Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от И. С. чрез адвокат П. К. от САК срещу решение № 5947 от 29.10.2020г. на Административен съд София град по адм. дело № 3496/2020г. С него се отменя постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № ИЗХ20011807/28.02.2020г., издадено от главен инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ гр. П..

Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, „Монтажи Ко“ ЕООД чрез процесуален представител адвокат П. поддържа становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид.

Ответниците, Главен инспектор при дирекция Инспекция по труда гр. П., И. С., К. С., В. С. и С. С. не се представляват и не вземат становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Монтажи Ко“ ЕООД гр. С. чрез представляващ адвокат П. срещу постановление изх. № ИЗХ20011807/28.02.2020г. на главен инспектор в дирекция Инспекция по труда гр. П.. С него се обявява съществуването на трудово правоотношение между М. М. за извършване на работа, изпълняващ длъжността „общ работник“ в обект „Реконструкция на хвостопровод и оборотно водоснабдяване в участъка, засегнат от развитие на минните работи на рудник „Асарел“-етапно изпълнение“ с Подобект: „Тръбопровод за замърсени води. Тръбопровод за оборотно водоснабдяване“, находящ се в гр. П., м. Асарел, площадка Асарел, считано от 31.01.2020г. и „Монтажи Ко“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С. представлявано от Б. М..

Поддържат се доводи за незаконосъобразност на постановлението като се оспорват фактическите констатации, като се твърди, че между „Монтажи Ко“ ЕООД и ЕТ „С.-С. Д.“ е налице договор за изпълнение на СМР и М. М. е бил в трудови правоотношения с него, а не с Монтажи Ко ЕООД.

Съдът е разгледал по същество жалбата, като от приложената административна преписка и доказателствата по делото е установил от фактическа страна, че на 31.01.2020г. М. М. от [населено място] е претърпял злополука на обект реконструкция на хвостопровод и оборотно водоснабдяване в участъка засегнат от развитие на минните работи на рудник „Асарел“ етапно изпълнение с подобект Тръбопровод за замърсени води на площадка Асарел. На същия ден е съставен протокол за резултатите от извършената проверка на обекта. Установено е, че дружество Монтажи Ко ЕООД е изпълнител по договор от 26.09.2018г. с „Асарел-Медет“ АД и извършва СМР с краен срок 30.03.2020г. На 31.01.2020г. е проведен инструктаж с възлагане на задачите. По късно при изпълнението им е станала злополука при която М. М. е затиснат от тръби, причинили смъртта му. Той бил облечен с работни дрехи на с надпис „Монтажи Ко“ и работни обувки. При проверката не били представени писмени договори за отношенията между починалото лице и Монтажи Ко ЕООД. Съдът е установил, че между Монтажи Ко ЕООД и ЕТ С. Д. е сключен договор, по силата на който последният като подизпълнител да извърши СМР СМР не изискващи специфична квалификация. Подизпълнението е възложено с възлагателно писмо от 20.01.2020г., в което е посочено, че възложителят се задължава да осигури работно облекло и лични предпазни средства за работниците и служителите на подизпълнителя със задължение от подизпълнителя да осигури тяхното използване. Те са предадени с протокол от 20.01.2020г., както и от всеки от работниците му лично срещу подпис. У. е също така, че подпизпълнителят е получил авансово плащане на 20.01.2020г., от 24.01.2020г. и от 31.01.2020г. От събраните гласни доказателства и от тези приложени с преписката съдът е приел за установено, че не се установява, пострадалият М. М. да е изпълнявал трудови функции от името и за сметка на дружество Монтажи Ко ЕООД. Приел, че установените работно облекло с фирмени надписи на Монтажи Ко ЕООД е по силата на договора за подизпълнение с ЕТ С. Д. и не установява връзка с Монтажи Ко ЕООД, а по скоро с подизпълнителя при когото е положен подпис за получаване на облеклото. При установено от фактическа страна по безспорен начин липса на връзка по трудово правоотношение с Монтажи Ко ЕООД съдът е приел, че постановлението е в нарушение на материалния закон и го отменил. Решението е правилно.

Изводите на съда от фактическа и правна страна са верни и адекватни на установените с доказателствата факти.

Не е установено връзката между предоставянето на работна сила от М. М. и Монтажи Ко ЕООД.Уени са по категоричен начин отношенията между изпълнител и подизпълнител, разграничени са дейностите, които извършват работниците на подизпълнителя, отношенията по повод охрана на труда и личните предпазни средства, както плащанията между тях. Разграничени са и организацията на работа и технологичния процес при изпълнение на СМР от подизпълнителя. Съдът е извел обосновани изводи на доказателствата от които е установил по безспорен начин, че липсва трудово правно отношение между починалия работник М. М. и Монтажи Ко ЕООД. В касационната инстанция се представят доказателства от страните, които не се обсъждат от съда като недопустими, а преценката на решението се извършва с оглед на събраните в първата инстанция и обсъдени доказателства от административния съд.

При проверката на решението се споделят мотивите на административния съд на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК от фактическа и правна страна.

При този изход на делото на ответника Монжажи Ко ЕООД се дължат разноски в размер на 300 лева, които следва да бъдат заплатени от касатора.

Воден от горното Върховен административен съд шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5947 от 29.10.2020г. на Административен съд София град по адм. дело № 3496/2020г.

ОСЪЖДА И. С. с [ЕГН] с адрес в [населено място], [улица] да заплати в полза на „Монтажи Ко“ ЕООД гр. С. 1220, бул. Илиянци № 72 с[ЕИК] разноски в размер на 300/триста/ лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. РЕШЕНИЕТО е окончателно.