Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение №29 от 16.04.2019г. по гр. д. № 71/2019г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение от 22.05.2018г. по гр. д.№ 342/2017г. на Берковски районен съд за уважаване на предявения от К. И. Ц. против Л. Г. Т., И. П. И., Р. И. П., В. И. П., С. В. Г. и М. С. С. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ като е признато за установено по отношение на ответниците, че наследодателят на ищцата И. К. А., починал 1983г., е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на имот - нива с площ 0, 500дка, втора категория, в землището на махала М. К., в местн. “П. дол“, който е заключен межу имот № *** на юг, имот №*** на запад, имоти №№***, *** и *** на север и имот №*** на изток, отразен на проекто-скица № 9528 от 16.11.2012г. на С.-М. с проектен номер №***.

Касационната жалба е подадена от ответниците Л. Г. Т., И. П. И., Р. И. П., В. И. П. и С. В. Г. чрез пълномощника им адв. А.. Самостоятелна касационна жалба е подадена от ответника М. С. С. чрез пълномощника му адв. Т..

В първата жалба се поддържа недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба и при липса на правен интерес. Изтъква се и неправилност. В основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите на първо място се позовават на вероятната недопустимост на съдебния акт. Наред с това поддържат, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, която изисква мотивите на въззивния съд да отразяват решаваща, а не проверяваща дейност.

Във втората жалба /на М. С./ също се прави позоваване на недопустимостта на решението, която се свързва с липсата на индивидуализация на възстановения на ищцата имот в решението на ОСЗ.М.. При излагане основанията за допускане на касационно обжалване се сочи вероятна недопустимост и очевидна неправилност на акта. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по няколко процесуалноправни въпроса.

Ответницата по двете жалби К. Ц. е представила отговори и на двете жалби. Счита, че не са налице основания за допускане на касационен контрол; претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са допустими.

Предявеният иск е по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

Установено е, че в полза на наследниците на И. К. А., сред които е ищцата, с решение на ОСЗ-М. от 1999г. е признато и възстановено правото на собственост в съществуващи възстановими стари реални граници върху нива от 0, 500дка, в землището на махала М. К., в местността „П. дол“, т. 8 от решението, без посочване граници на имота. При извършеното анкетиране за идентифициране на имота е установено, че бившият имот на И. А. попада в южните части на три имота, които вече са възстановени на други лица - наличието на частично припокриване е видно от удостоверение от 19.05.2005г. на ОСЗ-М., в което е посочено, че след отразяване данните от идентифицирането възстановеният имот е обособен с проектен номер ** и попада върху вече идентифицирани имоти както следва: 0, 096 дка попадат в имот ** на И. Л. съгласно договор за пордажба от 2004г.; 0, 147дка попадат в имот № ** възстановен на наследници на С. Й. Л. и 0, 202дка попадат в имот №** - земя по чл. 19 ЗСПЗЗ /тази земя впоследствие е възстановена на ответника М. С./; посочено е, че възникналият спор за материално право следва да се реши в съда по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

Правото на собственост на наследодателя на ищцата е установено от опис-декларацията, където е посочен имот от 0, 500 дка в местн.“П. дол“ при съседи: Е. А., П. Г.. Свидетелите С. К., М. Л. и В. М. сочат, че имотът е бил наследствен на И. К., предавал се в рода им 40-50 години преди образуване на ТКЗС, обработвал се от К. и семейството му включително и след коопериране на имота. Имотът се намирал точно на завоя на пътя /сега имот с кратък номер 579/, до съседи Е. А., П. Г. /през път/. Спорният имот е отазен на скица - проект на л. 10 от делото като имот с проектен номер 762 и според свидетелите това е имота, който бил собственост на И. К.. Приетата техническа експертиза - основна и допълнителна е извършила проучване и съпоставка на всички данни за имотите по преписките за възстановяване на собствеността, по представените аерофотоснимки, правени към 1957, 1961 и 1993г., и по свидетелските показания. Според вещото лице спорният имот има ясни очертания и е обособен от път 579 и редица дървета и храсти; ясно изразен е и съседния имот 512 на Е. А.; имоти 508 и 509 се отличават по начин на обработка от имоти 510 и 511. Вещото лице определя границите на имота, които съвпадат за целия период до 1993г./тогава част от растителността е изсечена/ и пътят, означен с букви АВСD, сочен и от свидетелите, се очертава ясно. Експертът е категоричен, че процесният имот не е част от имотите със сегашни номера 508, 509 и 511. Същевременно вещото лице е посочило и границите на имотите по трайни белези на място съгласно чл. 18а ППЗСПЗЗ /използвало е за ориентир три елемента върху терена и три елемента, за които има координати/. При тази идентификация заключава, че границите на спорния имот съвпадат с границите на имота, както се владее към настоящия момент от ищцата, а не съвпадат с границите на имоти 508, 509, 510 и 511 по кадастралната карта. Въз основа на това първоинстанционният съд е намерил за доказано правото на собственост на И. К. към момента на образуване на ТКЗС върху терена, обозначен на скица-проект като имот с проектен номер ****.

Ответникът М. С. претендирада е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Имотът представлява лозе с площ от 0, 885 дка.Правото на собственост произтича от Решение на ОСЗ от 2010г., издадено след проведено съдебно производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Доказателства за собственост на имота към момента на образуване на ТКЗС не са налице. Признава се от този ответник, че нито той, нито наследодателите му са притежавали имот в местността; около 1970 г. родителите му и И. Б. са купили от Р. Г., съпруга на П. Г., лозе с площ от около 1, 5дка, което разделили помежду си. Понастоящем Б. е собственик на съседния ПИ *, а ответника на ПИ *. При тези данни е прието, че за С. не са били налице предпоставки за възстановяване право на собственост по реда на ЗСПЗЗ и правата му са непротивопоставими на тези на наследодателя на ищцата.

Останалите ответници са наследници на С. П., починала 1963г. В тяхна полза с решение на ОСЗ от 1999г. е възстановена собствеността в стари реални граници върху две лозя в местността „П. дол” - лозе от 0, 825 дка, имот ** /ПИ с идентификатор *** по КК/ и лозе от 0, 928 дка, имот 025020 /ПИ с идентификатор *** по КК/. Двата имота са съседни и граничат с един и същи полски път; решението е издадено след анкетиране.Според намиращата се в преписката декларация за притежавани непокрити земеделски имоти С. П. е имала два имота в местността „П. дол”- лозе от 0, 700 дка и пустеещо място от 0, 800 дка, без посочени граници; няма данни за внесени от нея имоти в ТКЗС. Според свидетелите имотите всъщност са били на брат й П. Г. /дядо П./; тези имоти не са внасяни реално в ТКЗС, а са обработвани като лозе; през 70-те години част от имота е продаден от Р. - съпругата на П. Г. на И. Б. и бащата на ответника С.. Имота на И. К., наследодателя на ищцата и имота на П. /П./ ги делял път, който сега е заграден. Въз основа на горното съдът е приел, че не е установено С. П. да е била собственик към момента на образуване на ТКЗС на спорния имот, така че решението за възстановяване на собствеността в полза на наследниците й, е непротивопоставимо на правото на наследодателя на ищцата.

Въз основа на горното районният съд е разрешил възникналия спор за материално право относно правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС в полза на ищцата.

Въззивният съд на първо място е разгледал наведените пред него доводи за недопустимост на иска и за липса на правен интерес у ищцата, като ги е намерил за неоснователни. Счел е, че спорът е за собствеността върху земеделския имот към момента на образуване на ТКЗС - на ищцата като наследник е признато и възстановено правото на собственост върху земеделски имот, но реално тя не е могла да бъде въведена във владение, тъй като по отношение на ответниците също е възстановена земеделска земя, която ищцата счита, че е внесена в ТКЗС от нейния наследодател.

Въззивният съд е посочил, че по делото са представени многобройни писмени доказателства, изслушани са съдебно-технически експертизи и са разпитани свидетели, като събраните доказателства са обсъдени от първоинстанционния съд цялостно и пространствено. От тях се налага извод, че предявеният иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е основателен. В показанията си разпитаните свидетели точно и ясно заявяват принадлежността на процесния имот на наследодателя на ищцата, като впечатлнията на част от свидетелите са непосредствени за това какво е представлявал имота към момента на образуване на ТКЗС, кой го е обработвал и кому е принадлежал. Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани и той е възприел изцяло мотивите на първоинстанционния съд, както за установените фактически обстоятелства, така и за правните изводи.

По-нататък окръжният съд е отговорил на наведените от въззивниците оплаквания. Посочил е, че внасянето на имота в ТКЗС от наследодателя на ищцата е установено с опис-декларация за внесените от него земеделски имоти в ТКЗС, а също така разпитаните свидетели сочат, че имотът е обработван от И. А. до образуване на ТКЗС, а след това е бил в ТКЗС. По отношение петитума на исковата молба и съответствието между него и постановения диспозитив на съдебното решение, съдът е приел, че изложеният в исковата молба петитум е на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, като изрично е посочено, че момента на установяване на правото на собственост на наследодателя е този на внасянето на имота в ТКЗС, а имотът е индивидуализиран така, както е посочен в решението на ОСЗ-М..

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК настоящият състав счита, че такива не са налице.

По жалбата на Л. Г. Т., И. П. И., Р. И. П., В. И. П. и С. В. Г..

На първо място се поддържат доводи за вероятна недопустимост поради произнасяне по нередовна искова молба и при липса на правен интерес.

Тези доводи не могат да бъдат споделени и съответно не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.

Искът е предявен и е разгледан като такъв по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Този иск е допустим когато е налице конкуренция между две и повече лица по отношение на правото да им бъде възстановен един и същи имот. С. То решение №1/1997г. на ОСГК искът е допустим при висящо производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ и при приключило такова, когато на различни лица е възстановена собственост върху един и същи имот /или върху част от него/ в съществуващи реални граници. Тогава следва да се установи кому принадлежи правото на възстановяване в тези пространствени предели като се използват съществуващи на място топографски знаци или стари карти, чрез които да се установят възстановимите граници. Настоящият случай е именно такъв - възстановеният на наследници на И. А. имот попада върху имоти, възстановени по-рано на други лица; затова, за да се разреши спора на кого да се възстанови имота, е необходимо да се отговори кой е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС /какво е точното местоположение на претендираните за възстановяване в реални граници имоти/ и средство за това е специалният установителен иск към минал момент по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. По такъв иск се е произнесъл съда. Пасивно легитимирани по този иск са наследниците, на които е възстановена собствеността върху процесния имот и е без значение, че някои от тях след възстановяването са се разпоредили с него. Съществуващото в петитума на исковата молба второ искане - за признаване наследниците на И. А. за собственици на имота понастоящем, е намерено за недопустимо от районния съд; той е прекратил производството в тази част и решението е влязло в сила.

На второ място касаторите изтъкват противоречие на решението с практиката на ВКС, която изисква мотивите на въззивния съд да отразяват решаваща, а не проверяваща дейност. В случая е вярно, че решението на въззивния съд не съдържа обстойно обсъждане на събраните доказателства, но съдът е посочил, че по делото са представени многобройни писмени доказателства, изслушани са съдебно-технически експертизи и са разпитани свидетели, като събраните доказателства са обсъдени от първоинстанционния съд цялостно и пространно; затова и тъй като пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани, той е възприел изцяло мотивите на първоинстанционния съд, както за фактическите обстоятелства, така и за правните изводи, т. е. извършил е препращане, каквото разпоредбата на чл. 272 ГПК позволява. Същевременно съдът е изпълнил задълженията си като въззивна инстанция да отговори на наведените в жалбата доводи и възраажения. Поради това, макар и немногословно, решението обективира решаваща, а не проверяваща дейност. Следователно, не е в разрез с указанията в Тълкувателно решение № 1 от 0401.2001г. по гр. д. № 1/2000г. на ОСГК и не противоречи на посочените от касаторите решения на ВКС, които се основават на същия тълкувателен акт.

По жалбата на М. С. С..

При излагане основанията за допускане на касационно обжалване на първо място се прави позоваване на недопустимостта на решението, която се свързва с липсата на индивидуализация на възстановения на ищцата имот в решението на ОСЗ-М.. Както бе изяснено, идентификацията на имотите в местността е извършвана чрез анкетиране /поради липса на планове и други писмени данни/. Именно в резултат на това е установено частичното припокриване на имота на наследодателя на ищцата с по-рано идентифицирани имоти на други собственици. Затова предмет на конкретния спор е установяването на конкретните пространствени предели на правото на собственост на всеки от претендиращите възстановяване на собствеността. Така че, точните граници на възстановения имот ще бъдат определени въз основа на влязлото в сила решение по настоящия спор.

