О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 353София, 26.05.2020 година

Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е т. д. № 2223/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] срещу решение № 244 от 22.07.2019 г. по в. т. д. № 289/2019 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 669 от 20.12.2018 г. по т. д. № 590/2018 г., предявените срещу дружеството искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Р. И. М., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 15.06.2016 г., след съобразяване на доброволно заплатената на всеки от ищците сума 40 000 лв., са уважени съответно: искът на А. А. М. е уважен за сумата 110 000 лв., а исковете на Рейхание Р. М., А. Р. М. и С. Р. М. са уважени за сумата 80 000 лв.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо в частта, с която претенцията на ищцата А. А. М. е уважена допълнително за сумата 30 000 лв. Становището му за недопустимост е аргументирано с това, че оплакването на ищците, в т. ч. и на посочената ищца, за занижен размер на присъдените им обезщетения за неимуществени вреди не е било заявено в подадената от тях първоначална въззивна жалба, а едва в депозираната впоследствие насрещна въззивна жалба, т. е. това оплакване е направено извън срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и като...