Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от[Фирма 1] /н/ гр. София, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 164 от 08.07.2019 г. по в. т. д. № 350/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 35/15.05.2019 г., постановено по т. д. № 68/2017 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с което на основание чл. 711 вр. чл. 710 ТЗ касаторът е обявен в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието на длъжника и налагане на обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратени са правомощията на органите на длъжника и същият е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановено е и започване на осребряването на същото имущество.

В жалбата се съдържат конкретни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, въз основа на които се моли за неговата отмяна. Оспорват се изводите на съда, че е приключило производството по обжалване на акта на съда по несъстоятелността за неприемане на предложения от длъжника оздравителен план, както и че е необходимо изрично и предварително съгласие на министъра на финансите, съгласно чл. 189 ал. 1 ДОПК, като предпоставка за допускане на плана до разглеждане от събранието на кредиторите, съгласно чл. 701 вр. чл. 700 ТЗ.

Искането за достъп до касация се основава на чл. 280 ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания въззивен акт.

Против така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите във връзка с чл. 280 ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния 7 дневен срок.

По основните оплаквания на въззивника, настоящ касатор, съставът на Варненския апелативен съд е преценил, че определението за недопускане на предложения от длъжника в срока по чл. 698 ал. 1 ТЗ оздравителен план до разглеждане от събранието на кредиторите е влязло в законна сила, т. к. частната касационна жалба срещу определението за потвърждаването му е била върната, поради неотстранени в срок нередовности. Срещу това разпореждане на апелативния съд по в. ч. т. д. № 38/2019 г. не е постъпила в срок частна жалба и същото е влязло в сила на 23.04.2019 г. По-нататък са изложени съображения, че оплакванията за наличие на мълчаливо дадено съгласие на министъра на финансите по чл. 189 ал. 1 ГПК, както и за това, че същото може да бъде обективирано и по-късно – в периода след допускането до приемането на плана, е относимо към предмета на в. ч. т. д. № 38/2019 г., а не към настоящото производство. Посочено е, че влязлото в сила определение е задължително за съдебния състав, на основание чл. 297 ГПК и че разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван – чл. 299 ал. 1 ГПК. Само за пълнота са изложени съображения, че съгласно чл. 189 ал. 1 ДОПК оздравителен план, план в производство по стабилизация или извънсъдебно споразумение в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отсрочване или разсрочване на публични задължения без съгласието на министъра на финансите, който взема становището на съответните органи по чл. 184 ал. 1 за разсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски. А ал. 5 предвижда, че при неизпълнение на условията по ал. 1 – ал. 4 съдът не допуска оздравителния план за разглеждане от събранието на кредиторите. От горните текстове става ясно, че относно публичните задължения съгласието на министъра на финансите трябва да бъде изрично, а не мълчаливо, и предварително, а не последващо, като в противен случай съдът няма право да допуска оздравителния план за разглеждане от СК, т. е. то се явява абсолютно условие за това. Предвид обстоятелството, че предложеният оздравителен план не е бил приет или утвърден, са налице изискванията на чл. 710 ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност и постановяване на решение със съдържанието на чл. 711 ТЗ. На последно място въззивният съд е препратил и към мотивите на първата инстанция, на основание чл. 272 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че отсъстват поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване.

Въззивното решение не се преценява като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК. От съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Изложените в тази връзка доводи и оплаквания съставляват основания по чл. 281 т. 3 ГПК, но тяхната основателност не е очевидна, а изисква анализ на доказателства, съобразяване на материалите по делото, вкл. по в. ч. т. д. № 38/2019 г., както и тълкуване на закона, каквато преценка не е допустимо да се извършва в производство по чл. 288 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 164 от 08.07.2019 г. по в. т. д. № 350/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: