор./решение № 68 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5985/2013 г. на III г. о. и др./ По втори и трети въпроси, следва да се посочи, че в атакуваното решение въззивният съд е изложил собствени мотиви и е обсъдил всички доводи и възражения на страните и е приел, че ответната детска градина носи отговорност по чл. 74 ЗЗДискр.

Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка.

При този изход на спора разноски на страните не се следват.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 255/31.07.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 301/2019 г. по описа на Окръжен съд - Враца.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: