Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите/НАП/, чрез процесуален представител, против Решение №1/04.01.2021г. постановено по адм. дело №2995/2019г. на Административен съд Пловдив/АС-Пловдив/, с което НАП е осъдена да заплати на Я. К. от гр. П., сумата от 1/един/ лев, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно бездействие, съставляващо нарушение на чл. 32 от Общ регламент за защита на личните данни/ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г./ОРЗД, Регламента/, както и сумата от 10/десет/лв., съставляващи направени разноски по делото.

Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът - Я. К., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС-Пловдив в проведено производство по реда на чл. 203 и сл. АПК вр. чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, е приел, че в случая се претендира обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗДОВ, основано на незаконосъобразно бездействие от страна на НАП, като администратор на лични данни, а именно неизпълнение на задължения на НАП, произтичащи пряко от чл. 32 и чл. 34 Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) в резултат на което ищеца е претърпял неимуществени вреди, при упражнено общо право на иск, при липса на процесуална пречка за допустимостта му, основана на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД.

Съдът е приел за установено, че на 15.07.2019 г. било регистрирано налично изтичане...