Друго основание за недопустимост на иска, изтъквано от този касатор, е липсата на правен интерес за ищцата, тъй като тя не е подала заявление за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, а преписката е образувана по заявление на друг наследник. Сочи се и противоречие с Тълкувателно решение № 4/2014г. Позоваването на този тълкувателен акт е несъстоятелно. Даденото разрешение касае случаи когато изобщо не е подавано заявление за възстановяване на собствеността от бивш собственик или негов наследник, при което съдебното решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не би могло да предизвика постановяване на решение от органа по земеделска реституция. Настоящият случай изобщо не е такъв - в полза на наследодателя на ищцата е поискано възстановяване на собствеността, без значение, че заявлението не е от нейно име, а е от друг наследник.

По-нататък касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по две групи процесуалноправни въпроси.

Първата група въпроси са: 1/ допустимо ли е въззивният съд да разгледа положителен установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за имот, който не е индивидуализиран по размер и граници; 2/ само индивидуализацията по граници на земеделска земя по акта на завършената земеделска реституция, придружен със скица, ли може да очертае точно предмета на спора; 3/ решение на ОСЗ, постановено при действието на редакцията на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ от ДВ бр. 98/1997 г., в което имотите са описани само по вид, площ и местност, без граници и съседи, възстановява ли правото на собственост или само го признава; 4/ при иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ границите на имота към момента на обобществяване ли се установяват или към момента на предявяване на иска. Първи, втори и четвърти въпрос касаят индивидуализацията на имота, предмет на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Съгласно практиката по Решение № 19 от 15.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1620/2018 г., II г. о. земеделският имот, чиято защита се търси чрез иска, следва да бъде индивидуализиран до степен, която отговаря на обема на възстановеното с административния акт право на собственост; ако към момента обобществяването не са били налице достатъчно конкретни данни за пълна индивидуализация /чрез картен или друг писмен материал за съседи, местност, площ/, то за установяването й могат да се ползват свидетелски показания; индивидуализацията на имота според действащ план на населеното място /КВС или друг план/, при липсата на друга възможност за това, не влияе на редовността на исковата молба, особено при нанасяне на имота с помощта на анкетиране. Обжалваното решение съответства на посочената практика. В случая имотът е индивидуализиран, както по съществуващите данни при внасяне в ТКЗС, така и съобразно неговото настоящо местоположение съобразно нанасянето му в плана при извършеното анкетиране. Третият въпрос е за правното действие на решението за възстановяване на собствеността, ако не съдържа точно описание на имота - този въпрос е неотносим към изхода на спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ,

Втората група въпроси са: 1/ длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по правния спор, като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, подкрепящи защитните тези на страните; да изложи мотиви по надлежно заявените възражения и доводи на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството; 2/ длъжен ли е съдът да направи собствена преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в съвкупност. Видно, е че те касаят задълженията на въззивния съд по мотивиране на решението. В тази насока са изложени съображения по-горе, по жалбата на другите касатори. Видински окръжен съд е избрал подхода да извърши препращане по чл. 272 ГПК към мотивите на районния съд и това е в рамките на допустимото от закона. В тази хипотеза съдът не се освобождава от задължението да отговори повдигнатите в жалбата опаквания и наведените доводи, което е сторено.

Не се установява пряко от мотивите на решението то да е очевидно неправилно.

Предвид изложеното следва да се откаже достъп до касационен контрол и по двете жалби, тъй като не са налице предвидените в закона предпоставки за това.

В полза на К. Ц. - ответник по двете жалби следва да се присъдят направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение по всяка от жалбите в размер на по 1000лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №29 от 16.04.2019г. по гр. д. № 71/2019г. на Видински окръжен съд по касационната жалба на Л. Г. Т., И. П. И., Р. И. П., В. И. П. и С. В. Г., както и по касационната жалба на М. С. С..

ОСЪЖДА Л. Г. Т. ЕГН [ЕГН], И. П. И. ЕГН [ЕГН], Р. И. П. ЕГН [ЕГН], В. И. П. ЕГН [ЕГН] и С. В. Г. ЕГН [ЕГН] да заплатят на К. И. Ц. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата 1000/хиляда / лева разноски по делото.

ОСЪЖДА М. С. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на К. И. Ц. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата 1000/хиляда / лева разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: