О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 118

гр. София, 22 май 2020 г.

В. К. С, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

Л. А.

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц, гр. дело № 1043 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ответницата Д. Т. Ч. срещу решение № 187/14.11.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 422/2019 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС). С обжалваното въззивно решение е постановено следното: потвърдено е първоинстанционното решение № 148/22.04.2019 г. по гр. дело № 79/2018 г. на Хасковския окръжен съд „в обжалваната част“; посочено е, че „в необжалваната му част“ първоинстанционното решение е влязло в сила „поради необжалването му от легитимираните лица“.

С първоинстанционното решение по делото е постановено следното: 1) признато е за установено, на основание чл. 62, ал. 4 и чл. 63 от СК, че ответникът Р. В. В. не е биологичен баща на ищеца М. Р. В., [дата на раждане] от майка – ответницата Д. И. Д., за което е съставен акт за раждане № 85/15.03.1999 г. от длъжностно лице по гражданското състояние при [община], тъй като не произхожда и не е могъл да бъде заченат от него; 2) признато е за установено, на основание чл. 69, във вр. с чл. 72, ал. 2 от СК, по отношение на ответницата-касатор Д. Т. Ч., в качеството на наследник – дъщеря на Т. М. Ч., и по отношение на ответницата Д. И. Д., че Т. М. Ч. е биологичен баща на ищеца М. Р. В., [дата на раждане] от майка – ответницата Д. И. Д., за което е съставен акт за раждане № 85/15.03.1999 г. от длъжностно лице по гражданското състояние при [община], тъй като е заченат и произхожда от него; 3) определено (постановено) е, на основание чл. 16, ал. 2, във вр. с чл. 13 и с чл. 14, ал. 1 от ЗГР, презимето и фамилното име на ищеца М., да бъдат Т. Ч.; 4) допусната е промяна в акта за раждане на ищеца М. Р. В., [дата на раждане] от майка – ответницата Д. И. Д., като за баща на ищеца се впише Т. М. Ч. и ищецът се впише с имената М. Т. Ч.; 5) постановено е препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на [община] за вписване на горните промени в акта за раждане на ищеца.

С въззивната си жалба ответницата-касатор Д. Т. Ч. е обжалвала първоинстанционното решение изцяло, като именно така апелативният съд е докладвал въззивната жалба в откритото съдебно заседание, проведено на 14.10.2019 г.

В мотивите към обжалваното въззивно решение ПАС е приел, че доколкото въззивната жалба е подадена от ответник по втория обективно съединен иск с правна квалификация чл. 69, във вр. с чл. 72, ал. 2 от СК, то първоинстанционното решение било обжалвано „само в частта, с която окръжният съд се е произнесъл по този иск, макар непрецизно в жалбата да се сочи, че решението се обжалва изцяло“. Също в тази връзка, апелативният съд е приел, че по първия предявен иск с правна квалификация чл. 62, ал. 4 от СК, ответници, съгласно чл. 63 от СК, са само Р. В. В. и Д. И. Д., както и че ответницата-касатор Д. Т. Ч. не е нито процесуално, нито материалноправно легитимирана като страна в това правоотношение по първия предявен иск за оспорване произхода на ищеца от ответника Р. В. В., съответно – и относно обжалване на първоинстанционното решение по този иск, което е влязло в сила в тази част поради необжалването му от легитимираните за това лица.

Видно от горното, в мотивите към решението си въззивният съд е формирал воля, че ответницата-касатор Д. Т. Ч. не е нито процесуално, нито материалноправно легитимирана да обжалва първоинстанционното решение в частта му, постановена по първия обективно съединен иск с правно основание чл. 62, ал. 4 и чл. 63 от СК, т. е. – формирал е воля за частична недопустимост на подадената въззивна жалба, но така формираната воля не е изявена в самото въззивно решение чрез постановяване на диспозитив за оставяне без разглеждане на тази част от въззивната жалба и прекратяване на въззивното производство в същата част.

От горното следва, че са налице данни за допусната очевидна фактическа грешка в обжалваното въззивно решение. Именно в този смисъл – като искане за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 от ГПК, респ. – като подадена в срок молба за допълване на въззивното решение по реда на чл. 250 от ГПК чрез произнасяне и по първия предявен иск с правно основание чл. 62, ал. 4 и чл. 63 от СК, макар и непрецизно формулирани като доводи за нищожност и за очевидна неправилност, са изявленията на ответницата-касатор Д. Т. Ч. на стр. 2, 3 и 17 от касационната жалба (както и на стр. 5 и 19 от изложениато по по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК), където се изтъква, че без да е констатирал недопустимост на въззивната жалба и без да е прекратил производството по обжалване на част от първоинстанционното решение по отношение на първия предявен иск, въззивният съд е приел, че не била подадена въззивна жалба срещу всички части на обжалваното първоинстанционно решение и че то частично било влязло в сила.

Констатирането и евентуално – поправката на очевидна фактическа грешка, респ. – произнасянето по редовността, допустимостта и основателността на искането за допълване на въззивното решение, съгласно разпоредбите на чл. 247 и чл. 250 от ГПК, са от компетентността на съда, постановил съдебния акт, в случая – ПАС. Преди това произнасяне по реда на чл. 247 или 250 от ГПК от въззивния съд, респ. – преди ясното очертаване на предмета, по който той се е произнесъл, предвид и съдържанието на подадената касационна жалба, не би могло да се развие производството пред касационната съдебна инстанция, включително във фазата му по селектирането на касационната жалба по реда на чл. 288 от ГПК. Това налага връщане на делото на въззивния съд за преценка и евентуално произнасяне по реда на чл. 247 от ГПК, респ. – по реда на чл. 250 от ГПК, като след приключването на това производство от апелативния съд, включително и евентуално администриране от него на касационни жалби по чл. 247, ал. 4 или чл. 250, ал. 3 от ГПК, същият следва да изпрати делото отново на ВКС за произнасяне по реда на чл. 288 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА делото на Пловдивския апелативен съд за преценка за провеждане на производство по реда на чл. 247 от ГПК, респ. – на производство по реда на чл. 250 от ГПК – съобразно изложеното в мотивите към настоящото определение, след което делото да се изпрати отново на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл. 288 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: