Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по касационна жалба на Агенция „Митници“, чрез ст. юрк. С. срещу Решение № 1349 от 23.09.2020 г., постановено по адм. дело № 1590/2020 г. по описа на Административен съд - Варна с доводи за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна му, като бъде постановено ново по същество, с което да бъде отхвърлен искът като неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – "М. Г. Б" ЕАД, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд Варна е осъдил Агенция „Митници“ да заплати на "М. Г. Б" ЕАД, сумата от 120 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение по НАХД № 2755/2019 г. по описа на Районен съд – Варна и КАНД № 2993/2019 г. по описа на Административен съд - Варна, в резултат на отмяната на Наказателно постановление № 378/2018/2019 г. на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 17.07.2020 г. до окончателното погасяване на задължението, както и разноски по делото в размер на 410 лева.
За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 378/2018/2019 г. на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“ на ищцовото дружество е наложена имуществена санкция в размер на 55, 74 лева за нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ). Същото е обжалвано и с Решение № 1741 от 30.09.2019 г., постановено по НАХД № 2755/2019 г. по описа на Районен съд - Варна е отменено. Съдебният акт е обжалван и с Решение № 304 от 24.02.2020 г., постановено по КАНД № 2993/2019 г. по описа на Административен съд Варна е оставено в сила.
От доказателствата по делото е установено, че в производството по оспорване на НП, дружеството е заплатило на адв. С. Ж. сумата от 120 лева, съгласно представен договор за правна помощ (л. 7 от НАХД № 2755/2019 на РС Варна).
С оглед на установените факти съдът е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника по отношение на претендираните имуществени вреди.
При обсъждане на размера на дължимото обезщетение съдът се е съобразил с материалния интерес по делото (глоба в размер на 55, 74 лева), както и с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като го е счел за непрекомерен. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди в посочения от съда размер. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е установил посочените касационни нарушения.
Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата, на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност.
Първоинстанционното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер.
Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищцовото дружество е наложено административно наказание – глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност.
В настоящия случай е доказано от ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се пред Районен съд Варна и Административен съд Варна е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА) договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорените суми, подлежащи на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа.
От доказателствата по делото е установено, че дружеството е било надлежно представлявано от адвокат в съдебното производство по обжалване на отменения акт. В това производство са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като в договора по чл. 36, ал. 2 ЗА е отбелязано извършеното плащане. Плащането в хода на делата е за осъществена по него правна защита. В съответствие със закона е изводът, че възнаграждението следва да е обосновано и справедливо по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗА, с оглед обема на извършената работа. В тази връзка съдът правилно е приел, че в настоящия случай с оглед на материалния интерес е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. В случая е доказана реално причинена вреда в приетия от съда размер от отменения административен акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Претендираните в производството по чл. 203, ал. 1 АПК вреди, изразяващи се в направени разходи в производството по обжалване на незаконосъобразния акт на администрацията са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от този акт. Изрично в този смисъл е Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.
При този изход на правния спор и с оглед приложението на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от специалния закон - ЗОДОВ - претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна и не следва да бъде уважена.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1349 от 23.09.2020 г., постановено по адм. дело № 1590/2020 г. по описа на Административен съд - Варна. Решението е окончателно.